1 Кратък преглед

Икономиката на еврозоната проявява устойчивост въпреки трудните условия в глобален план. През третото тримесечие на 2025 г. реалният БВП отбеляза нарастване с 0,3%, надхвърлящо предвиденото в септемврийските прогнози. Предхождаше го нестабилна динамика през първата половина на годината, отразяваща ефектите от изтеглените напред поръчки заради повишаването на търговските мита в САЩ и свързаната с тях несигурност, както и въздействието от резките флуктуации на данните за Ирландия. Вътрешното търсене би трябвало да остане главният двигател на растежа в еврозоната. За него ще допринесе нарастването на реалните заплати и на заетостта в условия на устойчиви пазари на труда с рекордно ниско равнище на безработица. Обявените тази година допълнителни държавни разходи за инфраструктура и отбрана, особено в Германия, както и по-добрите условия за финансиране вследствие на намаляването на основните лихвени проценти от юни 2024 г. насам също се очаква да подпомогнат вътрешната икономика. Във външен план, въпреки че все още са налице предизвикателства, свързани с конкурентоспособността, включително някои със структурен характер, се очаква износът да нарасне през следващата година. Смята се, че това подобрение ще се дължи на възстановяване на външното търсене в условия на отслабваща несигурност по отношение на търговските политики, независимо от постепенно разгръщащото се въздействие от по-високите митнически тарифи. Прогнозира се средногодишният растеж на реалния БВП да бъде 1,4% през 2025 г., 1,2% през 2026 г. и 1,4% през 2027 г. и 2028 г. В съпоставка с прогнозите от септември 2025 г. прирастът на БВП е ревизиран нагоре за целия прогнозен период в отражение на по-добри от очакваното данни, отслабване на несигурността, свързана с търговските политики, по-силно външно търсене и по-ниски цени на енергийните суровини.^[1]

Прогнозира се инфлацията да намалее от 2,1% през 2025 г. до 1,9% през 2026 г. и след това до 1,8% през 2027 г., след което през 2028 г. да се повиши до определеното от ЕЦБ целево равнище от 2% в средносрочен план. Очакваният спад на общата инфлация (измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени – ХИПЦ) в началото на 2026 г. отразява низходящ базов ефект, произтичащ от енергийните цени, докато инфлацията при неенергийните компоненти би трябвало да продължи да намалява през цялата 2026 г. Предвижда се приносът на енергийната инфлация в общата инфлация да остане слаб до края на 2027 г., след което да нарасне осезаемо през 2028 г. в резултат на очакваното прилагане на схемата на ЕС за търговия с емисии 2 (СТЕ2), с възходящ ефект от 0,2 процентни пункта върху общата инфлация. Очаква се ХИПЦ инфлацията без компонента енергоносители да спадне от 2,5% през 2025 г. до 2,2% през 2026 г. и 2,0% през 2027 г. и 2028 г. Прогнозира се инфлацията на храните да намалее осезаемо с отслабването на ефектите от предишни увеличения на цените на хранителните суровини в световен план и от неблагоприятните климатични условия през лятото. Смята се, че тя ще се стабилизира на равнище малко над 2% от края на 2026 г. Прогнозата за ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни е тя да се забави от 2,4% през 2025 г. до 2,0% през 2028 г. с отслабването на инфлацията при услугите в условия на намаляващ натиск от страна на разходите за труд и поради факта, че поскъпването на еврото в предишни периоди ще намери отражение във веригата на ценообразуване, потискайки инфлацията на стоките. Растежът на заплатите би следвало да продължи да се забавя през 2026 г., а впоследствие да се стабилизира на равнище около 3%, за което да допринесе устойчивият пазар на труда и ръст на производителността малко под 1%. Очаква се растежът на разходите за труд на единица продукция да се забави, макар че се смята, че въздействието му върху инфлацията ще бъде донякъде неутрализирано от постепенно възстановяване на нормата на печалба в хода на прогнозния период. В сравнение с прогнозите от септември 2025 г. перспективата за общата ХИПЦ инфлация е ревизирана нагоре с 0,2 процентни пункта за 2026 г. поради изненадващите най-нови данни за ХИПЦ инфлацията и растежа на заплатите, като последните доведоха до съществена възходяща ревизия на перспективата за заплатите. Прогнозата за ХИПЦ инфлацията е ревизирана леко надолу за 2027 г. заради предполагаем по-малък принос на инфлацията на енергоносителите, тъй като въвеждането на СТЕ2 сега се очаква да бъде отложено от 2027 г. за 2028 г., макар да се счита, че този принос ще бъде отчасти неутрализиран от по-високата инфлация при услугите.

2 Международна среда

Тази година световната икономика показа устойчивост въпреки неблагоприятното въздействие на митническите тарифи.^[2],[3] По-ниските мита между Съединените щати и Китай и отслабването на несигурността във връзка с търговските политики наред с по-ниските цени на петрола и по-благоприятните условия за финансиране спрямо предвиденото в прогнозите от септември 2025 г. внасят известно облекчение в световната икономика. В съчетание с изненадващо благоприятни данни в големите икономики тези фактори допринесоха за малко по-добра перспектива за растежа и по-ниска очаквана инфлация в световната икономика тази и следващата година.

Макар че перспективата за глобалния растеж е ревизирана леко нагоре в сравнение с предишните прогнози, тя остава слаба спрямо средното равнище отпреди пандемията. Растежът на реалния БВП в световен мащаб се оценява на 3,5% през 2025 г., като се очаква постепенно да намалее до 3,3% през 2026 г., а след това да се задържи на това равнище през 2027 г. и 2028 г. (Таблица 2). Възходящата ревизия на перспективата за глобалния растеж до голяма степен отразява по-силна перспектива за растежа в САЩ и Китай. Освен на по-ниските мита леката възходяща ревизия на прогнозата за растежа в САЩ се дължи на по-устойчиво вътрешно търсене от очакваното преди. Смята се, че то ще бъде подпомогнато в краткосрочен план от положителни ефекти върху благосъстоянието, породени от актуалната динамика на цените на акциите и от допусканията за като цяло по-високи бюджетни разходи. За Китай прогнозите за растежа на реалния БВП през тази и 2026 година също са ревизирани леко нагоре в отражение на по-силна от предвижданото преди динамика на износа и на допускане за по-големи фискални стимули.

Прогнозира се общата инфлация според индекса на потребителските цени (ИПЦ) в големите развити икономики и икономиките от възникващи пазари постепенно да намалява, но с малко по-бърз темп от предвиденото в септемврийските прогнози.^[4] Очаква се тя да бъде 3,1% през 2025 г. и да намалее до 2,8% през 2026 г. и 2,5% през 2027 г., след което да се покачи леко до 2,6% през 2028 г. Това означава малко по-бърз от прогнозираното преди спад на инфлацията според ИПЦ през тази и следващата година поради по-ниски от очакваните преди равнища на инфлацията в повечето развити икономики. Наред с това низходящата ревизия отразява по-ниските двустранни мита между САЩ и Китай, както и малко по-слабото от предвижданото преди въздействие от митата върху инфлацията в САЩ. Освен това по-слабото вътрешно търсене в Китай е причина за по-постепенно от очакваното преди увеличение на инфлацията на потребителските цени в хода на прогнозния период.

