Обзор

Очаква се икономическият растеж да остане силен през следващите три години, независимо от някои неблагоприятни фактори в краткосрочен план.^[1] Рязкото покачване на броя на заразените с коронавирус (COVID-19) в няколко държави от еврозоната доведе до подновяване на ограниченията и засили несигурността по отношение на продължителността на пандемията. За тази несигурност допринесе появата на варианта Омикрон.^[2] Освен това се засилиха затрудненията в предлагането и сега се очаква те да продължат по-дълго, да отзвучат едва постепенно от второто тримесечие на 2022 г. насетне и да отпаднат изцяло до 2023 г. Текущите очаквания са реалният БВП да нахвърли предкризисното си равнище през първото тримесечие на 2022 г. – едно тримесечие по-късно спрямо предвиденото в прогнозите от септември 2021 г. Независимо от това, с отслабването на затрудненията в глобалното предлагане, облекчаването на предизвиканите от пандемията ограничения и свързаната с това несигурност, и спад на инфлацията от нейното високо равнище се очаква растежът да набере отново инерция от средата на 2022 г. нататък, въпреки по-слабо стимулиращата ориентация на фискалната политика и очакванията за по-високи пазарни лихвени проценти. Частното потребление ще остане основният обуславящ фактор на икономическия растеж. За него ще допринесе възстановяване на реалния разполагаем доход, известно използване на натрупаните спестявания и доброто състояние на пазара на труда, като в края на прогнозния период темпът на безработица ще бъде по-нисък от всякога от създаването на еврозоната през 1999 г. насам. В съпоставка с прогнозите от септември 2021 г. засилените затруднения в глобалните вериги на доставка и по-строгите ограничения заради пандемията станаха причина за низходяща корекция на растежа в краткосрочен план. Същевременно постепенното отзвучаване на тези неблагоприятни фактори би трябвало да подпомогне по-силно възстановяване от второто тримесечие на 2022 г. нататък и това да доведе до повишение на реалния БВП над предвиденото в прогнозите от септември 2021 г. до края на 2022 г., а инерционни ефекти да доведат до значителна възходяща ревизия на годишния растеж през 2023 г.

Очаква се инфлацията да бъде повишена по-дълго време, но да спадне малко под 2% до края на 2022 г. и да бъде на равнище от 1,8% през 2023 г. и 2024 г. Ценовият натиск нарасна значително през последните месеци и се смята, че инфлацията е достигнала върховата си стойност през четвъртото тримесечие на 2021 г. Макар да е значително по-силен от първоначално очакваното, този натиск все пак се оценява като до голяма степен временен, отразяващ скока на цените на енергоносителите и разминаване между търсенето и предлагането във вътрешен и международен план с отварянето на икономиките. Очаква се средното равнище на енергийната инфлация да остане повишено през 2022 г., но да спадне рязко с нейното напредване при подкрепа за низходящите базови ефекти от страна на допускането за поевтиняване на петрола, природния газ и електроенергията. През 2023 г. и 2024 г. се предвижда приносът на енергийния компонент в инфлацията да бъде нисък. Прогнозира се ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да спада в хода на 2022 г. с постепенното отпадане на затрудненията в предлагането. Впоследствие се очаква тя да нараства постепенно – макар и да остава под 2% – с напредъка на икономическото възстановяване, усвояването на неизползвания производствен капацитет и нарастването на разходите за труд, подкрепена допълнително от по-високи инфлационни очаквания. В сравнение с прогнозите от септември 2021 г. общата инфлация е ревизирана отчетливо нагоре, особено за 2022 г. Това отразява последните изненадващи данни: по-голям пряк и косвен ефект във възходяща посока от по-високите цени на енергийните суровини; понижаване на обменния курс на еврото; по-продължителен възходящ натиск заради нарушения във веригите на доставка; стабилен растеж на заплатите.

