1 Общ преглед

Икономиката на еврозоната отбеляза спад през втората половина на 2023 г. под неблагоприятното въздействие от затегнатите условия за финансиране, отслабеното доверие и загубата на конкурентоспособност. Сега се очаква възстановяването ѝ да бъде малко по-бавно от предвиденото в прогнозите на експертите на ЕЦБ от септември 2023 г. Краткосрочните показатели сочат слаба икономическа активност през четвъртото тримесечие на 2023 г. Очаква се обаче растежът да се засили от началото на 2024 г. нататък с повишаването на реалния разполагаем доход, подпомогнато от спад на инфлацията, солидно увеличение на заплатите и устойчива заетост, както и с нарастването на темпа на растеж на износа, догонващ засиленото външно търсене. Въздействието от затягането на паричната политика на ЕЦБ и от неблагоприятните условия на предлагане на кредити продължава да намира отражение в икономиката, засягайки краткосрочната перспектива за растежа. Очаква се тези възпиращи ефекти да отслабнат по-нататък през прогнозния период и това да подпомогне растежа. Като цяло се очаква средният годишен растеж на реалния БВП да се забави от 3,4% през 2022 г. до 0,6% през 2023 г., а след това да нарасне до 0,8% през 2024 г. и да се стабилизира на ниво от 1,5% през 2025 г. и 2026 г. В сравнение с прогнозите от септември 2023 г. перспективата за растежа на БВП е ревизирана леко надолу за 2023–2024 г. въз основа на последните публикувани данни и слабите резултати от конюнктурни анкети, а за 2025 г. не е ревизирана.^[1]

Инфлацията продължи да намалява поради спада на инфлацията на енергоносителите, въздействието от затягането на паричната политика и продължаващото отслабване на верижния натиск и затрудненията в предлагането. След като спадна до 2,4% през ноември 2023 г., в краткосрочен план се очаква ХИПЦ инфлацията временно да се повиши поради ново покачване на инфлацията на енергоносителите. Очаква се обаче базисният процес на дезинфлация да продължи въпреки силното нарастване на разходите за труд, които все повече са доминиращ двигател на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни. Въпреки че се наблюдава известно охлаждане, пазарът на труда се предвижда да остане затегнат и заедно с ефектите от компенсиране на инфлацията в предходни периоди това би трябвало да поддържа висок растежа на номиналните заплати. Очаква се обаче нарастването на заплатите да се забави през прогнозния период с постепенното отзвучаване на възходящите ефекти от компенсирането на инфлацията. През 2022 г. печалбите нараснаха осезаемо, но се очаква да отслабнат през прогнозния период и да осигурят буфер срещу пренасянето на разходите за труд. Като цяло, тъй като според оценката средносрочните инфлационни очаквания би трябвало да останат стабилизирани на целевото инфлационно равнище на ЕЦБ от 2%, се очаква общата ХИПЦ инфлация да намалее от 5,4% през 2023 г. до средно 2,7% през 2024 г., 2,1% през 2025 г. и 1,9% през 2026 г. В сравнение с прогнозите от септември 2023 г. ХИПЦ инфлацията е ревизирана надолу за 2023 г. и 2024 г. главно поради по-ниските от очакваното последни данни и по-ниските допускания за цените на енергийните суровини. За 2025 г. тя е неревизирана.

Перспективата за икономиката е все така съпроводена с висока степен на несигурност, както показват интервалите на несигурност около прогнозите за растежа и инфлацията (графики 1, 4 и 7). Настоящият доклад съдържа сценарий, в който се оценяват последиците за икономиката на еврозоната от евентуално ескалиране на конфликта в Близкия изток (Каре 3), и редица анализи на чувствителността, свързани с алтернативни тенденции за цените на енергийните и хранителните суровини (Каре 4).