Прогнозира се световният растеж на вноса да остане устойчив през тази година, но инерцията му да се забави през следващата. Очаква се той да бъде 4,4% през 2025 г., отразявайки до голяма степен силния ръст на вноса през първата половина на тази година, след което да спадне до 2,0% през 2026 г. поради неблагоприятното въздействие на митата. След това се предвижда световният растеж на вноса да се възстанови до 3,1% през 2027 г. и 2028 г. Перспективата за световния внос е ревизирана значително нагоре за тази и следващата година в сравнение с прогнозите от септември, докато прогнозите за 2027 г. остават непроменени. Възходящата ревизия на прираста на вноса отразява изненадващо добри данни за второто тримесечие на 2025 г., най-вече за икономиките от възникващи пазари, и, в по-малка степен, по-ниските мита, договорени между САЩ и Китай в началото на ноември 2025 г. Изненадата при данните може да се дължи на два основни фактора. Първо, вносът надхвърли очакванията в държавите от Югоизточна Азия и в държавите членки на ЕС извън еврозоната. Наблюдаваните успоредно с това положителни изненади в данните за износа показват, че е възможно някои от тези страни, особено в Югоизточна Азия, да са повлияни благоприятно от протичащото преконфигуриране на търговските отношения в световен мащаб. Тази промяна беше предизвикана от по-високите мита на САЩ и включва пренасочване на китайския износ към тези държави, както и от солидната търговия с технологични изделия, свързани с инвестиции в изкуствен интелект. Второ, вносът в Египет, Индия и Турция надхвърли съществено очакванията, макар че в тези случаи като че ли няма ясна връзка между по-силния им внос и отклонения китайски износ.

Перспективата за външното търсене към еврозоната е ревизирана нагоре спрямо предишните прогнози. Очаква се прирастът на външното търсене към еврозоната да бъде 3,8% през 2025 г., след това да се забави до 1,9% през 2026 г. поради по-слаб растеж на световната търговия, а впоследствие да се повиши отново до 3,1% през 2027 г. и 3,0% през 2028 г. Възходящата ревизия за тази година, подобно на световния внос, отразява данните за второто тримесечие, които показват, че свиването на външното търсене към еврозоната е било по-малко от очакваното преди.

Предвижда се експортните цени на конкурентите на еврозоната да се повишават с темп под средния в ретроспективен план. Те са ревизирани надолу в сравнение със септемврийските прогнози. Очаква се експортните цени на конкурентите на еврозоната (на годишна база, в национални валути) да нараснат с 1,1% през 2025 г., 1,6% през 2026 г. и 2,0% през 2027 г. и 2028 г. Това е под ретроспективната средна стойност от 2,6% за периода 2000 – 2019 г., тъй като се прогнозира инфлацията на експортните цени на Китай на годишна база да остане отрицателна до третото тримесечие на 2026 г. В сравнение с предишните прогнози експортните цени на конкурентите на еврозоната са ревизирани надолу за целия прогнозен период в отражение на по-ниска траектория на инфлацията на цените на износа в развитите икономики, включително в САЩ и в няколко държави членки на ЕС извън еврозоната и – в по-малка степен – в Китай.

3 Реална икономика

През третото тримесечие на 2025 г. икономическата активност в еврозоната отбеляза нарастване от 0,3% – много по-голямо от предвиденото в септемврийските прогнози (0,0%), но повече в съответствие с очакванията, ако се направи корекция за колебанията в ирландските данни (Графика 1). Макар че рязкото отпадане на изтеглените напред поръчки през първото тримесечие на 2025 г. в Ирландия беше очаквано, БВП на страната спадна с доста по-малко от предвиденото през третото тримесечие. Това обяснява до голяма степен положителната изненада в растежа на БВП на еврозоната (Графика 1, панел „в“). Коригиран измерител на БВП на еврозоната, който използва така нареченото „модифицирано вътрешно търсене“ вместо БВП за Ирландия, също сочи растеж от 0,3% през третото тримесечие на 2025 г.^[7] При използването на този показател резултатът е само малко по-висок от съответната септемврийска прогноза (0,2%). Що се отнася до секторите, икономическата активност при услугите продължава да бележи растеж, обусловена от силния туризъм и нарастване при цифровите услуги. За разлика от това промишленото производство остана слабо през третото тримесечие, възпрепятствано от по-високите мита, все още засилената несигурност и по-високия обменен курс на еврото. Същевременно продължи възстановяването на търсенето от страна на потребителите на стоки и услуги. За това допринесе подобряването на реалните доходи в условия на устойчиви пазари на труда.

Очаква се през четвъртото тримесечие реалният БВП да нарасне леко, при продължаващи различия между секторите. Съставният индекс за производството на мениджърите по продажбите (ИМП) възлизаше на 52,8 през ноември – признак за положителна базова инерция на растежа.^[8] ИМП за бизнес активността в сектора на услугите се увеличи още, което потвърждава, че те са главният двигател на растежа. За разлика от това ИМП за промишленото производство отбеляза спад и се задържа точно над прага, показващ отсъствие на промяна. Показателят на Европейската комисия за икономическите нагласи се повиши още през ноември, достигайки най-високото си ниво от април 2023 г. насам. Като цяло данните от проучвания сочат лек растеж през последното тримесечие на годината. Въпреки това се очаква предвижданото рязко свиване на растежа на БВП в Ирландия през четвъртото тримесечие на 2025 г. да отнеме около 0,1 процентни пункта от растежа на еврозоната, което означава лек спад на растежа на БВП на еврозоната до 0,2% през четвъртото тримесечие (Графика 1, панел „в“). Би трябвало част от неблагоприятните фактори, свързани с митата и несигурността по отношение на търговските политики, да започнат да отзвучават, затова се предвижда растежът на еврозоната да се засили през първото тримесечие на 2026 г. и да се върне до ниво от 0,3%. Прогнозираният годишен темп на растеж за 2025 г. в размер на 1,4% е до голяма степен обусловен от динамиката на растежа в рамките на годината, макар да се смята, че роля играят и ефекти на пренос от 2024 г.

Графика 1

Реален БВП на еврозоната

а) Прираст на реалния БВП	б) Равнище на реалния БВП
(процентно изменение на тримесечна база, сезонно и календарно изгладени тримесечни данни)	(верижен обем, индекс, 2020 =100)

в) Прираст на реалния БВП на еврозоната – въздействие на Ирландия

(процентно изменение на тримесечна база и принос в процентни пунктове, сезонно и календарно изгладени тримесечни данни)

Предвижда се годишният растеж на реалния БВП да бъде средно 1,3% за прогнозния период, подпомогнат от прираста на реалния разполагаем доход, отслабващата несигурност, силното външно търсене и фискалните стимули, свързани с разходи за отбрана и инфраструктура. Тези фискални стимули, главно в Германия, би трябвало да засилят растежа на БВП на еврозоната в средносрочен план. Очаква се той да възлезе съвкупно на 0,5% до 2028 г., като най-голямо въздействие върху растежа се очаква през 2026 – 2027 г. (Графика 2).^[9] Смята се, че очакваният лек спад на растежа на реалния БВП от 1,4% през 2025 г. на 1,2% през 2026 г. ще е следствие от по-слаби ефекти на пренос през 2026 г. поради предвиждания малко по-слаб растеж през втората половина на 2025 г. Прогнозира се годишният растеж на реалния БВП, обусловен от засилващи се ефекти на пренос, да се засили впоследствие и да се стабилизира на равнище от 1,4% през 2027 – 2028 г. в отражение на сходни ефекти на пренос и принос в рамките на годината през тези две години. Когато се използва показателят модифицирано вътрешно търсене за Ирландия, а не реалният БВП на страната, растежът на реалния БВП на еврозоната показва по-постепенен растеж – от 1,0% през 2025 г. до 1,1% през 2026 г. и 1,3% през 2027 г. и 2028 г.

