Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по
Christine Lagarde
The President of the European Central Bank
Luis de Guindos
Vice-President of the European Central Bank
  • ИЗЯВЛЕНИЕ ЗА ПАРИЧНАТА ПОЛИТИКА

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 4 май 2023 г.

Добър ден, със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Перспективата за инфлацията продължава да е твърде висока твърде продължително време. С оглед на все така силния инфлационен натиск днес Управителният съвет взе решение да повиши с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Като цяло, постъпващата информация потвърждава оценката за средносрочната перспектива за инфлацията от предишното ни заседание. През последните месеци общата инфлация намаля, но базисният ценови натиск остава силен. Същевременно предишните повишения на лихвените проценти намират силно отражение в условията за финансиране и паричните условия в еврозоната, докато забавянето и силата на отражението им в реалната икономика остава несигурно.

Бъдещите ни решения ще осигурят равнище на основните лихвени проценти, което е достатъчно рестриктивно, за да се постигне своевременно връщане на инфлацията към средносрочната ни цел от 2%. Те ще бъдат поддържани на това равнище толкова дълго, колкото е необходимо. Ще продължим да прилагаме основан на данните подход, когато определяме подходящото ниво и продължителност на рестриктивността. По-специално, решенията ни за основните лихвени проценти ще продължат да се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

Основните лихвени проценти на ЕЦБ остават нашият главен инструмент за определяне на позицията на паричната политика. Успоредно с това ще продължим да намаляваме с премерен и предвидим темп портфейла по програмата на Евросистемата за закупуване на активи (APP). В съответствие с тези принципи Управителният съвет очаква да прекрати от юли 2023 г. реинвестициите по APP.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

Според предварителната оценка на Евростат, през първото тримесечие на 2023 г. икономиката на еврозоната е отбелязала растеж от 0,1%. По-ниските енергийни цени, отзвучаването на затрудненията във веригите на доставка и подкрепата от страна на фискалните политики за фирмите и домакинствата допринесоха за устойчивостта на икономиката. Същевременно частното вътрешно търсене, особено потреблението, вероятно е останало слабо.

Доверието на бизнеса и потребителите се възстановява стабилно през последните месеци, но все още е по-слабо, отколкото преди неоправданата война на Русия срещу Украйна и нейния народ. Наблюдава се нееднородност между различните сектори на икономиката. Секторът на преработващата промишленост си проправя път през изостаналите поръчки, но перспективите за него се влошават. Секторът на услугите бележи по-силен растеж, особено в резултат от отварянето на икономиката след пандемията.

Благоприятно въздействие върху доходите на домакинствата оказва силният пазар на труда, като през март темпът на безработица спадна до ново безпрецедентно ниско равнище от 6,5%. Заетостта продължава да расте и общият брой отработени часове надминава равнището от преди пандемията. Същевременно средният брой отработени часове остава малко под равнището от преди пандемията, а нарастването му е в застой от средата на 2022 г. насам.

С отзвучаването на енергийната криза правителствата следва да оттеглят бързо и организирано свързаните с нея мерки за подкрепа, за да не допуснат да предизвикат повишаване на средносрочния инфлационен натиск, който би наложил по-силна реакция от страна на паричната политика. Фискалните политики би трябвало да бъдат ориентирани към постигане на по-голяма производителност в икономиката и постепенно намаляване на високия публичен дълг. Политики за увеличаване на капацитета на еврозоната в областта на предлагането, особено в енергийния сектор, също могат да допринесат за намаляване на ценовия натиск в средносрочен план. В този смисъл ние приветстваме публикуваните от Европейската комисия законодателни предложения за реформа на рамката на ЕС за икономическо управление, която би трябвало да бъде завършена скоро.

Инфлация

Според предварителната оценка на Евростат през април инфлацията е била 7,0% след спад от 8,5% през февруари до 6,9% през март. Макар че базови ефекти са предизвикали известно нарастване на инфлацията на енергийните цени от -0,9% през март до 2,5% през април, тя е далеч под равнището, регистрирано след началото на войната на Русия срещу Украйна. Инфлацията на цените на храните обаче остава висока – 13,6% през април след 15,5% през март.

Ценовият натиск остава силен. Инфлацията без компонентите енергоносители и храни е 5,6% през април. Това представлява лек спад спрямо март и връщане към равнището от февруари. Инфлацията на неенергийните промишлени стоки намаля до 6,2% през април спрямо 6,6% през март, когато за първи път от няколко месеца отбеляза спад. Инфлацията на услугите обаче се увеличи до 5,2% през април спрямо 5,1% през март. Инфлацията все още е тласкана нагоре от постепенното отразяване на минали поскъпвания на енергоносителите и затруднения във веригите на доставка. Особено при услугите тя все още се увеличава и вследствие на латентното търсене след отварянето на икономиката, както и на нарастването на заплатите. Наличната информация до март включително показва, че показателите за основната инфлация се задържат на високо равнище.