2 Реална икономика

Икономическата активност в еврозоната отбеляза лек спад през третото тримесечие на 2023 г., отразявайки негативно въздействие върху растежа от съкращаването на запасите, което беше уравновесено от положително въздействие на вътрешното търсене (Графика1). Растежът в еврозоната през третото тримесечие на 2023 г. беше -0,1%, – малко под очаквания нулев растеж в прогнозите от септември 2023 г.^[2] Добавената стойност в промишленото производство и строителството продължи да намалява през третото тримесечие, докато добавената стойност при услугите се повиши. Що се отнася до компонентите на търсенето, частното потребление нарасна през третото тримесечие, най-вече при услугите, вероятно стимулирано най-вече от услугите с висока степен на контакт през летния сезон, както и при дълготрайните стоки. Обратно, загубата на конкурентоспособност в резултат от динамиката на обменните курсове и цените на енергоносителите доведе до спад в износа.

Графика 1

Прираст на реалния БВП на еврозоната

(процентно изменение на тримесечна база, сезонно и календарно изгладени тримесечни данни)

Очаква се растежът на реалния БВП да бъде слаб през четвъртото тримесечие на 2023 г. в среда на затегнати условия за финансиране и постепенно да се възстановява от първото тримесечие на 2024 г. нататък, подпомаган от нарастването на реалните доходи и външното търсене. Отслабва ефектът на засилване на икономическата активност в резултат от отварянето на икономиката след пандемията и преодоляването на затрудненията във веригите на доставка, а сдържащият ефект от затягането на условията за финансиране и повишената несигурност на потребителите остават значителен. Показателите от конюнктурни анкети показват много слаба или свиваща се вътрешна икономическа активност през четвъртото тримесечие на 2023 г. и някои начални признаци за оттласкване от дъното. Нещо повече, намаляващата инфлация и нарастващите заплати в условията на все още затегнат пазар на труда би трябвало да подпомогнат покупателната способност на домакинствата към края на годината. Освен това, макар и все още слаб, растежът на износа се очаква да компенсира част от загубите на експортни пазарни дялове през последните тримесечия. Като цяло, въпреки че се очаква икономическата активност да остане слаба през четвъртото тримесечие на 2023 г., след това тя би трябвало постепенно да се засили в резултат от по-нататъшно нарастване на реалния разполагаем доход и на външното търсене, и съответно от нарастване на частното потребление и износа в среда на вероятно възстановяване на доверието при отсъствие на нови неблагоприятни сътресения.

В средносрочен план се прогнозира растежът на БВП да се стабилизира на равнища, които като цяло съответстват на средните стойности от преди пандемията, за което да спомогнат увеличаващите се реални доходи и засилващото се външно търсене. Очаква се растежът на реалния БВП да се засилва през периода 2024–2025 г. и да се стабилизира през 2026 г. (Таблица 2). Въпреки че неотдавнашните благоприятни фактори отзвучават, се прогнозира растежът да бъде стимулиран от отслабване на инфлационния натиск, за което да допринесе отминаване на енергийното сътресение и солиден прираст на доходите. В контекста на устойчиви пазари на труда тези фактори водят до силен подем на частното потребление. Все пак оттеглянето на мерките за фискална подкрепа за компенсиране на енергийните цени и инфлацията, въведени от 2022 г. насам, ще окаже леко отрицателно въздействие върху растежа през периода 2024–2026 г.

Очаква се затегнатите условия за финансиране да продължат да оказват отрицателно въздействие върху растежа, но то би трябвало постепенно да отслабва в хода на прогнозния период. Въздействието на мерките по паричната политика, предприети от декември 2021 г. насам, продължава да намира отражение в реалната икономика, засягайки перспективите за растежа, по-специално за 2023 г. и 2024 г.^[3] Освен това, както показва последното проучване на ЕЦБ за банковото кредитиране в еврозоната, условията за предоставяне на кредити са затегнати значително от началото на годината насам, а прирастът на кредитите рязко е намалял. Смята се, че негативният ефект, свързан с предлагането на кредити, засяга най-вече бизнес инвестициите и жилищните инвестиции, а в по-малка степен – частното потребление. Въпреки голямата несигурност относно точното разположение във времето и мащаба на въздействието на паричната политика и условията за кредитиране върху реалната икономика, въз основа на пазарните очаквания за бъдещото развитие на лихвените проценти (Каре 1) ефектът върху икономическия растеж се очаква да започне да отслабва след 2024 г. Ето защо прогнозираното засилване на растежа на БВП в средносрочен план е отчасти свързано с отзвучаването на тези възпиращи ефекти.

