Обзор

След спад от 15,0% през първата половина на 2020 г. през третото тримесечие реалният БВП на еврозоната отбеляза обратно покачване от 12,5% – значително по-голямо увеличение от предвиденото в прогнозите на експертите на ЕЦБ от септември 2020 г. Въпреки това неотдавнашното затягане на ограничителните мерки в отговор на значителното увеличение на броя на заразените с коронавирус (COVID-19) в различните държави се очаква да доведе до пореден спад на икономическата активност през четвъртото тримесечие. Очаква се тя да бъде слаба и през първото тримесечие на 2021 г. Въпреки това забавяне в краткосрочен план положителните новини за разработването на ваксините дават основание за повече увереност в допускането за постепенно преодоляване на здравната криза през 2021 г. и в началото на 2022 г. Наред със значителната подкрепа от паричните и фискалните политики, отчасти свързани с пакета „ЕС от ново поколение“, и продължаващото възстановяване на външното търсене това би трябвало да даде възможност за силно възстановяване през 2021 г. Очаква се реалният БВП да се върне до равнището си от преди кризата в средата на 2022 г. Така, въпреки че краткосрочните перспективи се влошават, трендът на БВП на еврозоната след 2022 г. остава до голяма степен непроменен спрямо предвидения в прогнозите на експертите на ЕЦБ от септември 2020 г. Очаква се мерките по политиките да успеят да предотвратят значително умножаване на финансовите ефекти и да ограничат икономическите вреди от кризата и така реалният БВП през 2023 г. да надхвърли с 2½% равнището си през 2019 г., преди кризата.

Що се отнася до инфлацията, възходящи базови ефекти, свързани със срива на цените на петрола в по-ранен период, и възходящото въздействие от отмяната на намалената ставка на ДДС в Германия ще доведат до възстановяване на общата инфлация през 2021 г. Очаква се ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да отбележи много по-слабо възстановяване през 2021 г., тъй като широкообхватни дезинфлационни ефекти от слабото търсене, особено в сектора на услугите, надделяват над възходящия натиск на разходите поради ограничения в предлагането. Очаква се общата инфлация постепенно да се увеличи в средносрочен план, най-вече поради леко нарастване на приноса на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни, която обаче вероятно ще остане на доста ниско равнище от 1,2% през 2023 г. Като цяло базисната прогноза предвижда възстановяване на ХИПЦ инфлацията от 0,2% през 2020 г. до 1,0% през 2021 г. и след това постепенно допълнително увеличение до 1,1% през 2022 г. и 1,4% през 2023 г. В сравнение с прогнозите на експертите на ЕЦБ от септември 2020 г. ХИПЦ инфлацията е ревизирана надолу за 2020 г. и 2022 г. поради по-лоши входящи данни за ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни и низходяща преоценка на инфлационния натиск от предходните прогнози насам на фона на значителен, но намаляващ неизползван капацитет на пазарите на стоки и труд.^[1]

Отново са изготвени два алтернативни сценария с оглед на продължаващата значителна несигурност по отношение на развитието на пандемията, възможните медицински решения (включително разпространението и широкото приемане на ваксините) и степента на икономическите щети. Лекият сценарий предвижда по-успешно овладяване на вируса, бързо прилагане на ваксините и ограничени щети. Според този сценарий БВП ще отбележи обратно нарастване от 6,0% през следващата година и ще достигне нивата си от преди кризата още в края на 2021 г., а инфлацията ще се увеличи до 1,5% през 2023 г. За разлика от него тежкият сценарий със забавено преодоляване на здравната криза и значителни и трайни загуби на икономически потенциал предвижда незначително увеличение на реалния БВП през 2021 г, като дори и през 2023 г. той ще остане с почти 2% под равнището си от преди кризата, а инфлацията през тази година ще бъде само 0,8%.

