Отрицателният лихвен процент на ЕЦБ

12 юни 2014 г. (актуализиция – 28 юли 2022 г.)

В ЕЦБ задачата ни е да поддържаме цените стабилни. За тази цел се стремим към темп на инфлация от 2% в средносрочен план. Като повечето централни банки ние влияем върху инфлацията, като определяме лихвени проценти. Ако централната банка иска да предприеме мерки срещу прекалено висока инфлация, тя по принцип повишава лихвените проценти, така че да оскъпи вземането на кредити и да направи спестяването по-привлекателно. Обратното, ако иска да противодейства на прекалено ниска инфлация, тя понижава лихвените проценти.
През 2014 г. се очакваше инфлацията в еврозоната да се задържи продължително време доста под нашата цел. Затова Управителният съвет на ЕЦБ прецени, че е необходимо да понижи лихвените проценти през юни същата година. ЕЦБ може да определя три основни лихвени процента: по пределното кредитно улеснение за овърнайт заеми към банките, по основните операции по рефинансиране и по депозитното улеснение. Лихвеният процент по основните операции по рефинансиране е този, по който банките могат редовно да заемат средства от ЕЦБ, а този по депозитното улеснение е лихвеният процент, който банките получават за средствата, които са депозирали в централната банка. И трите лихвени процента бяха понижени. Понижението беше част от комплекс от мерки, предназначени да осигурят ценова стабилност в средносрочен план, а тя е необходимо условие за устойчив растеж в еврозоната.

Трябва ли да плащам на банката, за да държи спестяванията ми, при отрицателни основни лихвени проценти? Как ще се отрази на спестяванията ми отрицателен лихвен процент по депозитите?

Разбира се, търговските банки могат да решат да понижат лихвените проценти за вложителите, а някои прехвърлиха отрицателните лихвени проценти върху клиентите с големи депозити. Същевременно обаче потребителите и бизнесът можеха да получат по-евтини заеми и това способства за стимулиране на икономическото възстановяване.
В една пазарна икономика доходността на спестяванията се определя от търсенето и предлагането. Така например, ниските дългосрочни лихвени проценти са резултат от слабия растеж и недостатъчната възвръщаемост на капитала. Всъщност вложителите бяха облагодетелствани от решенията на ЕЦБ за лихвените проценти, тъй като те подпомогнаха растежа и така създоха условия, при които лихвените проценти постепенно успяха да се върнат на по-високи равнища.

Защо обаче се наказват спестителите, а се възнаграждават кредитополучателите?

Основна задача на една централна банка е да влияе върху атрактивността на спестяването или вземането на кредити от домакинствата и предприятията, но това не се прави в дух на наказание или възнаграждаване. Като понижава лихвените проценти и така прави спестяването по-малко привлекателно, а вземането на кредити – по-атрактивно, централната банка насърчава хората да харчат или инвестират парите си. Ако от друга страна централната банка повишава лихвените проценти, стимулът се измества като цяло повече към спестяването и по-малко към харченето, а това би могло да допринесе за охлаждане на икономика, страдаща от висока инфлация. Този начин на действие не е характерен само за ЕЦБ, а важи за всички централни банки.

Не е ли възможно банките да избегнат отрицателния лихвен процент по депозитите? Не могат ли например просто да решат да държат повече банкноти?

Ако една банка държи повече пари, отколкото се изисква за минималните ѝ резерви, и не иска да ги заема на други търговски банки, тя има само две възможности: да държи парите по сметка в централната банка или да ги държи в брой. Държането на пари в брой обаче също е свързано с разходи − не на последно място и защото банката се нуждае от много добре обезопасено хранилище за банкнотите. Ето защо е слаба вероятността някоя банка да избере този вариант. По-вероятно е банките да отдават пари в заем на други банки или да плащат отрицателния лихвен процент.