В съпоставка с прогнозите от септември 2023 г. прирастът на реалния БВП е ревизиран надолу с 0,1 процентни пункта за 2023 г. и с 0,2 процентни пункта за 2024 г., а за 2025 г. е неревизиран. Корекциите отразяват по-слабите данни за третото тримесечие на 2023 г. и влошаващите се показатели от конюнктурни анкети. Последните по-неблагоприятни резултати и перспективно ориентирани показатели за износа обуславят низходяща ревизия на нетната търговия през 2023–2025 г., компенсирана отчасти от малки възходящи корекции на вътрешното търсене.

Що се отнася до компонентите на реалния БВП, очаква се реалното частно потребление постепенно да се възстанови и да подпомогне икономическия растеж с отслабването на несигурността и инфлацията и подобряването на реалните доходи и доверието. Частното потребление отбеляза застой през първата половина на годината на фона на свиване на разходите за стоки, докато разходите за потребителски услуги останаха устойчиви. Според оценките през втората половина на годината потребителските разходи са нараснали в отражение на спада на инфлацията и все още неотзвучалите напълно ефекти от отварянето на икономиката след пандемията, съчетани с леко възстановяване на доверието през ноември. Отвъд краткосрочния хоризонт, с по-нататъшното намаляване на инфлацията и несигурността и с повишаването на реалните доходи при отсъствие на допълнителни неблагоприятни сътресения, потреблението би трябвало да продължи да се подобрява и да подпомага икономическия растеж въпреки отслабването на ефекта от отварянето на икономиката. Очаква се растежът на потреблението на домакинствата да остане стабилен през 2026 г., подкрепен от увеличения както на трудовите, така и на нетрудовите доходи и от отслабването на предишните мотиви за предпазни спестявания. Прирастът на частното потребление е ревизиран нагоре с 0,2 процентни пункта за 2023 г. в сравнение с прогнозите от септември 2023 г. поради възходяща ревизия на данните за първата половина на годината, но надолу с 0,2 процентни пункта за 2024 г. поради по-големите спестявания в краткосрочен план. За 2025 г. стойността не е ревизирана.

Според оценките реалният разполагаем доход е отбелязал подем през 2023 г. и се очаква да нараства с по-бързи темпове през периода 2024–2026 г. в отражение на намаляващата инфлация и стабилното увеличение на заплатите. След лек спад през 2022 г. се очаква реалният разполагаем доход да се възстанови през 2023 г. благодарение на силния растеж на трудовите и нетрудовите доходи и намаляващата инфлация. Успоредно със силното нарастване на заплатите, нетрудовите доходи се очаква да подпомогнат покупателната способност на домакинствата в краткосрочен план. Нетните фискални трансфери се предвижда да имат като цяло неутрален принос за растежа на реалния разполагаем доход и потреблението през целия прогнозен период.

Очаква се през целия прогнозен период нормата на спестяване на домакинствата да остане повишена спрямо равнището си от преди пандемията. През първата половина на 2023 г. нормата на спестяване се увеличи и се очаква да остане висока известно време в отражение на силния прираст на нетрудовите доходи през първата половина на годината (отчасти поради високата склонност към спестяване на този вид доходи), все още повишената несигурност и силните стимули за спестяване, произтичащи от повишаващите се лихвени проценти. С отслабването на несигурността обаче нормата на спестяване на домакинствата би трябвало да спадне от 2025 г. нататък, макар и да остане доста над равнището си от преди пандемията, тъй като по-високите лихвени проценти противодействат на стремежа на домакинствата да нормализират поведението си по отношение на спестяванията след пандемията. Не се очаква наличностите от прекомерни спестявания да стимулират растеж на потреблението, като се има предвид, че те са съсредоточени в богати домакинства и се намират предимно в неликвидни активи, и тъй като високият темп на инфлация е отслабил реалната стойност на тези наличности. Нормата на спестяване е ревизирана нагоре в сравнение с прогнозите от септември 2023 г., което до голяма степен отразява ревизии на ретроспективните данни, очакването за по-предпазливо поведение на домакинствата и по-силни стимули за спестяване поради високите лихвени проценти и по-затегнатия достъп до кредитиране.