Графика 2

Въздействие върху прогнозите за растежа на реалния БВП от разходите за отбрана и инфраструктура, обявени от прогнозите от март 2025 г. насам

(процентни пунктове)

Очаква се въздействието от намаляването на основните лихвени проценти от юни 2024 г. насам постепенно да надделее над настъпващите със закъснение ефекти от предишния цикъл на затягане на паричната политика, подпомагайки растежа. Смята се, че негативното въздействие от предишния цикъл на затягане на паричната политика върху икономическия растеж вече до голяма степен е отзвучало. Въз основа на пазарните очаквания за бъдещото развитие на лихвените проценти на крайната дата на прогнозите, през 2027 – 2028 г. се очаква малко положително въздействие от последвалата фаза на разхлабване. Съществува обаче значителна несигурност по отношение на количествената оценка на тези въздействия.

Растежът на реалния БВП би трябвало все така да бъде обуславян от вътрешното търсене, а отрицателният принос на нетния износ да намалее до нула през 2027 – 2028 г. Що се отнася до разходите (Графика 3, панел „а“), прогнозира се частното потребление да бележи солиден прираст през целия прогнозен период и да има най-голям принос за растежа на реалния БВП. Очаква се засилването на разходите на домакинствата да бъде подпомогнато от увеличение на покупателната им способност, отразяваща устойчиво нарастване на заплатите и заетостта в условията на запазваща се устойчивост на пазара на труда. Освен това растежът на инвестициите би следвало да изпреварва растежа на БВП през целия прогнозен период. Очаква се частните инвестиции да компенсират забавянето на публичните през 2027 – 2028 г. вследствие на изтичането на срока на финансирането по програмата „ЕС от ново поколение“ (NGEU). Би трябвало през целия прогнозен период нарастването на инвестициите да бъде обусловено от отслабване на несигурността, по-високи разходи за отбрана и инфраструктура, засилване на печалбите и подобряване на условията на търсене във връзка с цикличното възстановяване. За разлика от това растежът на износа се очаква да остане слаб въпреки подобреното външно търсене, възпиран от продължаващите трудности с конкурентоспособността на еврозоната, митата на САЩ и предишното поскъпване на еврото. Това вероятно ще доведе до по-нататъшни загуби на експортни пазарни дялове. В резултат на това се прогнозира нетният износ да има отрицателен принос за растежа на реалния БВП през 2025 г. и 2026 г., а растежът на вноса да изпреварва този на износа. Смята се, че този отрицателен принос ще бъде отчасти компенсиран от положителен принос от изменение на запасите през 2025 г.

Графика 3

Прираст на реалния БВП на еврозоната – разбивка на основни компоненти на разходите

а) Прогнози – декември 2025 г.	б) Ревизии спрямо прогнозите от септември 2025 г.
(годишно процентно изменение и принос в процентни пунктове)	(процентни пунктове и принос в процентни пунктове)

В съпоставка с прогнозите от септември 2025 г. прирастът на реалния БВП е ревизиран нагоре с 0,2 процентни пункта за 2025 г. и 2026 г. и с 0,1 процентни пункта за 2027 г. (Графика 3, панел „б“). Възходящата ревизия за 2025 г. отразява ревизии на данни за минали периоди, включително по-добрите от очакваното резултати за третото тримесечие на 2025 г. Малко по-слабата несигурност по отношение на търговските политики, по-силното вътрешно търсене и по-ниските цени на енергийните суровини доведоха до възходяща ревизия на перспективата за растежа за 2026 г. Малко по-силна тримесечна динамика и по-голям ефект на пренос от по-силна инерция на растежа през 2026 г. заедно обуславят малка възходяща ревизия на перспективата за 2027 г. Що се отнася до компонентите на разходите, най-големите възходящи ревизии за 2025 – 2027 г. засягат инвестициите и по-специално по-силните бизнес инвестиции през целия прогнозен период, както и по-динамични държавни инвестиции през 2027 г. и по-силно потребление на сектор „Държавно управление“ през 2025 – 2026 г. Нетната търговия също е ревизирана нагоре за 2025 г., което отразява по-добри от очакваното резултати при износа през първите три тримесечия на годината.

Частното потребление би трябвало да нараства стабилно, подпомогнато от увеличение на компенсациите за труд и на нетрудовите доходи. През последните тримесечия частното потребление продължи да расте, макар и с по-бавен темп, отколкото през втората половина на 2024 г., в отражение на засилената икономическа несигурност. Прирастът на потреблението се очаква да се засили в известна степен през следващите тримесечия, като се прогнозира годишен темп от около 1,2% през 2026 – 2028 г., който в общи линии съответства на ретроспективната му средна стойност (Графика 4, панел „а“). Тази перспектива се дължи до голяма степен на повишаването на реалния разполагаем доход, главно благодарение на доходите от заплати и, в по-малка степен, на нетрудовите доходи. Смята се, че доверието на потребителите постепенно ще се възстанови към ретроспективното си ниво в средносрочен план. За това допринасят цялостно устойчивите перспективи за пазара на труда, които би трябвало да доведат и до леко постепенно спадане на нормата на спестяване на домакинствата (Графика 4, панел „б“). Все пак е вероятно нормата на спестяване да се задържи повишена в отражение на засилената икономическа несигурност и на потенциални Рикардиански ефекти в държавите, обявили фискални стимули. Тези ефекти се потвърждават от данни от проучването на ЕЦБ на очакванията на потребителите. Лихвените проценти остават малко над средните в ретроспективен план, а достъпът до кредитиране продължава да бъде затегнат, което вероятно също допринася за повишена норма на спестяване. Не е ясно обаче дали тези средни ретроспективни нива са подходящ сравнителен показател за средносрочния хоризонт, като се има предвид, че икономиката понесе няколко големи сътресения в периода след пандемията. Освен това е възможно домакинствата да се нуждаят от спестявания, за да финансират бъдещи по-големи жилищни инвестиции. Въпреки по-благоприятната динамика на реалния разполагаем доход през прогнозния период реалното частно потребление като цяло остава неревизирано, тъй като се очаква по-силното нарастване на доходите да доведе до трайно по-висока норма на спестяване.

Графика 4

Потребление, доходи и спестявания на домакинствата

а) Прираст на реалното частно потребление – разбивка	б) Норма на спестяване на домакинствата
(годишно процентно изменение; принос в процентни пунктове)	(процент от разполагаемия доход)

Жилищните инвестиции би трябвало да се възстановят в хода на прогнозния период вследствие на благоприятните условия за финансиране и нарастващите реални доходи. След като отбелязаха увеличение през първото и второто тримесечие на 2025 г., жилищните инвестиции временно намаляха през третото тримесечие в условията на отрицателни резултати в няколко държави от еврозоната. Спадът на жилищните инвестиции откроява нестабилността на умереното възстановяване, започнало в началото на годината, и отразява все още слабата достъпност, високите строителни разходи и продължителната макроикономическа несигурност. Все пак се очаква те да се засилят в периода 2026 – 2028 г. Възстановяването отразява засилване на търсенето на жилища, за което свидетелства и последователното увеличение на броя на издадените разрешения за строеж на жилища, както и данните от проучването на очакванията на потребителите по отношение на възприемането на жилищата като добра инвестиция. Това може да бъде отдадено на постепенния спад на лихвените проценти по ипотеките от края на 2023 г. насам. Принос има и продължаващото нарастване на реалните доходи на домакинствата, а още едно доказателство е покачването на цените на жилищата.