1 Реална икономика

През третото тримесечие на 2021 г. растежът на реалния БВП остана силен, с близък до предвидения в прогнозите от септември 2021 г. темп. Продължаващото възстановяване на растежа е обусловено главно от вътрешното търсене, особено за потребителски услуги, в резултат от големия брой ваксинирани, съответно намалелия страх от заразяване и облекчаването на свързаните с пандемията ограничения. За него е допринесло и покачване на реалния разполагаем доход и съществен спад на нормата на спестяване. През третото тримесечие дължащият се на услугите растеж повече от компенсира нарастващото значение на затрудненията във веригите на доставка като възпиращ промишлеността фактор.

Очаква се прирастът на реалния БВП да бъде слаб в краткосрочен план със затягането на свързаните с пандемията ограничения и засилването на затрудненията в предлагането (Графика 1). Новото засилване на пандемията от COVID-19 доведе до затягане на ограниченията от началото на четвъртото тримесечие на 2021 г. насам и до намаляване на мобилността през последните месеци. Очаква се тези по-строги ограничения да продължат и в началото на новата година. Би трябвало мобилността да се върне към равнищата си от преди пандемията през второто тримесечие на 2022 г., когато се очаква влиянието на пандемията в еврозоната да отслабне. Значителното забавяне на икономическия растеж в края на годината се потвърждава от наличните публикувани данни и данни от конюнктурни анкети. Така например, през октомври продажбите на дребно са едва 0,2% над равнището си от третото тримесечие, а средният комплексен индекс за производството на мениджърите по продажбите през октомври и ноември е доста под средното си равнище от третото тримесечие. Същевременно затрудненията във веригите на доставка в промишленото производство остават тежки до ноември, като сроковете за доставка се удължават все повече, за което свидетелства съответният индекс на мениджърите по продажбите. Затова прирастът на реалния БВП е ревизиран рязко надолу за последното тримесечие на 2021 г. и първото тримесечие на 2022 г. Това отразява по-строгите ограничения, свързани с пандемията, в сравнение с допускането в прогнозите от септември 2021 г., поради разпространението на варианта Делта в много държави и в по-малка степен поради опасенията във връзка с варианта Омикрон, както и по-силното неблагоприятно въздействие от нарушените вериги на доставка.

Затрудненията в предлагането в глобален план съществено ограничават промишленото производство в еврозоната през 2021 г. и се очаква те да продължат.^[3] Със засилването на икономическото възстановяване през пролетта и лятото на 2021 г. смущенията в превозите в световен план и недостигът на материали не позволиха на предприятията в еврозоната да увеличат производството си успоредно с бързото нарастване на търсенето на промишлени стоки. Разминаването между силното търсене и недостига в предлагането в глобален мащаб се засили повече от предварително допусканото, засягайки повече държави и сектори (вижте също Каре 2). Държавите с по-голям дял на сектори, интегрирани по-силно в глобалните вериги на стойността, по принцип биват по-силно засегнати от недостиг на материали и оборудване. Сегашното очакване е затрудненията във веригите на доставка да продължат по-дълго, отколкото се допускаше в септемврийските прогнози, и да отзвучат едва постепенно от второто тримесечие на 2022 г. насетне и изцяло през 2023 г. Това съответства на данните от последните конюнктурни анкети, които показват, че въздействието от затрудненията в предлагането може да продължи в немалка част от 2022 г.

Прогнозира се, че след краткосрочната слабост растежът ще се засили отчетливо от второто тримесечие на 2022 г. насетне, след което ще се забави през 2023–2024 г. до средните си ретроспективни нива. Очакването за подем отвъд краткосрочния хоризонт се основава на допускането за постепенно отминаване на пандемията от COVID-19 и спад на икономическото ѝ въздействие. Това би трябвало да отслаби съответната несигурност и да засили доверието. Очакването се опира и на постепенно отпадане на затрудненията във веригите на доставка от второто тримесечие на 2022 г. нататък, на благоприятни условия за финансиране, известно използване на натрупаните големи спестявания и на продължаващо възстановяване в световен мащаб. Предвижда се през 2023–2024 г. растежът да се върне към по-умерени темпове. Макар да се очаква програмата „ЕС от ново поколение“ (NGEU) да стимулира инвестициите в някои държави, прогнозата е приносът на други фискални политики да отслабне спрямо 2021 г., макар и да остане малко по-голям от предвиденото в прогнозите от септември 2021 г. Прогнозира се реалният БВП да нахвърли предкризисното си равнище през първото тримесечие на 2022 г. – едно тримесечие по-късно спрямо предвиденото в прогнозите от септември 2021 г. Но възходящата корекция на растежа от второто тримесечие на 2022 г. насетне поставя равнището на БВП до края на 2022 г. над предвиденото през септември и малко под предвиденото в предкризисните прогнози (Графика 2).