Жилищните инвестиции се очаква да продължат да намаляват през 2024 г., след което да отбележат подем през 2025 г. и 2026 г. с отзвучаването на сдържащите ефекти от затягането на условията за финансиране. В съответствие със сигналите от краткосрочните показатели, като например продължаващия спад в броя на издадените разрешения за строеж и влошаването на доверието на строителните дружества, жилищните инвестиции се очаква да продължат още известно време низходящата си тенденция и едва през 2025 г. да се върнат към положителен растеж. Трайното отслабване на жилищните инвестиции се дължи на чувствителното затягане на условията за финансиране, включително рязкото повишаване на лихвените проценти по ипотечните кредити и затягането на условията на банките за кредитиране. Все пак с отслабването на отрицателните последици от затягането на условията за финансиране и засилването на растежа на доходите се предвижда жилищните инвестиции постепенно да се увеличат отново през 2025 г. и 2026 г. Неблагоприятното въздействие от по-строгите условия за банково кредитиране върху растежа на жилищните инвестиции (включващо фактори от страна и на търсенето, и на предлагането) вероятно ще бъде силно през 2023–2024 г. и все още осезаемо през 2025 г.

Предвижда се бизнес инвестициите да нарастват слабо през 2024 г. поради затегнатите условия за финансиране, изоставайки от нарастващото търсене. Възстановяване се очаква през 2025–2026 г. в отражение на отслабването на отрицателното въздействие на условията за финансиране и подкрепата по програмата „ЕС от ново поколение“ (NGEU). След увеличение през третото тримесечие се очаква бизнес инвестициите да намалеят през четвъртото тримесечие на 2023 г. и като цяло да бъдат в застой през първото тримесечие на 2024 г., тъй като слабата икономическа активност, затегнатите условия за финансиране и рестриктивните условия за кредитиране възпират инвестициите. Потискащият ефект на затегнатите условия за банково кредитиране върху бизнес инвестициите, предвиден в декемврийските прогнози, е най-силен през 2023 г., а за 2024 г. и 2025 г. се смята, че все още ще се наблюдава значително забавяне. Отслабването на тези отрицателни въздействия, както и общото възстановяване на вътрешното и външното търсене и екологичният и цифровият преход, подкрепени със средства по NGEU, се очаква да допринесат за подем на бизнес инвестициите в средносрочен план.

Перспективата за търговията на еврозоната остава слаба, тъй като високите цени на енергоносителите и закъснелият ефект от ефективното поскъпване на еврото през последната година възпрепятстват конкурентоспособността. Реалният износ на еврозоната отбеляза много слаби резултати през второто тримесечие и според оценките е останал вял през третото тримесечие на 2023 г. въпреки възстановяването на външното търсене. Сега се смята, че перспективата за експортни пазарни дялове е осезаемо по-ниска от предвидената в прогнозите от септември 2023 г. Предвижда се растежът на износа да се възстанови от четвъртото тримесечие на 2023 г. нататък. Ценовата конкурентоспособност на износа обаче остава под натиск поради ефективното поскъпване на еврото от втората половина на 2022 г. насам и поради високите енергийни цени, които плащат фирмите от еврозоната. Проучванията сочат намаляване на новите поръчки за износ както в сектора на услугите, така и в промишленото производство, а броят на неизпълнените поръчки е спаднал до безпрецедентен минимум. В резултат на това се прогнозира износът на еврозоната да остане слаб, като цяло в синхрон с външното търсене през прогнозния период и в съответствие с динамиката след пандемията, която показва, че е намаляла еластичността на износа спрямо външното търсене. Вносът на еврозоната като че ли също е станал по-слабо чувствителен към търсенето. След сочено от оценките свиване през третото тримесечие на 2023 г. вносът би трябвало да нараства по-слабо от преди спрямо търсенето на внос през прогнозния период. По-ниската еластичност на търговията би могла да се дължи на различни фактори, като пренасочване на вътрешното търсене към по-малко интензивни от гледна точка на търговията компоненти, например услуги (при вноса), и предизвикателства пред конкурентоспособността, пред които са изправени фирмите от еврозоната (при износа). Като цяло се очаква нетната търговия да има отрицателен принос за растежа на БВП през 2024 г., приносът да стане в общи линии неутрален през 2025 г., а през 2026 г. да осигури скромна подкрепа за растежа (Графика 2). Излишъкът по текущата сметка на еврозоната се очаква да се стабилизира на равнище около 1% от БВП, което е доста под равнището от преди пандемията.