Натискът от страна на заплатите се е засилил още, тъй като в условия на силен пазар на труда работниците си възвръщат отчасти покупателната способност, загубена поради високата инфлация. Освен това в някои сектори предприятията успяват да увеличат нормата си на печалба благодарение на несъответствието между предлагане и търсене и на несигурността, породена от високата и варираща инфлация. Макар че повечето измерители на дългосрочните инфлационни очаквания в момента са на равнище около 2%, някои показатели леко са се повишили и налагат по-нататъшно наблюдение.

Оценка на рисковете

Ако не отмине, възобновеното напрежение на финансовите пазари би породило низходящ риск за перспективата за растежа, тъй като би могло да доведе до по-голямо от очакваното затягане на цялостните условия за кредитиране и да отслаби доверието. Войната на Русия срещу Украйна също остава значителен низходящ риск за икономиката. Въпреки това, ако продължи неотдавнашният обрат в наблюдаваните преди неблагоприятни сътресения в предлагането, това би могло да укрепи доверието и да стимулира по-висок от очаквания понастоящем растеж. Като стимулира доверието и потреблението на домакинствата, продължаващата устойчивост на пазара на труда също би могла да доведе до растеж, който надхвърля очакванията. 

Перспективата за инфлацията все още е изложена на значителни възходящи рискове. Те включват съществуващия натиск по веригата, който все още би могъл да тласне към по-силно от очакваното повишаване на цените на дребно в краткосрочен план. Освен това войната на Русия срещу Украйна би могла отново да доведе до поскъпване на енергоносителите и храните. Трайно повишаване на инфлационните очаквания над целевото равнище или по-голямо от предвиденото увеличение на заплатите или нормите на печалба също биха могли да доведат до по-висока инфлация, включително в средносрочен план. Неотдавнашното договаряне на заплатите засилва възходящите рискове за инфлацията, особено ако нормата на печалба остане висока. Низходящите рискове включват възобновено напрежение на финансовите пазари, което би могло да понижи инфлацията по-бързо от прогнозираното. По-слабо търсене, дължащо се например на по-изразено забавяне на банковото кредитиране или на по-силно отражение на паричната политика, също би довело до по-нисък ценови натиск спрямо очакваното понастоящем, особено в средносрочен план.

Финансови и парични условия

Банковият сектор в еврозоната показа устойчивост в условията на напрежение на финансовите пазари, каквото възникна преди последното ни заседание. Увеличенията на основните лихвени проценти намират силно отражение в безрисковите лихвени проценти и в условията за финансиране на предприятията, домакинствата и банките. При предприятията и домакинствата нарастването на кредитирането отслабна вследствие на високите лихви по кредитите, затегнатите условия на предлагане и пониженото търсене. Резултатите от последното ни проучване на банковото кредитиране показват затягане на кредитните стандарти като цяло – по-силно от очакваното от банките в предишното издание на проучването. Това показва, че е възможно кредитирането да продължи да отслабва. Слабото кредитиране означава, че прирастът на парите също продължава да намалява.

Заключение

В заключение, перспективата за инфлацията продължава да е твърде висока твърде продължително време. С оглед на все така силния инфлационен натиск днес Управителният съвет взе решение да повиши с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Като цяло, постъпващата информация потвърждава оценката за средносрочната перспектива за инфлацията от предишното ни заседание. През последните месеци общата инфлация намаля, но базисният ценови натиск остава силен. Същевременно предишните повишения на лихвените проценти намират силно отражение в условията за финансиране и паричните условия в еврозоната, докато забавянето и силата на отражението им в реалната икономика остава несигурно.

Бъдещите ни решения ще осигурят равнище на основните лихвени проценти, което е достатъчно рестриктивно, за да се постигне своевременно връщане на инфлацията към средносрочната ни цел от 2%. Те ще бъдат поддържани на това равнище толкова дълго, колкото е необходимо. Ще продължим да прилагаме основан на данните подход, когато определяме подходящото ниво и продължителност на рестриктивността. По-специално, решенията ни за основните лихвени проценти ще продължат да се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

Във всеки случай, имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим връщане на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план и да запазим гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.

ДАННИ ЗА КОНТАКТ

Европейска централна банка

Генерална дирекция „Комуникации“

Възпроизвеждането се разрешава с позоваване на източника.

Данни за контакт за медиите