Очаква се частното потребление да нарасне значително през прогнозния период, независимо от вероятното му забавяне в краткосрочен план. През второто и третото тримесечие на 2021 г. частното потребление отбеляза по-силно от очакваното възстановяване, но все още е с 2,4% под равнището си от преди пандемията през третото тримесечие. Изненадващото му покачване до голяма степен отразява малко по-бърз от очаквания спад в нормата на спестяване на домакинствата. Разполагаемият доход на домакинствата все така е обусловен главно от трудовите възнаграждения, което обичайно означава сравнително висока пределна склонност към потребление. Очаква се прирастът на частното потребление да спадне рязко в краткосрочен план със затягането на свързаните с пандемията ограничения и потискането на покупателната способност на домакинствата от високите енергийни цени. Отвъд краткосрочния хоризонт, като се има предвид допускането за по-нататъшно преодоляване на здравната криза през 2022 г., се прогнозира прирастът на частното потребление да се засили значително през второто тримесечие на годината, а през третото да надхвърли предкризисното си равнище. Той би трябвало да изпревари прираста на реалните доходи през 2023 г., тъй като очакваното отминаване на несигурността ще позволи известно оползотворяване на натрупаните свръхспестявания. За 2024 г. се прогнозира и динамиката на потреблението, и нормата на спестяване да бъдат близо до ретроспективните си средни нива.

След лек спад в краткосрочен план се очаква реалният разполагаем доход да възобнови възходящата си тенденция, подпомаган от подем в трудовите доходи. След положителен темп на прираст през второто и третото тримесечие на 2021 г. реалният разполагаем доход вероятно ще намалее, макар и слабо, в края на годината поради силното покачване на инфлацията. Очаква се впоследствие той да се увеличи в отражение на подем в трудовия доход с напредъка на икономическото възстановяване. За разлика от това, след силен положителен принос през 2020 г., от 2021 г. нататък нетните фискални трансфери ще възпират растежа на доходите с намаляването на броя на лицата в схемите за запазване на работни места и изтичането на други временни фискални мерки във връзка с пандемията, въпреки новите мерки за компенсиране на високите цени на енергоносителите.

Очаква се нормата на спестяване на домакинствата да спадне под равнището си от преди кризата, след което да се стабилизира към края на прогнозния хоризонт. След неотдавнашния рязък спад на нормата на спестяване се очаква тя да продължи да намалява през цялата 2022 г. Спадът е обусловен главно от намаляването на принудителните спестявания в условия на бърз темп на ваксинация и очаквано разхлабване на свързаните с пандемията ограничения след зимата, както и от намаляване на буферните спестявания заради подобрените условия на пазара на труда и отслабващата несигурност. След като през 2022 г. спадна под предкризисното си равнище, нормата на спестяване се очаква да продължи да намалява до средата на 2023 г., а след това да се стабилизира на близки до ретроспективните си средни нива през 2024 г. Временно ниските стойности отразяват известно използване на свръхспестяванията на домакинствата, натрупани от началото на пандемията насам. Те подпомагат енергичното нарастване на потреблението. Ефектът обаче е отслабен от съсредоточаването на свръхспестявания в по-заможните домакинства и при хора в по-напреднала възраст с по-ниска склонност към потребление.^[4]