Графика 2

Реален БВП на еврозоната – разбивка на основни компоненти на разходите

(годишно процентно изменение; принос, процентни пунктове)

Въпреки известно охлаждане се очаква пазарът на труда да остане устойчив, с по-умерен растеж на заетостта (спрямо БВП), отколкото през 2023 г. Очаква се прирастът на общата заетост да се забави, но да остане положителен, спадайки от 2,3% през 2022 г. до 1,4% през 2023 г., след което да се стабилизира на равнище от 0,4% през периода 2024–2026 г. (Графика 3). В сравнение с прогнозите от септември 2023 г. прирастът на заетостта е ревизиран нагоре с 0,6 процентни пункта кумулативно за целия прогнозен период, което означава низходяща ревизия на прираста на производителността на труда. Тази тенденция отразява допускането за запазване на работна ръка в сегашните условия на слаб икономически растеж, което отпада в по-късните години на прогнозния период, когато икономиката отново набира сила. Като цяло се очаква нарастването на производителността на труда да се засили през прогнозния период, но равнището ѝ да остане значително под дългосрочния линеен тренд. Предвижда се равнището на безработица леко да се увеличи в краткосрочен план до 6,6% през 2024 г., след което да спада през остатъка от прогнозния период до средно 6,5% през 2025 г. и 6,4% през 2026 г. Въпреки че това не съответства на лекото увеличение, предвидено в прогнозите от септември 2023 г., цялостната оценка за свит пазар на труда остава в сила.

Графика 3

Пазарът на труда в еврозоната

(процент от работната сила (лява скала), годишно процентно изменение (дясна скала))

Каре 3
Сценариен анализ на потенциална по-нататъшна ескалация на конфликта в Близкия изток

В този сценариен анализ се разглеждат рискове за декемврийските прогнози от възникване на събитие с малка статистическа вероятност, но силно въздействие – потенциална по-нататъшна ескалация на конфликта в Близкия изток. В базовата прогноза от декември 2023 г. се допуска, че настоящият конфликт ще бъде ограничен в географски план и следователно не се очаква да има значително икономическо въздействие върху икономиката на еврозоната освен вече наблюдаваното. Реакцията на световните финансови пазари след избухването на конфликта не беше бурна. Леко нараснаха цените на петрола и икономическата несигурност в съответствие с ограничените търговски и финансови връзки на еврозоната със засегнатите зони. В сценария, изложен в това каре, се допуска мащабна и продължителна ескалация на конфликта и частично затваряне на Ормузкия проток, което би означавало по-силни последици за световната икономика и еврозоната в сравнение с базовата прогноза от декември 2023 г. От това следват смущения в икономическата активност, особено за държавите, участващи пряко в конфликта, както и по-високи цени на енергийните суровини и нарастване на цялостната икономическа несигурност и смущения на финансовите пазари (Графика A). Счита се, че това е сценарий на риск с малка статистическа вероятност, но силни последици и, като се има предвид голямата несигурност за развитието на конфликта, към оценките трябва да се подхожда много предпазливо.

