ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 25 януари 2024 г.

Добър ден, със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Днес Управителният съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Постъпващата информация в общи линии потвърждава предишната ни оценка на средносрочната перспектива за инфлацията. Въпреки свързан с енергията възходящ базов ефект върху общата инфлация тенденцията за спад на основната инфлация продължи, а досегашните покачвания на лихвените проценти все така намират силно отражение в условията за финансиране. Затегнатите условия за финансиране потискат търсенето, а това допринася за понижаване на инфлацията.

Решени сме да осигурим своевременно връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%. Въз основа на сегашната си оценка считаме, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са на равнище, което, ако бъде поддържано достатъчно дълго, ще допринесе съществено за постигането на тази цел. Бъдещите ни решения ще осигурят определянето на достатъчно рестриктивно равнище на основните лихвени проценти толкова дълго, колкото е необходимо.

Ще продължим да прилагаме основан на данните подход, когато определяме подходящото ниво и продължителност на рестриктивността. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

През последното тримесечие на 2023 г. икономиката на еврозоната вероятно е била в застой. Постъпващите данни продължават да сочат, че тя ще остане слаба в краткосрочен план. Някои перспективно ориентирани показатели от конюнктурни анкети обаче показват засилване на растежа след известно време.

Пазарът на труда остава силен. Темпът на безработица – 6,4% през ноември – се е върнал на най-ниското равнище от въвеждането на еврото насам, а в работната сила са се влели повече работници. Същевременно търсенето на работна сила се забавя и се обявяват по-малко свободни работни места.

Правителствата би трябвало да продължат да оттеглят свързаните с енергията мерки за подкрепа, за да избегнат засилване на средносрочния инфлационен натиск. Фискалните и структурните политики би следвало да бъдат насочени към постигане на по-голяма производителност и конкурентоспособност в икономиката и към постепенно намаляване на високото съотношение „дълг/БВП“. Структурните реформи и инвестициите за увеличаване на капацитета на еврозоната в областта на предлагането, които ще бъдат подпомогнати от пълното прилагане на програмата „ЕС от ново поколение“, могат да допринесат за намаляване на ценовия натиск в средносрочен план, подпомагайки същевременно екологичния и цифровия преход. След като неотдавна Съветът Екофин постигна съгласие по реформата на рамката на ЕС за икономическо управление, законодателният процес би трябвало да бъде завършен бързо, така че новите правила да могат да бъдат приложени без отлагане. Освен това е наложително да се ускори напредъкът към съюз на капиталовите пазари и завършването на банковия съюз.

Инфлация

През декември инфлацията се повиши до 2,9%, тъй като от изчислението на годишния темп отпаднаха някои предишни фискални мерки за смекчаване на въздействието от високите енергийни цени. Покачването ѝ обаче беше по-малко от очакваното. Ако се абстрахираме от този базов ефект, цялостната тенденция за спад на инфлацията продължи. През декември инфлацията на цените на храните спадна до 6,1%. Инфлацията без компонентите енергоносители и храни също отбеляза нов спад – до 3,4%, поради намаление на инфлацията на стоките до 2,5%. Инфлацията при услугите остана стабилна на равнище от 4,0%.

Очаква се през тази година инфлацията да отслабне още с отзвучаването на ефектите от предишни сътресения при енергоносителите, затруднения във веригите на доставка и възобновяването на икономиката след пандемията, както и с по-нататъшното възпиращо въздействие на затегнатата парична политика върху търсенето.

През декември почти всички показатели за основната инфлация отбелязаха нов спад. Повишеният темп на нарастване на заплатите и отслабването на производителността на труда поддържат висок вътрешния ценови натиск, но и те започват да се забавят. Същевременно ниската печалба на единица продукция започна да възпира проинфлационния ефект от повишението на разходите за труд на единица продукция. Измерителите на краткосрочните инфлационни очаквания са спаднали осезаемо, а тези на дългосрочните инфлационни очаквания са предимно около равнището от 2%.

Оценка на рисковете

Рисковете за икономическия растеж все така клонят в низходяща посока. Възможно е растежът да бъде по-слаб, ако ефектът от паричната политика се окаже по-силен от очакваното. По-слаба световна икономика или по-нататъшно забавяне на търговията в глобален мащаб също биха могли да потиснат растежа в еврозоната. Неоправданата война на Русия срещу Украйна и трагичният конфликт в Близкия изток са основни източници на геополитически риск. В резултат на това е възможно предприятията и домакинствата да загубят увереност в бъдещето, а в световната търговия да настъпят смущения. Възможно е растежът да бъде по-висок, ако повишаването на реалните доходи доведе до по-голямо от очакваното увеличение на разходите, или ако световната икономика отбележи по-силен растеж от предвиденото.

Възходящите рискове за инфлацията включват засилено геополитическо напрежение, особено в Близкия изток, което би могло да тласне нагоре цените на енергоносителите и транспортните разходи в краткосрочен план и да възпрепятства световната търговия. Възможно е също така инфлацията да достигне по-високи стойности от очакваното, ако заплатите се увеличат повече от предвиденото или ако нормата на печалба се окаже по-устойчива. Обратното, инфлацията може да се окаже изненадващо по-ниска, ако паричната политика потисне търсенето в по-голяма степен от очакваното, или ако икономическите условия в останалия свят внезапно се влошат. Освен това тя би могла да спадне по-бързо в краткосрочен план, ако енергийните цени се развият в съответствие с неотдавнашното изместване надолу на пазарните очаквания за бъдещия тренд на цените на петрола и природния газ.

Финансови и парични условия

От последното ни заседание насам пазарните лихвени проценти като цяло са останали непроменени. Рестриктивната ни парична политика продължава да намира силно отражение в условията за финансиране в по-широк план. Лихвените проценти по кредитите за предприятията спаднаха леко през ноември до 5,2%, а тези по ипотечните кредити продължиха да се повишават и достигнаха 4,0%.

Както показва последното ни проучване на банковото кредитиране, високите лихви по кредитите и съответните свивания на инвестиционните планове и на покупките на жилища са довели до по-нататъшен спад в търсенето на кредити през четвъртото тримесечие. Макар че затягането на кредитните стандарти за кредитите за предприятията и домакинствата поотслабна, те останаха строги, тъй като банките са загрижени за рисковете, пред които са изправени клиентите им.

При тези условия кредитната динамика малко се подобри, но като цяло остава вяла. След свиване през октомври кредитите за предприятията са били на нивото от една година по-рано през ноември поради нарастване на месечния поток на краткосрочни кредити. Кредитите за домакинствата са отбелязали слаб годишен растеж от 0,5%.

Заключение

Днес Управителният съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Решени сме да осигурим своевременно връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2%. Въз основа на сегашната си оценка считаме, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са на равнище, което, ако бъде поддържано достатъчно дълго, ще допринесе съществено за постигането на тази цел. Бъдещите ни решения ще осигурят определянето на достатъчно рестриктивно равнище на основните лихвени проценти толкова дълго, колкото е необходимо. Ще продължим да прилагаме основан на данните подход, когато определяме подходящото ниво и продължителност на рестриктивността.

Във всеки случай, имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим връщане на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план и да запазим гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.