Очаква се оживлението в жилищните инвестиции да загуби инерция през прогнозния период. През третото тримесечие на 2021 г. жилищните инвестиции понамаляха, главно поради ограничения в предлагането. Независимо от продължаващите затруднения в предлагането и несигурността, свързана с влошаващата се ситуация с пандемията, стабилното търсене, подпомогнато от благоприятните условия за финансиране, би трябвало да допринесе за засилване на жилищните инвестиции през четвъртото тримесечие на 2021 г. След това по-нататъшно благоприятно въздействие би трябвало да оказват положителните ефекти Tobin’s Q, нарастването на разполагаемия доход, подобряващото се доверие на потребителите и високото ниво на натрупани спестявания. Очаква се жилищните инвестиции да се върнат към предкризисния си тренд до края на 2022 г., а след това инерцията им да се нормализира до края на прогнозния период.

За бизнес инвестициите очакването е да отбележат значителен подем в хода на прогнозния период и да заемат нарастващ дял в реалния БВП. Подемът на бизнес инвестициите, който наблюдавахме през първата половина на 2021 г., се очаква да бъде забавен временно от затруднения в предлагането през второто полугодие. Прогнозата е впоследствие те да възобновят подема си с постепенното отслабване на ограниченията в предлагането, възстановяването на световното и вътрешното търсене и по-голямото нарастване на печалбите, допълнително подпомогнати от благоприятните условия на финансиране и положителното въздействие на програмата „ЕС от ново поколение“. Разходите, свързани с цифровизацията, и преходът към нисковъглеродна икономика (включително в автомобилната индустрия в резултат от екологични разпоредби и преход към производството на електрически автомобили) се очаква да стимулират допълнително бизнес инвестициите в средносрочен план. В резултат на това в хода на прогнозния период бизнес инвестициите би трябвало да заемат все по-голям дял от реалния БВП.

Очаква се затрудненията във веригите на доставка да се отразяват неблагоприятно на пазарния дял на износа от еврозоната до средата на 2022 г., а след това въздействието им да отзвучи и да последва силен подем. През 2021 г. пазарният дял на износа е обусловен от две различни тенденции: първо, въздействието от затрудненията във веригите на доставка, които започнаха в началото на годината и се засилиха допълнително през третото тримесечие, и второ, възстановяването в износа на услуги през второто и третото тримесечие. Макар че сроковете на доставка останаха удължени и транспортните разходи се стабилизираха на рекордно високо равнище, се очаква затрудненията в предлагането да продължат и да отпаднат постепенно в хода на 2022 г. Търговията с услуги, и по-специално туризмът, отбелязаха силен подем през лятото поради сезонни фактори и поради напредъка на ваксинационните кампании. Но новото нарастване на случаите на COVID-19 в няколко държави от еврозоната през четвъртото тримесечие доведе до отслабване на доверието в сектора на туризма и това вещае нов вял зимен сезон за основните туристически дестинации. След отпадането на затрудненията в предлагането и облекчаването на ограниченията за пътуване до средата на идната година се очаква темпът на възстановяване при износа отново да се засили. Прогнозата е отпадането на проблемите в световните вериги на доставка да окаже положително въздействие върху външното търсене към еврозоната (Каре 2), а понижаването на обменния курс на еврото в последно време да засили конкурентоспособността на износа. Темпът на растеж на вноса би трябвало отново да нарасне през 2022 г. и 2023 г. с възстановяването на вътрешното търсене, но да се нормализира към края на прогнозния период поради изчерпване на латентното търсене. Като цяло се очаква нетният износ да има силен положителен принос за растежа на реалния БВП през втората половина на 2022 г., след което този принос да отслабне до слабо положителен, след като отзвучи ефектът от поевтиняването на еврото.