Бизнес инвестициите се оказват по-устойчиви от очакваното и би трябвало постепенно да се засилят в средносрочен план благодарение на подобряване на икономическата активност, отслабване на несигурността и въздействието на фискалните стимули в някои държави. След като през първата половина на 2025 г. темповете на растеж, макар и да се забавяха, бяха положителни, обусловени от ефекти на изтегляне на поръчки напред в очакване на по-високи митнически тарифи, бизнес инвестициите в еврозоната (с изключение на волатилните ирландски продукти, свързани с интелектуална собственост) отбелязаха солиден растеж през третото тримесечие, независимо от по-високите мита и все още засилената несигурност. Това е в противоречие с очакването за свиване в септемврийските прогнози. Предвижда се бизнес инвестициите да продължат да нарастват през 2026 – 2028 г. в условия на засилен прираст на печалбите, благоприятни условия за финансиране, засилващо се вътрешно и външно търсене, отслабваща несигурност и ефекти на пренос от разходи за отбрана и инфраструктура.

Очаква се износът да остане слаб в ретроспективен план въпреки краткосрочното увеличение, положителната преоценка поради по-ниска ефективна тарифна ставка и по-постепенното разгръщане на въздействието от митата. След волатилността през първата половина на 2025 г., когато износителите доставяха изпреварващо поръчки преди налагането на мита от САЩ, се очаква износът на еврозоната да е отбелязал лек растеж през втората половина на годината. Възможно е подновеното засилване на износа през третото тримесечие на 2025 г. да отразява донякъде особеностите на веригата на доставки във фармацевтичната промишленост в условия на несигурност около митническата ставка за фармацевтични продукти преди сключването на търговската сделка между ЕС и САЩ. Освен това поръчките за износ на стоки и услуги не показват по-нататъшно значително влошаване в краткосрочен план. Очаква се растежът на износа да остане слаб в ретроспективен план – 1,9% през 2025 г. и 1,6% през 2026 г., но е ревизиран нагоре с 0,6 процентни пункта за 2025 г. и 0,5 процентни пункта за 2026 г. Тези ревизии отразяват намаляването с 1 процентен пункт на ефективната митническа ставка, прилагана от Съединените щати към вноса от еврозоната (вижте Каре 1), както и очакванията, че пълният ефект от митата в САЩ ще се прояви по-постепенно, тъй като обемите и цените на износа са били коригирани надолу в по-малка степен от очакваното преди.

В средносрочен план перспективите за износа остават помрачени от неблагоприятни търговски политики, конкурентен натиск, особено от азиатски държави, и от предходното поскъпване на еврото. При условие че търговските политики останат непроменени, предвижда се растежът на износа постепенно да се засили до 2,6% през 2028 г., но да продължи да изостава от външното търсене. Това се дължи на предизвикателства пред структурната конкурентоспособност, най-вече от страна на азиатски държави, и на високия обменен курс на еврото, който се очаква да оказва неблагоприятно въздействие върху ценовата конкурентоспособност през целия прогнозен период. Ето защо в сравнение с прогнозите от септември се допускат по-нататъшни загуби на експортни пазарни дялове в допълнение към вече настъпилите през 2025 г.

Що се отнася до вноса, перспективите за растеж са се подобрили в сравнение с прогнозите от септември. Това се дължи най-вече на по-добрите скорошни данни, като сега се прогнозира обемът на вноса да нарасне с 3,2% през 2025 г. вследствие на по-високия обменен курс на еврото, който доведе до понижение на цените на вноса. Предвижда се вносът да нараства стабилно и в средносрочен план, за което да допринесат евтини доставки от Китай и други азиатски икономики, чиито износни цени се очаква да останат ниски в този времеви хоризонт. Като цяло се очаква нетната търговия да има съществен отрицателен принос за растежа на еврозоната през 2025 г. (‑0,5 процентни пункта) и 2026 г. (-0,3 процентни пункта), но приносът да бъде неутрален през 2027 г. и 2028 г.

Прогнозата за пазара на труда е той да остане устойчив, а равнището на безработица да намалява последователно през целия прогнозен период. Очаква се равнището на безработица да се понижи в средносрочен план и да достигне безпрецедентно ниско равнище от 5,8% до края на 2028 г. (Графика 5) на фона на доста стабилен прогнозиран растеж на съвкупната заетост през 2026 – 2028 г. и намаляващ растеж на работната сила. В сравнение със септемврийските прогнози по-ниското равнище на безработица от 2025 г. до 2027 г. отразява преди всичко по-нисък от очакваното резултат през третото тримесечие на 2025 г.

Графика 5

Равнище на безработица и растеж на съвкупната заетост

а) Равнище на безработица	б) Заетост
(процент от работната сила)	(процентно изменение на годишна база)

Прогнозира се растежът на заетостта да се забави през 2026 г., а след това да остане в общи линии непроменен (Графика 5, панел „б“). Като цяло стабилният растеж на заетостта през 2025 г. е в съзвучие с нарастването на работната сила със същия размер през годината. Макар че се предвижда темпът на нарастване на работната сила да намалее впоследствие на фона на неблагоприятни демографски условия и по-слаби входящи потоци на мигранти, очаква се растежът на заетостта да остане по-висок от растежа на работната сила, главно благодарение на сектора на услугите. Растежът на заетостта обаче би трябвало да остане като цяло непроменен през прогнозния период, но малко по-силен в сравнение с предвиденото в септемврийските прогнози.

Очаква се нарастването на производителността на труда да бъде малко по-силно през 2026 г. и 2027 г. в сравнение с прогнозираното преди и да продължи цикличното си възстановяване през 2028 г. (Графика 6). То намаля през третото тримесечие на 2025 г., повлияно значително от волатилните данни за БВП на Ирландия през скорошния период. За разлика от това нарастването на производителността в останалата част на еврозоната се засили през третото тримесечие на 2025 г. и се очаква да се ускорява леко в хода на прогнозния период в отражение на очакваното възстановяване от необичайно ниския темп след пандемията. В сравнение със септемврийските прогнози прирастът на производителността на труда е ревизиран леко нагоре за целия прогнозен период в отражение на възходящата ревизия на растежа на БВП.

Графика 6

Производителност на труда на наето лице

(годишно процентно изменение)

4 Фискална перспектива

След лекото затягане през 2025 г. фискалната позиция на еврозоната се очаква да бъде разхлабена през 2026 г., след което да бъде затегната отново през 2027 г. и 2028 г. (Таблица 4).^[10] Затягането през 2025 г. се дължеше най-вече на дискреционни мерки по отношение на приходите, включително увеличение на социалноосигурителните вноски и, в по-малка степен, на косвените и преките данъци.^[11] Тези увеличения бяха отчасти компенсирани от продължаващото нарастване на публичните разходи. През 2026 г. се очаква разхлабване на фискалната позиция, главно поради по-големи публични инвестиции. Това отразява предимно големи разходи за отбрана и инфраструктура в Германия (в периода 2026 – 2028 г.) и, до известна степен, нарастване на инвестициите, финансирани по линия на NGEU, в Испания и ред други държави. През 2027 г. затягането на коригираната за NGEU фискална позиция се дължи на недискреционни фактори, докато по отношение на дискреционните мерки на фискалната политика консолидацията в много държави (наред с други фактори, след изтичането на срока на финансиране по линия на NGEU) се очаква да бъде компенсирана от стимули, най-вече в Германия. Освен това се очаква финансираните по NGEU разходи, които в някои държави бяха отложени за 2027 г., да смекчат затягането на фискалната позиция през същата година. През 2028 г. се очаква фискалната позиция на еврозоната да продължи да се затяга. Все пак зад слабото затягане на дискреционните мерки на фискалната политика (в размер на малко под 0,1 процентни пункта от БВП) се крият разнородни процеси в отделните държави, като значителното разхлабване на фискалната позиция, особено в Германия, компенсира затягане в други държави.