1 Основни допускания, на които се опират прогнозите

Базисната прогноза се основава на редица решаващи допускания за развитието на пандемията. В базисната прогноза се допуска, че степента на ограничителните мерки в еврозоната през четвъртото тримесечие на 2020 г. като цяло ще се запази и през първото тримесечие на 2021 г. Допуска се, че икономическата цена на последните мерки е значително по-ниска от тази през пролетта, тъй като мерките са по-целенасочени и ефективни благодарение на натрупания опит с овладяване на пандемията. Следователно успоредно с разпространението и прилагането на медицински решения като ефикасни ваксини се допуска разхлабване на ограничителните мерки и в голяма степен преодоляване на здравната криза до началото на 2022 г. В този контекст се допуска също, че значителната несигурност в момента постепенно ще намалее в рамките на прогнозния период. Въпреки това се допуска, че ще се наблюдават свързани икономически загуби дори и след преодоляването в голяма степен на здравната криза. Това означава, че през целия прогнозен период ще се отчитат загуби при икономическите резултати спрямо тенденцията от преди кризата. Подобни допускания за развитието на пандемията се правят и за международната среда (вижте Каре 2).

Значителни мерки по паричните и фискалните политики, включително пакетът „ЕС от ново поколение“, ще подпомогнат доходите и ще ограничат загубата на работни места и фалитите. Те ще помогнат и за овладяване на порочния кръг между реалната икономика и финансовия сектор. Освен мерките по паричната политика, предприети от ЕЦБ до крайната дата на прогнозите, базисната прогноза включва и дискреционни фискални мерки, свързани с кризата с COVID-19 в размер на близо 4½% от БВП за 2020 г. Тези мерки включват мащабни схеми за запазване на работни места, които смекчават въздействието на срива в икономическата активност върху заетостта и трудовите доходи. По-конкретно, фирмите получават значителни субсидии и капиталови трансфери. Макар че много от действащите понастоящем извънредни фискални мерки са временни, някои от тях бяха удължени и бяха приети нови пакети за 2021 г., които са взети предвид в базисната прогноза. В нея са включени и мерките, свързани с фонда за възстановяване „ЕС от ново поколение“ на стойност близо 0,5% от БВП за всяка година в периода 2021-2023 г. (т.е. около половината от размера на средствата от „ЕС от ново поколение“ за периода 2021-2026 г.). Държавните кредити и гаранции или капиталови инжекции, възлизащи на пакет с общ размер близо 17% от БВП, би следвало да допринесат за облекчаване на ликвидните ограничения. В допълнение мерките, свързани с паричните, фискалните и пруденциалните политики, ще помогнат да се ограничи порочният кръг между реалната икономика и финансовия сектор през целия прогнозен период.

Според допълнително техническо допускане след 1 януари 2021 г. търговските взаимоотношения между Обединеното кралство и ЕС ще се уреждат съгласно стандартните условия на Световната търговска организация за най-облагодетелствана нация (СТО/НОН) в съответствие с Прогнозата на Европейската комисия от есента на 2020 г. Докато в предишни прогнози на експерти на Евросистемата/ЕЦБ се допускаше, че Обединеното кралство и ЕС ще постигнат споразумение за свободна търговия, тази промяна в допусканията означава по-слабо търсене на износ от еврозоната към Обединеното кралство поради въвеждането на митнически и други пречки пред търговията. Въпреки това следва да се има предвид, че, както и в Прогнозата на Европейската комисия от есента на 2020 г., в базисната прогноза са включени само търговските ефекти без възможни валутни и финансови смущения, свързани с преминаването към условията на Световната търговска организация за най-облагодетелствана нация.

2 Реална икономика

Реалният БВП отбеляза силно, но непълно възстановяване през третото тримесечие на 2020 г. Според данни на Евростат реалният БВП се е повишил с 12,5% през третото тримесечие (вижте Графика 1). Всички държави от еврозоната отчитат възстановяване от срива в дейността през първата половина на 2020 г. Тези с най-рязък спад като цяло демонстрират по-силно възстановяване. Резултатът от третото тримесечие беше значително по-добър от 8,4% – стойността, предвидена в базисната прогноза на експертите на ЕЦБ от септември 2020 г., и от увеличението от 9,4%, включено в лекия сценарий от септември. Въпреки голямото засилване на икономическата активност през третото тримесечие възстановяването остана непълно, като равнището на реалния БВП за третото тримесечие на 2020 г. остана 4,4% под нивото от четвъртото тримесечие на 2019 г.