През третото тримесечие на 2021 г. темпът на безработицата продължи да спада и се очаква да намалее още, докато възстановяването набира инерция. По-силно от очакваното нарастване на заетостта през третото тримесечие на 2021 г., придружено от рязък спад на броя на лицата в схеми за запазване на работни места, обуславя доброто състояние на пазара на труда и спада на темпа на безработица. Нарастването в последно време на броя на свободни работни места в съчетание с отчетлив растеж на заетостта показва, че ролята на работната сила като ограничаващ производството фактор остава секторен проблем, обусловен от остатъчни проблеми с наемането на хора в най-засегнатите от пандемията сектори. Тъй като е вероятно условията на пазара на труда да се подобрят още, прогнозата е темпът на безработица да се върне на равнището си от преди пандемията до края на 2021 г. и да достигне 6,6% през 2024 г. благодарение на очакваното силно търсене на работна ръка заради продължаващото икономическо възстановяване, но също и под въздействието на демографски фактори.^[6] Такъв темп на безработица би бил най-нисък от създаването на еврозоната през 1999 г. насам.

Очаква се нарастването на производителността на труда да бъде временно засегнато от краткосрочното забавяне на икономическия растеж, а след това да набере инерция. Производителността на труда нарасна с 1,2% през третото тримесечие на 2021 г. след 1,4% през второто тримесечие. Забавянето на икономическия растеж във връзка със затрудненията във веригите на доставка и новото засилване на пандемията обуславят рязък спад на производителността в края на годината. От средата на 2022 г. се очаква производителността да набере отново инерция успоредно със засилването на икономическия растеж. До края на прогнозния период се предвижда производителността на труда (на заето лице) да бъде около 4½% над предкризисното равнище.

В сравнение с прогнозите от септември 2021 г. прирастът на реалния БВП е ревизиран надолу за 2022 г. и нагоре за 2023 г. Низходящата ревизия на краткосрочната перспектива, която отразява известно по-нататъшно затягане на проблемите с доставките, по-високи енергийни цени и по-строги ограничения, свързани с пандемията, има негативен инерционен ефект върху прираста на реалния БВП през 2022 г. Поради очакваното преодоляване на пандемията и постепенното отпадане на затрудненията във веригите на доставка прирастът на тримесечие е ревизиран нагоре от второто тримесечие на 2022 г. нататък и това води до възходяща ревизия на годишния прираст на реалния БВП за 2023 г. По-слабо затягане на фискалните условия и ефективно понижение на обменния курс на еврото след прогнозите от септември 2021 г. допринесоха за възходящите ревизии, макар че тези фактори бяха отчасти компенсирани от негативното въздействие на по-високите цени на петрола, по-слабото външно търсене и по-високите дългосрочни лихвени проценти.

2 Фискална перспектива

Преустановяването на мерките за фискална подкрепа се очаква да започне през 2022 г. и да продължи през 2023–2024 г. След силната експанзия през 2020 г. фискалната позиция на еврозоната, коригирана с безвъзмездните средства по линия на NGEU, се очаква да стане като цяло неутрална през 2021 г. и значително да се затегне през 2022 г. и в по-малка степен през останалата част от прогнозния период. Затягането на фискалната позиция през 2022 г. е свързано с прекратяването на значителна част от извънредната подкрепа по време на пандемията. В сравнение с прогнозите от септември 2021 г. фискалната позиция за 2021 г. значително се затяга, най-вече поради извънредните приходи и други фактори, които често се проявяват в период на възстановяване, и по-ниска оценка (с около ½ процентни пункта от БВП) на общите дискреционни мерки за стимулиране. За 2022 г. фискалната позиция се очаква да бъде с около 1 процентен пункт от БВП по-свободна от очакваното в прогнозите от септември 2021 г. Това се дължи главно на въвеждането на нови мерки, свързани с пандемията, или на удължаването и преоценката на съществуващите мерки, както и на нови мерки за компенсиране на по-високите цени на енергоносителите, допълнителни социални трансфери и намаления на преките данъци и социалноосигурителните вноски. Бяха нанесени съвсем леки корекции на фискалната позиция за 2023 г.