Графика А

Сценарий на потенциална ескалация на конфликта в Близкия изток

а) Синтетичен индекс на енергийните цени	б) Индекс на волатилността на фондовия пазар в САЩ (VIX)	в) Растеж на външното търсене към еврозоната
(щ.д./мегаватчас)	(индекс)	(отклонение в процентни пунктове от базовата прогноза)

При една хипотетична ескалация на конфликта цените на петрола и природния газ биха могли да нараснат съществено, особено при частично блокиране на Ормузкия проток. В сценария се допуска нарушение на около една трета от транзита на петрол и природен газ през Ормузкия проток, водещо до затягане на световните енергийни пазари. В резултат на това през второто тримесечие на 2024 г. цените на петрола биха се повишили до близо 130 щ.д./барел, а цените на природния газ биха скочили до 83 евро/мегаватчас (съответно 57% и 74% над нивата, допускани в базовата прогноза). Като цяло се приема, че синтетичният индекс на енергийните цени (който съчетава цените на петрола и природния газ) ще бъде с 64% над равнището в базовата прогноза през второто тримесечие на 2024 г. и ще остане с 36% над него през 2026 г. (графика А, панел а). Това е екстремен сценарий, който би тласнал енергийните цени над 75-ия перцентил на базираното на опции разпределение на енергийните фючърси (вижте също Каре 4). Ормузкият проток никога не е бил действително блокиран, а предполагаемото сътресение в доставките на петрол и природен газ е по-продължително от наблюдаваните някога, тъй като енергийните пазари обикновено възстановяват по-бързо баланса си.

Сценарият на ескалация вероятно също така ще направи икономическите перспективи по-несигурни, причинявайки спад в частното потребление, инвестициите и търговията, и ще доведе до значително преразглеждане на цените на инструментите на финансовия пазар. В сценария за ескалация се допуска, че индексът на волатилността VIX – аналог на глобалната несигурност – би нараснал с около 14 пункта в началото на 2024 г. (Графика A, панел б). Мащабът е сходен с наблюдаваното при избухването на войната в Украйна и при предишни геополитически събития в Близкия изток. Допуска се, че впоследствие индексът постепенно ще се върне към предкризисните равнища в съответствие със закономерностите в ретроспективен план. Силна волатилност на финансовите пазари би била свързана с рязко влошаване на доверието на бизнеса, потребителите и самите пазари.

Произтичащото от това въздействие върху икономическата активност в световен план и върху външното търсене към еврозоната би било значително. Дори при допускане за рязък спад на вътрешната икономическа активност в Израел, Палестина, Ливан, Сирия и Иран прякото въздействие върху световния БВП и външното търсене към еврозоната би било ограничено поради малкия дял на търговията с региона. Но допусканото в сценария поскъпване на петрола и природния газ би засилило ценовия натиск и би отслабило БВП в световен план и съответно би намалило още търсенето на износ от еврозоната, макар и с известно забавяне. Нарастване на глобалната несигурност също така би възпрепятствало икономическата активност. Като цяло прирастът на външното търсене към еврозоната би намалял с 1,2 процентни пункта през 2024 г. спрямо базовата прогноза от декември 2023 г. (графика А, панел в).

Икономическият растеж в еврозоната би отслабнал поради по-високите енергийни цени, въздействието от несигурността и международни ефекти на пренос, а инфлацията на потребителските цени би се повишила главно в резултат от поскъпването на енергоносителите (Графика Б). Подобно на световната икономика, по-високите цени на петрола и природния газ и повишената несигурност биха възпрепятствали пряко и икономическата активност в еврозоната, тъй като домакинствата и фирмите биха ограничили реалното потребление и инвестициите в отговор на сътресението. Освен това международни ефекти на пренос биха се отразили неблагоприятно на външното търсене на износ от еврозоната, намалявайки още съвкупното търсене. Като цяло прирастът на реалния БВП в еврозоната се очаква да бъде по-нисък с 0,7 процентни пункта през 2024 г. и с 0,3 процентни пункта през 2025 г., отколкото в базовата прогноза от декември 2023 г., и да се възстанови през 2026 г., тъй като в този хоризонт се допуска, че ефектите от несигурността постепенно ще отзвучат. ХИПЦ инфлацията в еврозоната би се повишила с 0,9 процентни пункта през 2024 г. и с 0,4 процентни пункта през 2025 г. главно поради по-високите световни цени на енергоносителите.