В сравнение със септемврийските прогнози фискалната позиция се очаква да бъде малко по-разхлабена, главно поради допълнителните дискреционни мерки през 2027 г. Ревизиите на фискалната позиция за периода 2025 – 2027 г. възлизат на кумулативно разхлабване в размер на 0,2 процентни пункта от БВП, главно вследствие на по-високи инвестиции през 2027 г. На национално равнище допълнителното разхлабване в Германия (свързано главно с инвестиции в отбраната през 2026 – 2027 г.) и по-високите държавни инвестиции, особено в Италия и в по-малка степен в Испания, са само частично неутрализирани от по-силното затягане във Франция (най-вече поради увеличение на преките данъци и социалноосигурителните вноски) и в други държави.

Съотношенията на бюджетния дефицит и дълга запазват възходящата си тенденция (Таблица 4). След очакван лек спад през 2025 г. бюджетният дефицит на еврозоната се очаква да нарасне доста рязко през 2026 г. и 2027 г., след което да намалее едва слабо през 2028 г., достигайки 3,4% от БВП. Това увеличение отразява нарастващи лихвени плащания (от 1,9% от БВП през 2024 г. до 2,3% през 2028 г.), които се очаква да бъдат само слабо компенсирани от положителни макроикономически ефекти. Очаква се съотношението дълг/БВП в еврозоната да се увеличава, тъй като продължаващите първични дефицити и положителните корекции на дефицита и дълга надделяват над благоприятния, макар и отслабващ ефект от диференциалите между лихвените проценти и растежа. В сравнение с прогнозите от септември динамиката на бюджетното салдо е ревизирана леко надолу за периода 2025 – 2027 г., главно поради циклично изгладеното първично салдо, което напълно компенсира лекото подобрение при цикличния компонент. Траекторията на държавния дълг е ревизирана надолу в отражение на базови ефекти от статистически ревизии на данни за 2024 г. и по-благоприятни диференциали между лихвените проценти и растежа.

Каре 2
Макроикономическо въздействие от политиките в еврозоната, свързани с изменението на климата

Автори: Пабло Агилар Гарсия, Филипо Дуреро, Мариен Фердинандусе, Фридерике Куйк и Романос Прифитис

В контекста на целите на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове на равнището на Съюза се въвеждат редица мерки за редуциране на изменението на климата, включително така нареченият пакет „Подготвени за цел 55“, както и мерки на национално равнище. В това каре се разглежда макроикономическото въздействие на тези мерки, включени в базовата прогноза, и се представя сценариен анализ на някои аспекти на мерките на политиката по отношение на климата.

Въздействието на националните екологосъобразни фискални мерки върху растежа и инфлацията, включено в базовата прогноза, е слабо.^[12] Дадена фискална мярка се определя като екологосъобразна, ако има положително въздействие за предотвратяване или приспособяване към климатичните промени. Разгледаните в това каре мерки отразяват решения на национални правителства относно дискреционни фискални мерки, които оказват релевантно въздействие върху макроикономическата перспектива. Те обаче са само подгрупа от общите „зелени“ приходи и разходи на държавите и не отразяват въздействието на регулаторните политики. Голяма част от включените в базовата прогноза екологосъобразни дискреционни фискални мерки представляват разходи, финансирани със средства по NGEU. Като цяло ефектът върху инфлацията се предвижда да бъде положителен, като същевременно се очаква те да окажат отрицателно въздействие върху БВП, което във всеки отделен случай е по-малко от 0,1 процентни пункта (Графика А). Най-голямото оценъчно въздействие върху инфлацията се предвижда за 2025 г. и 2026 г. и произтича от мерки по отношение на приходите с пряко влияние върху цените, като например увеличение на националните цени на въглеродните емисии и на косвените данъци, основани на замърсяването.

Графика А

Въздействие на националните дискреционни екологосъобразни мерки на фискалната политика върху базовата прогноза

а) Растеж на БВП	б) Обща инфлация
(процентни пунктове)	(процентни пунктове)

Базовата прогноза от декември 2025 г. включва и въздействие в размер на 0,2 процентни пункта върху общата инфлация в еврозоната през 2028 г., свързано с въвеждането на новата система за търговия с емисии (СТЕ2) (Графика Б, синьо стълбче). СТЕ2 обхваща главно автомобилните горива и отоплението на сгради и ще функционира отделно от съществуващата схема за търговия с емисии (СТЕ1). От фирмите, продаващи изкопаеми горива в секторите, обхванати от СТЕ2, ще се изисква да върнат квоти за съответните емисии на CO2. Както при СТЕ1 тези квоти за емисии ще се търгуват и цената им следва да се определя от пазара. Но докато за СТЕ1 прогнозите на експертите се обуславят от технически допускания за цената на квотите въз основа на фючърсни цени (Каре 1), за СТЕ2 до момента няма надеждни ценови сигнали от търговията с квоти за емисии или с финансови деривати. Въпреки че е свързано със значителна несигурност, допускането в прогнозите от декември 2025 г. е, че СТЕ2 ще бъде въведена при цена от 46 евро на тон CO2 (tCO2), което следва допускането на Европейската комисия в Икономическата прогноза – есен 2025 г.^[13] Докато в предишните експертни прогнози се допускаше, че СТЕ2 ще започне през 2027 г. в съответствие със законодателството на ЕС, както Съветът на министрите на околната среда в ЕС, така и Европейският парламент изразиха предпочитание въвеждането ѝ да бъде отложено с една година. Затова в прогнозите от декември 2025 г. се предвижда начална дата януари 2028 г.^[14]

Графика Б

Въздействие на СТЕ2 върху общата инфлация в еврозоната през 2028 г.: базова прогноза и сценариен анализ

(процентни пунктове)

Някои държави вече са определили национални цени на въглеродните емисии за секторите, обхванати от СТЕ2, а скоростта на пренасяне към потребителските цени се очаква да се различава в отделните държави, което ще доведе до разнородни въздействия върху инфлацията. Очаква се въздействието да бъде като цяло по-голямо в държави, в които няма съществуваща схема за ценообразуване на въглеродните емисии за секторите, обхванати от СТЕ2, или в които се очаква съществуващата национална схема да се запази в допълнение към СТЕ2. През 2028 г. не се очаква въздействие в държави, в които националната цена е по-висока от предполагаемата цена по СТЕ2 и където се очаква националната схема да остане в сила вместо СТЕ2. За разлика от това отрицателно въздействие през 2028 г. се очаква в държави, в които националната цена е по-висока от предполагаемата цена по СТЕ2, но се предвижда тя да бъде заменена от СТЕ2 (т.е. цената на въглеродните емисии в засегнатите сектори на практика ще спадне до равнището на цените в СТЕ2).^[15] Влиянието върху инфлацията зависи и от скоростта на прехвърляне към потребителските цени. Макар че се очаква то да настъпи бързо при транспортните горива, цените на природния газ обикновено се коригират с различна скорост в отделните държави в зависимост от фактори като средната продължителност на договорите за доставка.^[16]