Очаква се бюджетното салдо на еврозоната да се подобрява стабилно, особено през 2022 г., макар че в края на прогнозния период ще остане под равнището от преди кризата. Бюджетният дефицит на еврозоната се очаква да остане висок през 2021 г. след като е достигнал най-високото си равнище през 2020 г. Значителното подобрение на бюджетното салдо през прогнозния период се дължи главно на цикличния компонент и по-ниския циклично изгладен първичен дефицит. Лихвените плащания също допринасят за тази тенденция. Очаква се те да продължат да намаляват до 1,0% от БВП през 2024 г. В края на прогнозния период бюджетното салдо (-1,8% от БВП) се очаква да остане под равнището от преди кризата. След рязкото увеличение през 2020 г. се очаква общият държавен дълг на еврозоната да бележи спад през целия прогнозен период, достигайки около 90% от БВП през 2024 г., което е над равнището от преди пандемията. Спадът се дължи главно на благоприятния диференциал между лихвените проценти и растежа, но също така и на корекции на дефицита и дълга, които напълно компенсират продължаващите, макар и намаляващи, първични бюджетни дефицити. В сравнение с прогнозите от септември 2021 г. фискалната перспектива за 2021 г. се е подобрила, главно поради динамиката на фискалната позиция. Перспективата за 2022–2023 г. остава като цяло непроменена, с леко влошаване през 2022 г., което отразява главно допълнителните мерки за стимулиране, добавени към базовия сценарий за 2022 г., и други недискреционни фактори. Трендът на общото съотношение на дълга в еврозоната е ревизиран надолу за целия прогнозен период поради благоприятните корекции на диференциалите между лихвените проценти и растежа, произтичащи главно от корекциите на номиналния растеж, и базови ефекти от 2020 г. нататък. Лихвените плащания остават като цяло непроменени в сравнение с прогнозите от септември 2021 г. на агрегираното равнище на еврозоната.

3 Цени и разходи

След като достигна 4,9% през ноември 2021 г., ХИПЦ инфлацията се очаква да намалее рязко през 2022 г. (Графика 3). Високите цени на енергоносителите (за транспортни горива, електроенергия и газ), по-голямото търсене в контекста на отварянето на икономиката и увеличаването на цените на производител в резултат на затрудненията в предлагането в световен мащаб и по-високите транспортни разходи доведоха до силно нарастване на инфлационния натиск, който се очаква да поддържа инфлацията и през 2022 г. Очаква се обаче ХИПЦ инфлацията да спадне през 2022 г. главно поради базови ефекти както при енергийните, така и при неенергийните компоненти, отчасти във връзка с отмяната на временното намаление на ставката на ДДС в Германия през януари 2021 г.^[7] Очаква се в края на 2021 г. енергийната инфлация в ХИПЦ да достигне най-високата си стойност поради по-високите цени на горивата и тарифите за газ и електроенергия (вижте Каре 3 за повече подробности). Тези тарифи би трябвало да продължат да се увеличават до началото на 2022 г. Енергийната инфлация ще намалее през 2022 г. основно поради базови ефекти, съчетани с въздействието на цените на петрола и цените на едро на газа и електроенергията, за които се допуска, че ще спаднат в съответствие с цените на фючърсите. ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни вероятно също ще намалее от най-високата си стойност в края на 2021 г., отчасти в резултат на базови ефекти, но също така и с облекчаването на ценовия натиск поради очакваното постепенно преодоляване на затрудненията в предлагането от второто тримесечие на 2022 г. нататък. От друга страна косвени ефекти от покачващите се цени на енергоносителите биха могли да окажат натиск във възходяща посока. За разлика от това инфлацията на цените на храните се очаква да остане висока през следващите тримесечия.

Очаква се ХИПЦ инфлацията да бъде стабилна на ниво от 1,8% както през 2023 г., така и през 2024 г. Зад тази стойност се крие леко увеличение на ХИПЦ без компонентите енергоносители и храни (от 1,7% на 1,8%), докато за инфлацията на цените на храните и енергийната инфлация се предвижда да спаднат в съответствие с низходящия профил на кривата на петролните фючърси и намаляващото въздействие на фискалните мерки. Очаква се ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни постепенно да се засили през последната част от прогнозния период, подкрепена от затягане на пазарите на стоки и услуги, увеличаване на растежа на разходите за труд на единица продукция и по-високи инфлационни очаквания, които се приближават по-близо до целта на ЕЦБ за инфлация от 2%. По-специално очакваното затягане на пазара на труда следва да подпомогне растежа на заплатите и да повиши ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни през 2023–2024 г.

