Специален акцент върху финансовата стабилност

24 май 2016 г. (актуализация – 15 август 2016 г.)

От финансовата криза насам все по-често се говори за финансовата стабилност. Дефинициите на специалистите може да се различават донякъде, но по същество мненията им за нейната значимост съвпадат. За ЕЦБ финансова стабилност означава финансовата система да е способна да издържи на сътресения, без значително да се наруши функционирането ѝ.

С други думи, хората все още да могат да имат достъп до банковите си сметки, предприятията все още да могат да извършват и получават плащания, инвеститорите да могат да продължават да търгуват, а банките да могат да се рефинансират, като заемат средства една от друга или от централната банка.

Какво означава това на практика?

В основата на стабилността стои балансът. Финансовата система се характеризира със сложна мрежа от взаимозависимости и взаимодействия между различните участници. Банките и застрахователните дружества действат като посредници, като насочват средства от желаещите да кредитират или инвестират към желаещите да вземат средства в заем. Финансовите пазари като например облигационните и паричните пазари също пряко свързват заемодатели и заемополучатели. Същевременно платежните системи и системите за сетълмент на ценни книжа, които съставляват инфраструктурата на финансовите пазари, обезпечават сигурното движение на пари и финансови активи.

Рискове могат да възникнат на различни нива и под различна форма. Цялостно забавяне на икономиката води до високо равнище на задлъжнялост на собствениците на жилища и същевременно до намаляване на стойността на имотите, а банките, които са финансирали ипотеките, може да се окажат с клиенти, неспособни да изплащат дълговете си. Забавяне във възникващите пазари може да навреди на икономиката, като например търсенето на стоки да отслабне, което да доведе до загуба на работни места в засегнатите сектори. То също така би могло да предизвика резки разпродажби на дълговите, капиталовите и валутните пазари, което на практика затруднява финансирането на предприятията и ограничава икономическия растеж.

Ето защо рисковете и уязвимостта, засягащи един участник, може да окажат въздействие върху мнозина други, нарушавайки баланса на системата и застрашавайки финансовата стабилност като цяло.

Каква е нашата роля?

Ние наблюдаваме непрекъснато финансовата система, за да открием на ранен етап потенциални рискове и уязвимости и да направим оценка какво е необходимо да се предприеме. Макропруденциалните политики могат да предотвратят такива рискове – на ниво държава, сектор или финансова институция. Например, за да помогнат за избягването на потенциален балон на жилищния пазар, националните органи може да изискат от банките в еврозоната да затегнат кредитните си стандарти, например като поискат от клиентите си да участват с повече собствени средства, когато сключват ипотеки. ЕЦБ трябва да бъде уведомена за подобни мерки и тя може, ако е необходимо, да възрази срещу тях. ЕЦБ също така може да изиска от банките да държат капитал над минималните изисквания (точните равнища са посочени в правилата на ЕС), за да засилят защитата си срещу евентуални сътресения.

Въпреки че тези инструменти са насочени към финансовата система като цяло, новото функционално звено на ЕЦБ по банковия надзор следи отделните банки, за да остане банковият сектор сигурен и, в крайна сметка, да се засили финансовата стабилност в Европа.

В подробности: Накратко за макропруденциалната политика