При алтернативни допускания за цената на СТЕ2 оценяваме възможния диапазон на преките въздействия от нея върху инфлацията в еврозоната през 2028 г. на между 0,0 и 0,3 процентни пункта, като подчертаваме несигурността, свързана с допускането за цените (Графика Б, жълтите стълбчета).^[17] Симулираният диапазон включва допускания относно цената на квотите по СТЕ2 в размер на 33 евро/tCO2 и 59 евро/tCO2 за 2028 г. (вижте също бележка под линия 17). Този ценови диапазон беше избран въз основа на предположението, че неотдавнашните съобщения на Европейската комисия за известно смекчаване на несигурността и потенциалната нестабилност на цените, свързани с въвеждането на СТЕ2, означават по-нисък риск от много високи цени през първите години, докато някои пазарни проучвания преди сочеха по-висока цена.^[18] Освен това сценарийният анализ включва опростяващото допускане, че националните схеми за определяне на цени на въглеродните емисии ще бъдат изцяло заменени от СТЕ2, което на практика означава, че цените на емисиите в засегнатите сектори може да спаднат с въвеждането на схемата, ако националната цена е по-висока. Това обяснява и незначителното въздействие при сценария, основан на цена от 33 евро/tCO2, който включва отрицателно въздействие в държавите, където националната цена на въглеродните емисии през 2027 г. е над това ниво.

Други източници на несигурност по отношение на въздействието на СТЕ2 включват прехода от национални схеми за ценообразуване на въглеродните емисии към СТЕ2, прехвърлянето към потребителските цени и въздействието на потенциалните компенсаторни мерки. Така например, държавите може да използват приходите от СТЕ2 като компенсаторни мерки, които биха могли да окажат възпиращ ефект върху инфлационните въздействия, произтичащи от СТЕ2, особено ако се използват за намаляване на данъците върху енергията (напр. върху електроенергията). Възможно е също прехвърлянето на СТЕ2 към потребителските цени да не съответства на ретроспективното, на което се основава оценката в базовата прогноза. На национално равнище е възможно да варират начините, по които СТЕ2 заменя националните схеми за определяне на цени на въглеродните емисии. Освен това, както се подчертава в Икономическата прогноза на Европейската комисия – есен 2025 г., очаква се с течение на времето СТЕ2 да защити икономиката на ЕС от сътресения, свързани с цените на изкопаемите горива, като стимулира намаляване на зависимостта от тях. В това отношение и като се има предвид, че СТЕ2 е важен крайъгълен камък за постигането на целите на ЕС в областта на климата, всяко по-нататъшно забавяне на въвеждането ѝ би могло да породи значителни рискове за постигането на тези цели.

В по-широк план пълният набор от вече приложени мерки на политиката в областта на климата изглежда недостатъчен за постигане на целта на ЕС за намаляване на емисиите до 2030 г. в рамките на програмата „Подготвени за цел 55“. Свиването на икономическата активност по време на пандемията от COVID-19 доведе до рязък спад на емисиите до нива под целите на ЕС за 2020 г. за емисиите на парникови газове, а намаляването на енергийното потребление по време на неотдавнашната енергийна криза беше причина за още един през 2023 г. (Графика В, панел „а“). Освен това от началото на 90‑те години във всички държави от еврозоната се наблюдава намаляване на енергоемкостта, въпреки че се запазва значителната разнородност между тях (Графика В, панел „б“). Независимо от това положително развитие последните прогнози за емисиите на държавите членки на ЕС показват, че с прилаганите понастоящем мерки в областта на климата целите на ЕС по отношение на емисиите за 2030 г. и след това няма да бъдат постигнати.^[19] Поради това е вероятно да бъдат необходими допълнителни мерки.

Графика В

Емисии на парникови газове

a) Емисии на парникови газове и цели на ЕС

(млн. тона еквивалент на въглероден диоксид)

б) Интензитет на емисиите на парникови газове в еврозоната спрямо БВП

(тонове емисии в еквивалент на въглероден диоксид на 1000 евро от БВП)

Оценяваме потенциалното въздействие на допълнителни мерки, необходими за постигането на целта на ЕС за намаляване на емисиите до 2030 г., посредством New Area-Wide Model (NAWM-E).^[20] Освен намаляването на емисиите, което се очаква да бъде постигнато със съществуващите мерки, до 2030 г. е необходимо допълнително намаление с 13%, за да се постигне целта на ЕС „Подготвени за цел 55“.^[21] Сценариите ни се основават на ефективната цена на въглеродните емисии, изчислена от ОИСР. Разглеждаме два сценария: i) сценарий на данък върху въглеродните емисии „Подготвени за цел 55“, при който целта за намаляване на въглеродните емисии до 2030 г. се постига само посредством по-високи цени на емисиите, и ii) сценарий на комплекс от политики „Подготвени за цел 55“, в който се разглежда съчетание от данъци върху въглеродните емисии и несвързани с емисиите данъчни елементи, което позволява постигането на целта за намаляване на емисиите до 2030 г. При втория сценарий се постигат и вторичните цели за дела на чиста енергия и за потреблението на енергия, изразени като аналог чрез увеличение с 1,2% на общата факторна производителност на чистата енергия.^[22]

Постигането на целта на ЕС по отношение на емисиите до 2030 г. би могло да доведе до възходящи рискове за инфлацията и низходящи рискове за растежа, особено ако целта се постига главно чрез определяне на цени на въглеродните емисии. Ако целта за 2030 г. бъде постигната единствено чрез по-високи данъци върху въглеродните емисии (Графика Г, сини стълбчета), въздействието върху инфлацията достига най-висока стойност от 0,4 процентни пункта над базовата прогноза през 2027 г. и остава високо до 2030 г., а реалният БВП спада с 2,5% до 2030 г. По-високите данъци обаче сами по себе си не могат да постигнат целите на „Подготвени за цел 55“ за потребление на енергия и чиста енергия. При сценария на комплекс от политики „Подготвени за цел 55“ (Графика Г, жълти стълбчета) ХИПЦ инфлацията се увеличава с близо 0,3 процентни пункта над базовата прогноза през 2027 г. и 2028 г., а БВП спада с 1% до 2030 г. По-високата производителност на чистата енергия увеличава нейния дял, а по-голямата еластичност на заместването намалява потреблението на енергия в съответствие с целите на ЕС. Цялостно по-високата ефективност на чистата енергия позволява данъкът върху въглеродните емисии да остане на по-ниски равнища, като по този начин се редуцират както спадът на БВП, така и по-високата инфлация.

Графика Г

Въздействие на сценариите за политики по отношение на климата върху реалния БВП и инфлацията

Реален БВП	Обща инфлация
(проценти)	(процентни пунктове)

Резултатите от базираните на модел сценарии за политиката в областта на климата показват възходящи рискове за базовата прогноза за инфлацията и низходящи рискове за растежа, като въздействието зависи от вида на прилаганата преходна мярка. Следва да се отбележи, че моделът не включва изрично регулаторните елементи на пакета „Подготвени за цел 55“, включително икономическото им въздействие, така че целите могат да бъдат постигнати чрез различни комбинации от политики, които не са обхванати в този анализ, с различни последици за растежа и инфлацията. Освен това в сценариите не се посочва конкретно видът на необходимите данъци върху въглеродните емисии, тъй като увеличенията на ефективните ставки в тях биха могли да отразяват по-високи цени на въглеродните емисии не само в секторите, обхванати от схемите на ЕС за търговия с емисии (включително по-високите цени по СТЕ2), но и в други сектори.

