Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия станаха членове на ЕС на 1 май 2004 г. България и Румъния се присъединиха към ЕС на 1 януари 2007 г.; Хърватия – на 1 юли 2013 г. В момента има пет държави кандидатки за присъединяване към ЕС: Албания, Северна Македония, Черна гора, Сърбия и Турция. Критериите за присъединяване продължават да са определените от Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г., като те са еднакви за всички държави.
Не, от тях обаче се очаква да го направят, когато изпълнят критериите за конвергенция от Маастрихт. За разлика от Дания новите държави членки на ЕС нямат право на отказ от въвеждането на единната валута.
Няма такива предварително определени срокове, както посочва Управителният съвет на ЕЦБ в „Позиция на политиката на Управителния съвет на ЕЦБ относно въпроси, свързани с обменните курсове, отнасящи се до присъединяващите се държави“, публикувана на 18 декември 2003 г. За да приемат еврото, държавите членки трябва да достигнат висока степен на устойчива икономическа конвергенция. Оценката за това се прави от Съвета на ЕС въз основа на докладите, изготвени от Комисията и от ЕЦБ, относно степента на изпълнение на критериите за конвергенция от Маастрихт от тези държави. Докладите се изготвят най-малко веднъж на две години или по искане на държава членка, желаеща да приеме еврото.
За да приемат еврото, държавите членки трябва да достигнат висока степен на устойчива икономическа конвергенция. Оценката се прави въз основа на изпълнението на критериите за конвергенция, посочени в член 140 от Договора за функционирането на Европейския съюз и изложени подробно в Протокол към Договорите. Критериите включват:
- „Постигане във висока степен на ценова стабилност“. Това означава, че „в съответната държава-членка е налице ценова стабилност и средният темп на инфлацията за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите не превишава с повече от 1½ пр.п. този, който съществува най-много в три държави членки, имащи най-добри резултати в областта на ценовата стабилност“;
- „Устойчивост на държавната финансова позиция“. Това означава, че в момента, в който се прави оценката, Съветът не трябва да счита, че в държавата членка има прекомерен дефицит. Съветът взема решение дали е налице прекомерен дефицит или не, като се позовава на:
- съотношението между планирания или фактическия бюджетен дефицит и БВП по пазарни цени, което не трябва да надвишава 3%;
- съотношението между държавния дълг и БВП, изчислен по пазарни цени, което не трябва да надвишава 60%.
При оценката на спазването на изискването за бюджетна дисциплина обаче се вземат предвид и други фактори, като постигнат напредък за понижаване на бюджетните дисбаланси и/или наличието на извънредни и временни фактори, допринасящи за такива дисбаланси. Освен това, с оглед на влезлите в сила от края на 2011 г. промени в Пакта за стабилност и растеж, оценката ще включва и степента на спазване на правилата за засилено фискално управление. Наред с всичко останало, от държавите членки, където съотношението държавен дълг/БВП надхвърля 60%, се очаква да намаляват това съотношение със задоволителен темп, т.е. в съответствие с нововъведения бенчмарк за редуциране на дълга.
- „Спазване в нормални граници на отклонение, в съответствие с предвиденото от валутния механизъм на Европейската парична система, в продължение на най-малко две години, без да е осъществено девалвиране спрямо еврото“. Когато се оценява съответствието с този критерий, се поставя акцент на това дали обменният курс е близо до централния курс спрямо еврото за период от най-малко две години, без да е било наблюдавано сериозно напрежение, като също така се вземат предвид факторите, които може да са довели до покачване на обменния курс.
- „Трайността на конвергенцията [...], което намира отражение в размера на лихвените проценти в дългосрочен аспект“. Това означава, че „за период от една година преди осъществяването на прегледа на резултатите държавата членка е имала среден размер на номиналния лихвен процент по дългосрочните кредити, който не превишава с повече от 2 пр.п. тези на най-много три държави членки, имащи най-добри резултати в областта на ценовата стабилност. Лихвените проценти се определят въз основа на дългосрочните държавни облигации или други съпоставими ценни книжа, като се отчитат различията в националните дефиниции“.
- Оценката взема предвид редица други фактори като „резултатите от интеграцията на пазарите, състоянието и развитието на салдата по текущите плащания и проучването на развитието на разходите за труд за единица продукция и други ценови индекси“.
Освен това, също в съответствие с член 140 от Договора, оценката на конвергенцията включва и преглед на съвместимостта между националните законодателства на всяка от тези държави членки, включително устройствените закони на техните национални централни банки, и членове 130 и 131 от Договора и Устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ.
В резолюцията за валутния механизъм II се посочва, че участието във валутния механизъм е доброволно за държавите членки извън еврозоната. Въпреки това може да се очаква държавите членки с дерогация да се присъединят към механизма. Държава членка, която не участва във валутния механизъм от самото начало, може да участва на по-късен етап. Не съществуват конкретни предварителни условия за присъединяване, но е необходимо да се постигне съгласие относно централния курс и диапазона на отклонение. Същевременно, както вече бе споменато (вж. въпрос 4), участието във валутния механизъм най-малко две години преди оценката на конвергенцията е един от критериите, които трябва да се изпълнят за приемане на еврото (вж. също „Позиция на политиката на Управителния съвет на ЕЦБ относно въпроси, свързани с обменните курсове, отнасящи се до присъединяващите се държави“, публикувана на 18 декември 2003 г.).