Очаква се затягането на ограничителните мерки през октомври и ноември 2020 г. във всички държави от еврозоната да доведе до ново свиване на реалния БВП през четвъртото тримесечие. Инерцията на икономическия растеж беше изчерпана още през септември. Изправени пред рязък скок на новите случаи на COVID-19, много държави от еврозоната обявиха частична карантина от средата на октомври. Според високочестотните данни (например показателните за мобилност) тези мерки водят до ново забавяне на дейността през ноември. Комплексният индекс за производството на мениджърите по продажбите отбеляза спад до 45,3 през ноември най-вече заради сектора на услугите. Въпреки това, в сравнение с периода на карантината през пролетта, обявените досега ограничителни мерки са като цяло насочени по-скоро към сектора на услугите, при които има по-близък контакт и е доказано, че разпространението на вируса при тях е по-интензивно. Предвид факта, че като цяло фабриките, училищата и детските градини, както и публичните учреждения, остават отворени в повечето държави, се очаква тези мерки да предизвикат по-малко сътресения за производството и строителната дейност отколкото през пролетта, но отново да засегнат сериозно сектора на услугите. Наскоро обявените целеви фискални мерки в подкрепа на секторите, засегнати от ограничителните мерки, също ще смекчат цялостния спад на икономиката. Като цяло се очаква намаление на реалния БВП с 2,2% през четвъртото тримесечие на 2020 г. и само незначително възстановяване през първото тримесечие на 2021 г.

Въпреки че се очаква някои ограничителни мерки да се запазят, се предвижда икономиката отново да започне да бележи растеж през 2021 г. Очакването за ново възстановяване се основава на допускането за трайно премахване на ограничителните мерки, постепенно намаляване на несигурността и засилване на доверието с оглед на перспективите за ефикасни ваксини и тяхното навременно и успешно разпространение. Освен това възстановяването на външното търсене, благоприятните политики и известно латентно търсене ще стимулират икономическата активност. Въпреки това реалният БВП ще се възстановява едва постепенно. До средата на 2022 г. той ще достигне равнището си от 2019 г., преди кризата, а през 2023 г. ще го надхвърли с 2½%.

Ако разгледаме компонентите на БВП, се очаква намаляване на частното потребление с 8,3% през 2020 г. и възстановяване до предкризисното му равнище до средата на 2022 г. Частното потребление отбеляза силно възстановяване през третото тримесечие на 2020 г. след кумулативен спад от 16,3% през първата половина на годината. Силното, макар и непълно, възстановяване през третото тримесечие вероятно е породено от реализацията на предходно латентно търсене най-вече за дълготрайни стоки (броят на новите регистрации на леки автомобили скочи с почти 95% през третото тримесечие), както и от увеличените разходи за услуги. Въпреки силното възстановяване през третото тримесечие първоначалните загуби при частното потребление бяха само частично възстановени. Колебанията му през първите три тримесечия от 2020 г. не отговарят на много по-слабо изразените промени в реалния разполагаем доход, който беше стабилизиран с държавна помощ. В резултат от това настъпиха резки промени в нормата на спестяване. В перспектива се очаква частното потребление отново да отбележи осезаем спад през четвъртото тримесечие на 2020 г. вследствие на по-строгите ограничителни мерки. Това ще доведе до нови принудителни спестявания и вероятно до по-големи буферни спестявания. След това се прогнозира частното потребление да започне отново да се възстановява през 2021 г. и да надхвърли равнището си от преди кризата в средата на 2022 г. Това възстановяване ще бъде подкрепено от постепенно отслабване на несигурността и постепенно доближаване на нормата на спестяване до равнището ѝ от преди кризата. Същевременно повишената безработица и прекратяването на нетните фискални трансфери ще имат възпиращ ефект върху възстановяването на потребителските разходи.

Очаква се рязкото и внезапно свиване на жилищните инвестиции през 2020 г. да обърне посоката си едва постепенно през прогнозния период. Според изчисленията размерът на жилищните инвестиции е намалял общо с 14,2% през първата половина на 2020 г., а най-големият спад е бил в държавите с по-строги ограничителни мерки. Очаква се неблагоприятните последици за търсенето на жилища от понижаването на разполагаемите доходи, отслабването на доверието на потребителите и повишаването на безработицата да доведат до бавно възстановяване на жилищните инвестиции. Прогнозира се те да достигнат равнището си от преди кризата едва през втората половина на 2022 г.