5 Цени и разходи

Очаква се общата инфлация да спадне от 2,1% през 2025 г. до 1,9% през 2026 г. и 1,8% през 2027 г., след което да се повиши до 2,0% през 2028 г., главно поради инфлацията на енергоносителите (Графика 7). Предвижда се общата инфлация да спадне от 2,1% през последното тримесечие на 2025 г. до 1,9% през първото тримесечие на 2026 г., до голяма степен вследствие на базови ефекти в енергетиката. По-ниският среден темп на общата инфлация през цялата 2026 г. се дължи на спад на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни поради забавяне на инфлацията при услугите наред с по-ниска инфлация на храните. По-нататъшното намаление на общата инфлация през 2027 г. отразява продължаващ спад на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни, който отчасти се компенсира от връщане на инфлацията на енергоносителите към нулеви равнища, докато инфлацията на храните би следвало да остане непроменена. Покачването на общата инфлация до 2,0% през 2028 г. се дължи главно на значително увеличение на енергийната инфлация в резултат на фискалните мерки, свързани с климатичния преход, и по-специално на въвеждането на новата система за търговия с емисии (СТЕ2), което води до повишаване на общата инфлация с 0,2 процентни пункта (вижте Каре 2). Ако се изключи въздействието на СТЕ2, общата инфлация би останала малко под целта (1,9%) и през 2028 г., тъй като динамиката на енергийната инфлация без СТЕ2 остава много ниска в ретроспективен план.^[24] Очаква се ХИПЦ инфлацията без компонента енергоносители да спада постепенно и да се стабилизира на равнище от 2,0% както през 2027 г., така и през 2028 г., а ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни се очаква да се стабилизира на или близо до равнище от 2,0% в средносрочен план.

Графика 7

ХИПЦ инфлация на еврозоната

(годишно процентно изменение)

Графика 8

ХИПЦ инфлация в еврозоната – разбивка на основни компоненти

(годишно процентно изменение, процентни пунктове)

Прогнозира се енергийната инфлация да остане ниска до края на 2027 г., след което да нарасне осезаемо през 2028 г. с въвеждането на СТЕ2 (Графика 9, панел „а“). Резкият спад на инфлацията на енергоносителите през първото тримесечие на 2026 г. се дължи до голяма степен на силно изразен низходящ базов ефект в компонента транспортни горива. Освен това се счита, че очакваното намаление на цените на електроенергията в Германия, дължащо се на по-ниските мрежови такси, ще допринесе за спад в цените на енергията в началото на 2026 г. С отзвучаването на тези ефекти енергийната инфлация ще остане слаба в съответствие с допусканията за като цяло постоянни цени на енергоносителите (вижте Каре 1). Счита се, че осезаемото увеличение на енергийната инфлация до 2,2% през 2028 г. ще се дължи главно на прилагането на пакета „Подготвени за цел 55“ на ЕС, по-специално на новата СТЕ2 за отоплението на сгради и за транспортните горива. Очаква се това да има принос от 1,9 процентни пункта за енергийната инфлация през 2028 г. (вижте Каре 2).

Графика 9

Перспектива за инфлацията на енергоносителите и храните в ХИПЦ

a) Енергоносители в ХИПЦ

(годишно процентно изменение)

б) Храни в ХИПЦ

(годишно процентно изменение)

Прогнозира се инфлацията на храните да продължи да намалява осезаемо в краткосрочен план с намаляването на цените на суровините и отслабването на факторите, свързани с метеорологичните условия, и да остане на умерени равнища през цялата 2028 г. (Графика 9, панел „б“). По-специално, през 2025 г. се очаква инфлацията на храните да спадне от 3,2% през третото тримесечие до 2,5% през четвъртото в отражение на неотдавнашното успокояване на цените на някои хранителни суровини като какаото и кафето, както и на отзвучаващото въздействие от неблагоприятните метеорологични условия, наблюдавани през лятото. По-нататъшното забавяне до края на 2026 г. е обусловено от по-ниски цени на хранителните суровини в еврозоната и от низходящи базови ефекти от силното увеличение на цените в средата на 2025 г. Инфлацията на храните се очаква да бъде средно 2,4% през 2026 – 2027 г., а след това да намалее още до 2,2% през 2028 г. Тези равнища са под дългосрочните средни и в съзвучие с благоприятните допускания за цените на енергоносителите и хранителните суровини.

Очаква се ХИПЦ инфлацията да спадне от 2,4% през 2025 г. до 2,2% през 2026 г., след което да се стабилизира на или близо до 2% през по-късните години от прогнозния период (Графика 10), в съответствие с отзвучаващия натиск на разходите за труд върху инфлацията при услугите. Макар да се предвижда ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да нарасне до 2,4% през последното тримесечие на 2025 г. и да остане на същото ниво през първото тримесечие на 2026 г., очаква се тя да намалее до 1,9% до първото тримесечие на 2027 г. Смята се, че първоначалният спад на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни ще се дължи главно на забавянето на инфлацията при услугите вследствие на намаляващ натиск от страна на разходите за труд (Графика 11). Процесът на дезинфлация в компонента на услугите се очаква да спре през 2027 г. в условията на стабилизиране на прираста на разходите за труд. Прогнозира се инфлацията на неенергийните промишлени стоки да остане слаба през идните месеци, за което да допринесе поскъпването на еврото, а след това постепенно да се доближи до ретроспективната си средна стойност около 1% до края на 2027 г. и да се задържи на това равнище до края на прогнозния период, предизвиквайки леко покачване на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни през 2028 г.

Графика 10

ХИПЦ инфлация без компонентите енергоносители и храни в еврозоната

(годишно процентно изменение)

Графика 11

Перспектива за инфлацията на неенергийните промишлени стоки и услугите в ХИПЦ

а) Инфлация на неенергийните промишлени стоки	б) Инфлация на услугите
(годишно процентно изменение)	(годишно процентно изменение)

Очаква се мерките на ЕЦБ по паричната политика от декември 2021 г. насам да окажат в крайна сметка забележимо, макар и намаляващо възпиращо въздействие върху инфлацията в хода на прогнозния период. Като се има предвид много по-голямото закъснение, отколкото при растежа, очаква се през целия прогнозен период задържащото въздействие от етапа на затягане на паричната политика все така да надделява над последвалия етап на разхлабване.

В сравнение с прогнозите от септември 2025 г. перспективата за общата ХИПЦ инфлация остава непроменена за 2025 г. и е ревизирана нагоре с 0,2 процентни пункта за 2026 г. и надолу с 0,1 процентни пункта за 2027 г. (Графика 12). ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни остава непроменена за 2025 г., но е коригирана нагоре с 0,3 процентни пункта за 2026 г. и с 0,1 процентни пункта за 2027 г. Общата инфлация остава непроменена за 2025 г. главно поради стабилната прогноза за основните ѝ компоненти. За 2026 г. възходящата ревизия на общата инфлация се дължи най-вече на по-добрите от очакваното данни за инфлацията при енергията, услугите и неенергийните промишлени стоки. В същото време низходящата ревизия за 2027 г. до голяма степен се обуславя от очакваното отлагане на схемата СТЕ2, въпреки че това частично се компенсира от по-висока инфлация при услугите в съответствие с възходящата ревизия на прогнозите за разходите за труд.