В съответствие с Резолюцията на Европейския съвет от Амстердам от 16 юни 1997 г. решенията относно централните курсове във валутния механизъм II се вземат по взаимно съгласие от министрите на финансите на държавите от еврозоната, ЕЦБ и министрите на финансите и управителите на централните банки на държавите извън еврозоната, участващи в новия механизъм, като се следва обща процедура, включваща Европейската комисия, както и след консултация на Икономическия и финансов комитет. Министрите на финансите и управителите на централните банки на държавите членки, които не са част от валутния механизъм II, участват в процедурата, но нямат право да гласуват. Всички участници в общото споразумение, включително ЕЦБ, имат правото да започват процедура в условия на поверителност с цел преразглеждане на централните курсове (вж. също „Позиция на политиката на Управителния съвет на ЕЦБ относно въпроси, свързани с обменните курсове, отнасящи се до присъединяващите се държави“, публикувана на 18 декември 2003 г.).
Еврото премахва рисковете, свързани с обменните курсове, между държавите, които го приемат, като по този начин понижава лихвените проценти и дава възможност на държавите да се облагодетелстват от ценовата стабилност, която е основната цел на ЕЦБ. То също така създава условията за дълбок, ликвиден и интегриран капиталов пазар между държавите, които го въвеждат. Когато пътуват в еврозоната, хората вече не трябва да обменят пари и нямат транзакционни разходи, свързани с обмяната. За да е може обаче една държава да се възползва в пълна степен от тези предимства, тя трябва да е готова за еврото. Това се оценява въз основа на критериите за конвергенция от Маастрихт.
ЕЦБ и Европейската комисия изготвят доклади за конвергенцията или веднъж на всеки две години, или по искане на държава членка с дерогация. Въз основа на тези доклади Съветът на ЕС взема решение дали съответната държава членка отговаря на необходимите условия за въвеждане на еврото. Всички доклади на ЕЦБ за конвергенцията са публикувани в рубриката
Публикации на този уебсайт. Освен ролята, която играе в контекста на оценката на конвергенцията, ЕЦБ също така си сътрудничи с националните централни банки на новите държави членки на ЕС, за да улесни плавната им интеграция в оперативната рамка на Евросистемата.
Централните банки на новите държави членки на ЕС са пълноправни членове на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), а съответните им управители – пълноправни членове на Генералния съвет на ЕЦБ. Специалистите от централните банки, участващи в комитетите на ЕСЦБ, имат статут на пълноправни членове, когато комитетите заседават в състав ЕСЦБ, т.е. с представители на всички национални централни банки (НЦБ) от ЕС, а не само на тези от еврозоната. След като новите държави членки въведат еврото, управителите на съответните централни банки ще станат членове на Управителния съвет, а техни експерти ще станат членове на комитетите на ЕСЦБ, заседаващи в състав Евросистема (т.е. с всички НЦБ от еврозоната).
„Евроизацията“ противоречи на основната икономическа същност на ИПС, който предвижда бъдещото въвеждане на еврото като крайна точка на процеса на конвергенция в многостранна рамка. Посочените в Договора етапи по пътя към въвеждане на еврото не могат да бъдат заобиколени чрез едностранна евроизация.
Валутният механизъм II е многостранно споразумение, според което паричните единици на държавите членки извън еврозоната са обвързани с еврото и решенията се вземат по взаимно съгласие на съответните страни. Една държава членка може да поддържа основан на еврото режим на паричен съвет (РПС) като едностранен ангажимент в рамките на валутния механизъм II, при условие, че съществува взаимно споразумение за фиксиран обменен курс в рамките на РПС, който служи за централен курс на валутата във валутния механизъм II. РПС, които не се основават на еврото, са несъвместими с участието във валутния механизъм II. Като цяло Управителният съвет на ЕЦБ нито насърчава, нито се противопоставя на приемането на РПС. Във всеки случай такива споразумения не може да се разглеждат като алтернатива на двугодишното участие във валутния механизъм II (вж. „Позиция на политиката на Управителния съвет на ЕЦБ относно въпроси, свързани с обменните курсове, отнасящи се до присъединяващите се държави“, публикувана на 18 декември 2003 г.).
Управителите на националните централни банки на всички държави членки на ЕС са пълноправни членове на Генералния съвет на ЕЦБ, който включва и председателя и заместник-председателя на ЕЦБ. След като новите държави членки въведат еврото, управителите на съответните централни банки ще станат членове на Управителния съвет на ЕЦБ. Броят на членовете с право на глас обаче ще бъде ограничен до 21: 6 постоянни гласа за членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ и 15 гласа за управителите на националните централни банки, които се упражняват на ротационен принцип. Всички членове с право на глас ще имат по един глас, в съответствие с принципа един човек – един глас. Всички членове ще имат право да присъстват на заседанията и да вземат думата.
Да. В съответствие с Устава на ЕСЦБ всички национални централни банки, участващи в ЕСЦБ, имат записан дял от капитала на ЕЦБ, съобразно алгоритъм, който отразява дяловете на държавите в населението и БВП на ЕС. Националните централни банки на държавите, които все още не са приели еврото, обаче внасят само 3,75% от общата сума на записания от тях капитал.