Очаква се бизнес инвестициите да отчетат рязък спад през 2020 г., да се възстановят едва постепенно през 2021 г. и да достигнат равнището си от преди кризата в средата на 2022 г. Значителният спад през първата половина на 2020 г. беше резултат от ограничителните мерки, срива на глобалното и вътрешното търсене и нарасналата несигурност. Въпреки че според изчисленията през третото тримесечие бизнес инвестициите са отбелязали силно възстановяване, се очаква ново свиване през четвъртото тримесечие. Очакванията са постепенното възстановяване да започне през 2021 г. с подновяването на глобалното и вътрешното търсене и отчасти с подкрепата на положителното въздействие на плана за бизнес инвестиции „ЕС от ново поколение“. Въпреки това, тъй като се допуска, че несигурността ще намалява едва постепенно и предвид повишените нива на свободни производствени мощности и опасенията относно дългосрочните тенденции в търсенето, предприятията вероятно ще увеличават инвестициите постепенно. Това означава, че възстановяването ще се засили едва през 2022 г. В резултат на това се очаква бизнес инвестициите в еврозоната да достигнат равнищата си от преди кризата в средата на 2022 г.

Прогнозира се брутната задлъжнялост на нефинансовите предприятия (НФП) да нарасне съществено през 2020 г., след което леко да спадне, но все още да надвишава равнището си от преди кризата в края на прогнозния период. Брутната задлъжнялост на НФП отбеляза значителен прираст през 2020 г. спрямо вече високо равнище поради отчетливия спад на корпоративните печалби през първата половина на годината и произтичащото от това засилено прибягване до дългово финансиране, чрез което се компенсира недостигът на ликвидност. Очаква се брутната корпоративна задлъжнялост да нарасне още малко в краткосрочен план, след което леко да спадне, но през 2023 г. все още видимо да надвишава равнището си от 2019 г. Очаква се наблюдаваното увеличение в съотношението на дълга на НФП да ограничи растежа на бизнес инвестициите през прогнозния период, тъй като фирмите предприемат действия за възстановяване на доброто състояние на балансите си. Все пак корпоративните брутни лихвени плащания са спаднали до рекордно ниски нива през последните години и се очаква да нараснат само умерено през следващите няколко години, което отслабва евентуалните опасения за устойчивостта на дълга.

Очаква се износът да бъде несъразмерно засегнат от пандемията през 2020 г. в сравнение с вноса. Това означава, че през тази година приносът на нетната търговия ще бъде като цяло отрицателен, а след това – средно неутрален. През първата половина на 2020 г. смущенията във веригите на доставка и по-слабото външно търсене засегнаха тежко вече отслабения износ, особено в автомобилостроенето, машиностроенето и химическото производство, а ограниченията върху туризма доведоха до срив на износа на туристически и транспортни услуги. Ограничителните мерки срещу разпространението на пандемията предизвикаха рязък спад на вноса. Въпреки това латентното търсене в сектори, ориентирани към износа, и отмяната на много от ограниченията допринесоха за силното възстановяване на вноса и износа през третото тримесечие. Секторът на услугите е изправен пред нови ограничения през четвъртото тримесечие. Въпреки че не се очаква търговията със стоки да бъде засегната от ново затваряне на фабрики заради пандемията, тя ще пострада от слабото крайно търсене. От 2021 г. изтичането на преходния период след Брекзит ще предизвика влошаване на двустранните търговски отношения с Обединеното кралство – ключов търговски партньор, поемащ 14% от износа на еврозоната. В средносрочен план търговията на еврозоната ще бъде забавена от поскъпването на еврото след началото на пандемията, което засегна конкурентоспособността на еврозоната. В резултат от това се очаква до края на прогнозния период пазарният дял на износа да остане под равнището от преди пандемията. През 2021 г. приносът на нетната търговия за БВП ще остане доста малък и няма да компенсира отрицателния принос от 2020 г.