Очаква се през 2022 г. нарастването на компенсацията на наето лице все така да е изкривено от прилагането на схеми за запазване на работни места, но след това да остане стабилно. Растежът на компенсацията на наето лице показва големи колебания при наличието на стимулиращи заетостта схеми за запазване на работни места. Това доведе до понижаване на годишния темп на прираст на компенсацията на наето лице през 2020 г. и до последващо възстановяване през първите три тримесечия на 2021 г. Това въздействие се очаква да продължи и през първата половина на 2022 г., водейки до съвсем лек спад на средния годишен темп на растеж от 4,2% през 2021 г. на 3,8% през 2022 г. След това се очаква увеличението на заплатите да се забави, но да остане стабилно на равнище от 2,9% както през 2023 г., така и през 2024 г. Стабилният растеж на заплатите през по-късните години от прогнозния период е свързан главно със затегнати условия на пазара на труда, като се очаква безработицата да спадне до безпрецедентно равнище, докато вторичните ефекти от настоящото високо равнище на инфлация върху увеличението на заплатите се очаква да останат ограничени в съответствие със слабото разпространение на официалните схеми за индексиране на заплатите в еврозоната.^[8] Очаква се известно увеличение на минималната работна заплата през целия прогнозен период, но по-изразено през 2022 г. То ще доведе до пряко механично въздействие на минималните работни заплати върху общото нарастване на заплатите, но също така би могло да окаже въздействие върху цялостната структура на възнагражденията.^[9] Предвижда се ръстът на заплатите в публичния сектор да бъде трайно под нивата на този в частния сектор, което предполага, че е малко вероятно да има положителни ефекти на разпространение от публичния към частния сектор.

Очаква се разходите за труд на единица продукция да нараснат през прогнозния период в резултат от по-бавен растеж на производителността на заето лице и стабилен растеж на заплатите. Тъй като въздействието на схемите за запазване на работни места отслабва, спадът в нарастването на компенсацията на наето лице между 2022 г. и 2023 г. се очаква да бъде съпътстван от сходен спад в производителността на труда на заето лице, което ще доведе до ръст на разходите за труд на единица продукция от около 1% както през 2022 г., така и през 2023 г. Продължаващото нормализиране на растежа на производителността на труда през 2024 г. обаче, съчетано с продължаващ стабилен растеж на заплатите, предполага значително увеличение на разходите за труд на единица продукция, което ще допринесе за покачването на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни.

Външният ценови натиск се очаква да бъде значително по-силен от вътрешния ценови натиск през 2022 г., но да спадне до значително по-ниски равнища през по-късните години от прогнозния период. Очаква се годишният темп на растеж на дефлатора на вноса да нарасне от -2,6% през 2020 г. на 6,7% през 2021 г., което до голяма степен отразява поскъпването на петрола и на неенергийните суровини, но също така и известно поскъпване на факторите на производство, свързано със затрудненията в предлагането и поевтиняването на еврото. От 2022 г. нататък се очаква повишаването на цените на вноса да се забави и да достигне 0,8% през 2024 г.

Спрямо прогнозите от септември 2021 г. прогнозата за ХИПЦ инфлацията е ревизирана нагоре с 0,4 процентни пункта за 2021 г., с 1,5 процентни пункта за 2022 г. и с 0,3 процентни пункта за 2023 г. Малко повече от половината от кумулативната корекция се отнася до енергийния компонент на ХИПЦ (основно съсредоточен в 2022 г.), малко под една трета се отнася до ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни, а останалата част е свързана с компонента храни в ХИПЦ. Тези корекции отразяват последните изненадващо високи данни, по-голям пряк и косвен ефект във възходяща посока от неотдавнашното поскъпване на енергийните суровини, по-силен и по-продължителен възходящ натиск заради нарушения във веригите на доставка, по-голямо нарастване на заплатите и понижаване на обменния курс на еврото.