Графика 12

Ревизии на прогнозата за инфлацията в съпоставка с прогнозите от септември 2025 г.

(процентни пунктове)

Очаква се прирастът на номиналните заплати да се забави допълнително през 2026 г., а след това да се задържи без промяна през остатъка от прогнозния период. Прирастът на компенсацията на наето лице нарасна до малко над 4% през третото тримесечие на 2025 г., което е над очакванията от септемврийските прогнози. Според прогнозите той отслабва от последното тримесечие на 2025 г., в голяма степен поради по-слаб принос на отклонението на действителната заплата от разчетната.^[25] Очаква се той да бъде средно 4,0% през 2025 г., след което да се забави до 3,2% през 2026 г. и 2,9% през 2027 г. (Графика 13). През 2028 г. се очаква да нарасне леко до 3,0% в отражение на малко по-голям принос на отклонението на действителната заплата от разчетната и на по-високи социалноосигурителни вноски в Германия, докато нарастването на договорените заплати продължава постепенно да намалява. Прогнозира се прирастът на реалните заплати да продължи да намалява и постепенно да се доближи до растежа на производителността през втората половина на прогнозния период. В сравнение с прогнозите от септември 2025 г. прирастът на компенсацията на наето лице е ревизиран нагоре за целия прогнозен период: с 0,6 процентни пункта за 2025 г., 0,5 процентни пункта за 2026 г. и 0,2 процентни пункта за 2027 г. Това отчасти се дължи на по-силно от очакваното нарастване на заплатите през второто и третото тримесечие на 2025 г. Ревизиите обаче отразяват и нова информация за увеличения на минималната заплата и очакваното ѝ по-голямо въздействие върху агрегираната заплата в сравнение с прогнозите от септември 2025 г.

Графика 13

Перспектива за динамиката на заплатите

(годишно процентно изменение)

Очаква се прирастът на разходите за труд на единица продукция да намалява през цялата 2027 г. поради по-ниския растеж на заплатите и до известна степен поради по-високата производителност, а след това да се стабилизира на равнище от 2,1% през 2028 г. Растежът на разходите за труд на единица продукция нарасна леко през третото тримесечие на 2025 г. и се очаква да остане над 3% до началото на 2026 г. Предвижда се, че отслабването на прираста на компенсацията на наето лице ще доведе до забавяне на растежа на разходите за труд на единица продукция през 2026 г. Той се очаква да отслабне средно от 3,3% през 2025 г. до 2,6% през 2026 г. и 2,0% през 2027 г., след което да се повиши леко до 2,1% през 2028 г. – малко над дългосрочната средна стойност. В сравнение с прогнозите от септември 2025 г. прирастът на разходите за труд на единица продукция е ревизиран нагоре за всяка година от периода поради по-силното нарастване на заплатите въпреки малко по-високата производителност.

Очаква се вътрешният ценови натиск, измерен чрез растежа на дефлатора на БВП, да отслабва през 2026 г. вследствие на по-слаб растеж на разходите за труд на единица продукция и да се стабилизира малко над 2,0% (Графика 14). Въпреки известна волатилност на темпа на растеж на дефлатора на БВП през 2025 г., дължаща се на колебанията в приноса на печалбата на единица продукция, годишният темп на нарастване на дефлатора на БВП се очаква да намалее от средно 2,4% през 2025 г. до 2,2% през 2026 г. и да се стабилизира на ниво от 2,1% през 2027 г. и 2028 г., което е малко над дългосрочната средна стойност. Със забавянето на прираста на разходите за труд на единица продукция се очаква печалбата на единица продукция да нараства постепенно в рамките на прогнозния период. За това допринася продължаващото икономическо възстановяване, първоначално слабият растеж на цените на вноса, засилването на растежа на производителността и временното счетоводно оптимизиране, отложено за 2028 г., в резултат от статистическото третиране на СТЕ2.^[26] В сравнение с прогнозите от септември 2025 г. прирастът на дефлатора на БВП е ревизиран нагоре с 0,1 процентни пункта за година за целия прогнозен период.

Графика 14

Вътрешен ценови натиск

(годишно процентно изменение; принос в процентни пунктове)

Промените в цените на вноса би следвало да останат слабо отрицателни до началото на 2026 г., но след това да се върнат към умерени положителни стойности с отслабването на потискащото въздействие на поскъпването на еврото в предишни периоди. В годишно изражение темпът на растеж на дефлатора на вноса се очаква да се повиши от -0,1% през 2025 г. до 0,7% през 2026 г., след което да нарасне по-съществено до 1,7% през 2027 г. и 1,8% през 2028 г. В сравнение с прогнозите от септември 2025 г. низходящата ревизия на профила на инфлацията при цените на вноса през 2025 г. се дължи и на най-актуалните данни и е в съответствие с допусканията за по-ниски цени на енергийните суровини. За 2026 г. леката възходяща ревизия отразява малко по-слабия обменен курс през прогнозния период (вижте Каре 1), а дефлаторът на цените на вноса е непроменен за 2027 г.

6 Анализи на чувствителността

6.1 Алтернативни хипотези за цените на енергоносителите

Алтернативните хипотези за цените на енергийните суровини сочат сходни рискове за инфлацията, както във възходяща, така и в низходяща посока. Прогнозите на експертите се основават на техническите допускания, представени в Каре 1. В този анализ на чувствителността алтернативни низходящи и възходящи хипотези се извеждат от 25-ия и 75-ия перцентил на базираните на опции неутрални плътности при цените на петрола и на природния газ.^[27] Според тези плътности рисковете за цените на петрола са като цяло балансирани, а тези за цените на природния газ свидетелстват за възходящи рискове за техническите допускания (Графика 15). Направен е и анализ на чувствителността при постоянна цена както за петрола, така и за природния газ. Във всеки от случаите се изчислява синтетичен индекс на цените на енергоносителите (среднопретеглена стойност на промените в цените на петрола и природния газ) и се оценява въздействието посредством макроикономически модели на ЕЦБ и Евросистемата. Средните резултати при тези модели са представени в Таблица 6.

Графика 15

Алтернативни хипотези за енергийните цени

а) Хипотеза за цената на петрола

(щ.д./барел)

б) Хипотеза за цената на природния газ

(евро/мегаватчас)

6.2 Алтернативни хипотези за обменния курс

Пазарното разпределение за обменния курс клони към по-нататъшно поскъпване на еврото, което означава известни низходящи рискове за растежа и инфлацията. Техническите допускания за обменните курсове в базовата прогноза са постоянни за целия прогнозен период. Алтернативните низходящи и възходящи хипотези са изведени от 25-ия и 75-ия перцентил на базираните на опции неутрални плътности за обменния курс щатски долар/евро на 26 ноември 2025 г., клонящ към слабо поскъпване на еврото (Графика 16). Въздействието на тези алтернативни хипотези се оценява посредством макроикономически модели на експертите на ЕЦБ и Евросистемата. Таблица 7 показва въздействието върху нарастването на производството и инфлацията, средно за всички тези модели.

Графика 16

Алтернативни хипотези за обменния курс щатски долар/евро