Въпреки слабия ръст на безработицата през последните месеци се очаква ситуацията на пазара на труда да се влоши съществено, след което да се нормализира към края на прогнозния период. Темпът на безработицата нарасна от 7,6% през второто тримесечие до 8,6% през третото тримесечие – по-малко от предвиденото в прогнозите на експертите на ЕЦБ от септември 2020 г. По-ниската стойност през третото тримесечие се дължи най-вече на много по-големия от очакваното прираст на заетостта. Въпреки това заетостта през третото тримесечие на 2020 г. остана с 2,2% под равнището, отчетено през четвъртото тримесечие на 2019 г. През третото тримесечие работната сила се възстанови частично след рязко свиване през второто тримесечие. Макар че броят на работниците, обхванати от схеми за запазване на работни места, намаля значително през третото тримесечие, се очаква той да се увеличи отново през четвъртото тримесечие на 2020 г. с оглед на неотдавнашното затягане на ограничителните мерки. С нормализирането на работната сила и излизането на работници от схемите за запазване на работни места се очаква темпът на безработица да нарасне още и да достигне върхова стойност от 9,3% през 2021 г., а след това да спадне до 7,5% през 2023 г. с възстановяването на икономиката. В прогнозата се допуска, че голям процент от работниците, обхванати от схеми за запазване на работни места, могат да се върнат към обичайната заетост. До края на прогнозния период се предвижда темпът на безработицата и броят на заетите лица в общи линии да се върнат до равнищата, отчетени през четвъртото тримесечие на 2019 г.

Прогнозира се нарастването на производителността на труда на заето лице да намалее през 2020 г., а след това да се възстановява в хода на прогнозния период. След възстановяването от резкия спад през първата половина на годината се очаква производителността на труда на заето лице да намалее отново през четвъртото тримесечие на 2020 г., тъй като в много държави ограничителните мерки се затягат и съответно схемите за запазване на работни места се използват повече. Очаква се нарастването на производителността на труда на заето лице да се възстанови през първата половина на 2021 г. и постепенно да се забавя през останалата част от прогнозния период.

Спрямо прогнозите на експертите на ЕЦБ от септември 2020 г. растежът на реалния БВП е ревизиран надолу в краткосрочен план с оглед на настъпилата неотдавна нова вълна на пандемията. Въпреки това в средносрочен план се очаква той като цяло да се върне до равнището, предвидено в базисните прогнози от септември, в отражение на допълнителните фискални стимули, по-силното възстановяване след отмяната на ограничителните мерки и ефекта върху доверието. Прирастът на реалния БВП за 2020 г. е ревизиран нагоре в резултат от много по-добрия от очакваното резултат през третото тримесечие, което повече от компенсира низходящата ревизия за четвъртото тримесечие, породена от новата вълна на пандемията. Низходящата ревизия за растежа през първото тримесечие на 2021 г. е свързана и с промяната на техническото допускане за търговските отношения между Обединеното кралство и ЕС (вижте раздел 1). По-силното възстановяване на тримесечна база през 2021 г., свързано с разхлабването на втората вълна от ограничителни мерки и допълнителните фискални стимули, отчасти предоставени по плана „ЕС от ново поколение“, няма да компенсира напълно по-слабия ефект на пренос от предходната година. Ревизията нагоре за 2022 г. отразява най-вече по-силен статистически ефект на пренос, както и известно положително въздействие от по-ниски дългосрочни лихвени проценти и цени на петрола.

3 Цени и разходи

Очаква се ХИПЦ инфлацията да се възстанови от 0,2% през 2020 г. до 1,0% през 2021 г. и след това да нараства постепенно до 1,4% през 2023 г. (вижте Графика 2). Възстановяването през 2021 г. до голяма степен отразява базовия ефект при енергийната инфлация в ХИПЦ, свързан с резкия спад на цените на петрола в началото на световната пандемия от COVID-19, както и отмяната на намалението на ДДС в Германия. Очаква се енергийната инфлация в ХИПЦ да се задържи около 1,6% през 2022 г. и 2023 г. и така да окаже възходящо въздействие върху общата инфлация. Очакванията в краткосрочен план за инфлацията на цените на храните в ХИПЦ са за донякъде противоположна тенденция спрямо тази на енергийната инфлация – първоначално прекратяване на нарастването от 2020 г., предизвикано от пандемията от COVID-19, и последващо увеличение от средата на 2022 г. нататък до 1,8% през 2023 г. В този смисъл очакваното постепенно покачване на общата инфлация до 1,4% през 2023 г. е подпомогнато значително от по-волатилните компоненти на ХИПЦ.