Графика Б

Въздействие на сценария върху прираста на реалния БВП и ХИПЦ инфлацията в еврозоната

(отклонение в процентни пунктове от базисния годишен растеж)

Прираст на реалния БВП	ХИПЦ инфлация

3 Фискална перспектива

Предвижда се фискалната позиция да се затегне през прогнозния период, по-специално през 2024 г. (Таблица 3). Равнището на фискална подкрепа в еврозоната остава като цяло благоприятно, отразявайки минали мерки – особено мерките, предприети в контекста на пандемията от коронавирус (COVID-19) през 2020 г., и мерките за подкрепа, свързани с енергийните цени, от 2022 г. насам. Частичното оттегляне на тази подкрепа обаче води до затягане на фискалната позиция (която се определя като изменение на циклично изгладеното първично салдо^[7]) в хода на прогнозния период, особено през 2024 г., когато изтича голяма част от подкрепата за компенсиране на енергийните цени и инфлацията. През 2025 г. и 2026 г. фискалната позиция леко се затяга поради по-нататъшното намаляване на оставащите мерки за подкрепа и увеличаването на косвените данъци. В сравнение с прогнозите от септември 2023 г. се предвижда известно допълнително затягане на равнището на еврозоната през 2023 г. и 2025 г., но малко по-слабо затягане през 2024 г. На възходяща ревизия на фискалните разходи за съществуващите енергийни мерки се дължи около половината от ревизията на фискалната позиция за 2024 г. По-специално, по-ниските данъци върху енергията, плащани от електроенергийните дружества във Франция, и новите мерки, приети в Испания, компенсират по-рано от очакваното преди премахване на таваните за цените на електроенергията и природния газ в Германия (това предсрочно премахване произтича от неотдавнашното решение на Федералния конституционен съд на Германия относно използването на кредити за извънредни ситуации). Освен на промените в мерките, свързани с енергийните цени, ревизиите на съвкупността от дискреционни мерки се дължат и на малко по-високи трансфери и потребление на сектор „Държавно управление“. Тези два фактора отчасти отразяват нарастване на заплатите и пенсиите, тъй като те открито или негласно се индексират (със закъснение) спрямо цените.

Фискалната перспектива за еврозоната се очаква да се подобри през прогнозния период. Предвижда се бюджетният дефицит да намалее през 2024 г. до 2,8% от БВП и да остане под референтната стойност от 3% през остатъка от прогнозния период. Прогнозира се през 2026 г. бюджетният дефицит да бъде с 1,0 процентни пункта под стойността от 2022 г. Това се дължи главно на спад в циклично изгладения първичен дефицит през 2023–2026 г., компенсиращ увеличение на лихвените плащания, което обаче се очаква да бъде умерено в сравнение с нарастването на пазарните лихвени проценти, тъй като прехвърлянето на ефекта е постепенно поради относително високия остатъчен матуритет на държавния дълг в еврозоната. В сравнение със септемврийските прогнози прогнозата за бюджетното салдо на еврозоната през 2024 г. остава непроменена, тъй като възходящите корекции за няколко държави се компенсират от по-големи прогнозни дефицити за повечето други държави. Очаква се съотношението дълг/БВП в еврозоната да продължи да намалява до 88,1% през 2026 г. поради отрицателния диференциал между лихвените проценти и растежа, който повече от компенсира първичните дефицити и очакваните положителни корекции на дефицита и дълга. Съотношението дълг/БВП е ревизирано надолу в сравнение с прогнозите от септември 2023 г. поради промяна в равнището, дължаща се на възходяща ревизия на БВП за 2021 г. за няколко държави.