Очаква се ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да нарасне постепенно от 0,7% през 2020 г. до 1,2% през 2023 г. Ако се изключи въздействието от промените в косвените данъци, тази прогноза означава по-продължителна слабост на основната инфлация, която продължава и през 2021 г., и осезаемо, макар и все още постепенно, нарастване, което започва едва по-късно същата година. Потиснатата динамика на основната инфлация в по-краткосрочен план отразява вялото търсене, което се дължи на слабата динамика на икономическата активност и доходите поради ограниченията, свързани с COVID-19. Тези потискащи ефекти се очаква да бъдат само частично компенсирани от възходящия натиск от страна на цените и разходите, който е предизвикан от смущения в предлагането, произтичащи например от нарушения в глобалните вериги на стойността и от мерките за социално дистанциране. Очакваното постепенно нарастване на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни през втората половина на прогнозния период отразява нарастване на търсенето в условия на продължаващо възстановяване на икономиката, при което се очаква да отслабне възходящият натиск от неблагоприятни ефекти в предлагането, свързани с пандемията.

Схемите за запазване на работни места водят до висока волатилност на прираста на компенсацията на наето лице, но изпълняват ролята на буфер за въздействието от флуктуациите в икономическата активност върху разходите на предприятията за заплати. Тези схеми защитават заетостта в условия на значително намаление на отработените часове. Те оказват натиск за намаляване на годишния темп на прираст на компенсацията на наето лице, който се очаква да спадне с 1,1% през 2020 г., но да нарасне силно с 3,6% през 2021 г. в резултат от базови ефекти. С отслабването на ефекта от схемите за запазване на работни места и нормализирането на динамиката на пазара на труда се очаква темпът на нарастване на компенсацията на наето лице да бъде малко над 2,0% в края на прогнозния период, което е в общи линии съпоставимо с темповете от преди пандемията.

Нарастването на разходите за труд на единица продукция вероятно ще варира значително през прогнозния период, но в крайна сметка се очаква да окаже само слаб инфлационен натиск. Силните флуктуации като цяло отразяват очакваната динамика на производителността, а не на заплатите. Очаква се силното нарастване на производителността на труда през 2021 г., когато производството се възстанови, но пазарите на труда останат потиснати, и, в по-малка степен, през 2022 г. да доведе до отрицателен прираст на разходите за труд на единица продукция през тези две години, след което през 2023 г. този прираст отново да стане положителен. Предвижда се общият прираст на разходите за труд на единица продукция да бъде малко над 1,0% годишно за периода 2020–2023 г., което означава само слаб натиск за повишаване на инфлацията на вътрешните цени.

Очаква се нормата на печалба като цяло да изиграе ролята на буфер на силните промени в разходите за труд на единица продукция през прогнозния период. В резултат на това те се предвижда да спаднат в краткосрочен план в синхрон с нарастването на икономическата активност и производителността и да се повишат осезаемо след това, когато отзвучи натискът върху разходите за труд. През 2020–2021 г. нормата на печалба е донякъде изкривена от държавните схеми за подпомагане на заплатите. Към края на прогнозния период се очаква тя да има като цяло неутрално въздействие върху инфлационния натиск, който дотогава по същество отново ще произтича от разходите за труд.

Очаква се динамиката на цените на вноса да бъде сходна с тази на цените на петрола, което означава умерен растеж през втората половина на прогнозния период. Годишният темп на прираст на дефлатора на вноса се очаква да се развие от изразено отрицателен през 2020 г. до умерено положителен през 2021–2023 г. Положителната инфлация на цените на вноса през тези години отразява известен възходящ ценови натиск от страна на цените на суровините, но и, в по-общ план, въздействието от ценовата динамика в световен мащаб в условията на възстановяване на световната икономика. Тези ефекти са само частично компенсирани от възпиращото въздействие от покачването на обменния курс на еврото през 2020 г.

В сравнение с прогнозите на експертите на ЕЦБ от септември 2020 г. прогнозата за ХИПЦ инфлацията е ревизирана надолу за 2020 г. и 2022 г. Енергийната инфлация в ХИПЦ е ревизирана нагоре за 2021 г. и надолу за 2022 г. поради допускането, отразено в кривата на петролните фючърси. Инфлацията на цените на храните в ХИПЦ е ревизирана по същия начин поради по-бавното отзвучаване на свързаното с COVID-19 покачване през 2020 г. ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни е ревизирана надолу за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. поради по-слабите актуални данни и низходящата преоценка на инфлационния натиск от предишните прогнози насам в условия на голям, но намаляващ неизползван капацитет на пазарите на стоки и труд.

4 Фискална перспектива

През 2020 г. съществената фискална подкрепа смекчи макроикономическото въздействие от кризата с COVID-19. Бюджетната ориентация^[3] се оценява като подчертано експанзионистична през 2020 г. Това се изразява най-вече в извънредни фискални мерки, които бяха предприети от всички държави от еврозоната в отговор на пандемията. За еврозоната като цяло тези мерки възлизат на около 4½% от БВП, повечето от които представляват допълнителни разходи под формата на трансфери и субсидии за предприятия и домакинства, включително по схеми за запазване на работни места. В сравнение с прогнозите на експертите на ЕЦБ от септември 2020 г. размерът на пакета за подпомагане в кризата с COVID-19 остава в общи линии непроменен през 2020 г.

Очаква се извънредната подкрепа постепенно да бъде оттеглена, основно през 2021 г., но в сравнение с прогнозите от септември 2020 г. някои мерки бяха удължени и бяха приети нови пакети от мерки за възстановяване, представени в контекста на националните бюджети за 2021 г. Според одобрените от правителствата или законодателни по своя характер мерки към крайната дата за фискални допускания повечето от програмите, свързани с пандемията, са временни, размерът им е около 3% от БВП и изтичат постепенно, основно през 2021 г. и в по-малка степен през 2022 г. Същевременно в базисната прогноза вече са включени държавните стимулиращи мерки, свързани с фонда за възстановяване „ЕС от ново поколение“ на стойност около 0,5% от БВП за всяка година в периода 2021–2023 г. (т.е. около половината от размера на средствата от „ЕС от ново поколение“ за периода 2021–2026 г.) Все още има несигурност по отношение на размера, графика и състава на фискалните стимули, които ще бъдат финансирани от пакета „ЕС от ново поколение“. Като цяло ориентацията на бюджетната позиция за 2021 г. показва намаляване на стимулите, макар и в по-малка степен от допусканото в прогнозите на експертите на ЕЦБ от септември 2020 г.

Очаква се бюджетният дефицит на еврозоната да се увеличи съществено през 2020 г. и да намалее леко през 2021 г. и по-рязко през 2022 г. и 2023 г. Нарастването на бюджетния дефицит през 2020 г. произтича от извънредните фискални мерки и от отрицателния цикличен компонент, което отразява влошаването на макроикономическите условия. Спадът му през 2021 г. е свързан основно с частичното изтичане на извънредните фискални мерки, докато цикличният компонент се възстановява едва забележимо. По-значителното подобрение на бюджетното салдо през 2022 г. се дължи на по-благоприятния цикличен компонент и на по-нататъшно приключване на стимулиращите мерки. И накрая, през 2023 г., при като цяло неутрална фискална позиция и по-добри циклични условия, се предвижда бюджетното салдо да се подобри още, достигайки -3% от БВП.

Прогнозира се съотношението дълг/БВП в еврозоната да се увеличи през 2020 г., да достигне връхна точка през 2021 г. и да отслабне в известна степен през 2022 г. и 2023 г. През 2020 г. нарастването на съотношението дълг/БВП се дължи на диференциала между лихвените проценти и растежа, който тласка дълга нагоре (лавинообразен ефект), а също и на високия първичен дефицит. Очаква се дългът да достигне връхната си точка от близо 100% от БВП през 2021 г., когато неблагоприятният ефект от първичния дефицит е по-силен от благоприятния лавинообразен ефект. Лекото отслабване впоследствие се дължи главно на благоприятния диференциал между лихвените проценти и растежа с възстановяването на икономиката. Той повече от компенсира продължаващите първични бюджетни дефицити. В сравнение с прогнозите на експертите на ЕЦБ от септември 2020 г. бюджетното салдо и съотношението дълг/БВП на еврозоната са ревизирани надолу за 2022 г., като цяло в синхрон с преразгледаните дискреционни мерки, циклични условия и лихвени плащания.