4 Цени и разходи

Прогнозира се ХИПЦ инфлацията да спадне от средно 5,4% през 2023 г. до 2,7% през 2024 г. и 2,1% през 2025 г., достигайки равнище от 1,9% през 2026 г. (Графика 4). След силния спад на ХИПЦ инфлацията до 2,4% през ноември в най-краткосрочен план се очаква временно покачване, свързано предимно с възходящи базови ефекти в енергийния компонент и с оттеглянето на някои мерки за фискална подкрепа (Графика 5). В резултат на това през 2024 г. инфлацията на енергоносителите би следвало да се увеличи, неутрализирайки частично по-нататъшен спад на инфлацията на храните и ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни. Това означава, че общата инфлация ще намалява едва постепенно през 2024 г. От края на 2024 г. се очаква всички основни компоненти на инфлацията да продължат да отслабват, допринасяйки за това общата ХИПЦ инфлация да достигне целевото равнище през втората половина на 2025 г. (Графика 6).

Графика 4

ХИПЦ инфлация на еврозоната

(годишно процентно изменение)

Графика 5

Кумулативно въздействие на базовите ефекти от енергийния компонент върху общата ХИПЦ инфлация от ноември 2023 г.

(процентни пунктове)

Прогнозира се енергийната инфлация временно да се повиши значително, след което отново да намалее през втората половина на 2024 г. и да достигне около нула през 2025 г. и 2026 г. Увеличението на годишния темп на инфлация на енергоносителите в краткосрочен план отразява предимно възходящ базов ефект за декември 2023 г. (Графика 5) и оттеглянето на фискални мерки за компенсиране на енергийната инфлация през 2024 г. (с особено силно въздействие върху цените на природния газ и електроенергията). Според оценката промените в тези мерки от декември 2023 г. ще повишат общата ХИПЦ инфлация през 2024 г. с около 0,4 процентни пункта. Възходящото въздействие на базовите ефекти и изтичането на срока на правителствените мерки вероятно ще неутрализират неотдавнашното поевтиняване на енергийните суровини (на нефта, природния газ и електроенергията), както и спада на цените на въглеродните емисии. След като отзвучи това въздействие, се очаква лекият низходящ тренд на фючърсите за енергийните суровини да бъде основният фактор за лек спад на инфлацията на енергоносителите в ХИПЦ към края на прогнозния период.

Прогнозира се инфлацията на храните да отбележи рязък спад през 2024 г. поради отслабване на верижния натиск върху цените и след това да намалява по-плавно. Предвижда се инфлацията на храните да продължи неотдавнашния си значителен спад – от все още високото равнище от 6,9% през ноември 2023 г. до 2,6% през последното тримесечие на 2024 г. Това се дължи на значително отслабване на верижния натиск поради поевтиняването на хранителните и енергийните суровини. След това се очаква инфлацията на храните постепенно да се забави до 2,3% през 2026 г., което все още е малко над дългосрочния среден темп от преди COVID-19 – 2,1%, тъй като се предвижда продължаващият силен натиск от страна на разходите за труд да предотврати по-бърз спад.

Графика 6

ХИПЦ инфлация в еврозоната – разбивка на основни компоненти

(годишно процентно изменение, процентни пунктове)

Очаква се ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни постепенно да отслабва в хода на прогнозния период (Графика 7). Предвижда се тя да спадне от 3,6% през ноември 2023 г. до 2,7% през четвъртото тримесечие на 2024 г., след което да продължи да намалява до средно 2,3% и 2,1% съответно през 2025 г. и 2026 г. В краткосрочен план се очаква отслабващият верижен натиск върху цените да окаже силно низходящо въздействие, а повишеният натиск от страна на разходите за труд да поддържа ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни. Профилът на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни за целия прогнозен период отразява отслабващото въздействие на предходен верижен натиск върху цените и затруднения във веригите на доставка, нормализирането на търсенето след отзвучаването на ефекта от отварянето на икономиката след пандемията и затягането на паричната политика на ЕЦБ. По-бърз спад на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни през прогнозния период е възпрепятстван от все още високия възходящ натиск от динамиката на разходите за труд, за който само частично осигурява буфер печалбата на единица продукция.

Графика 7

ХИПЦ инфлация без компонентите енергоносители и храни в еврозоната

(годишно процентно изменение)

В съпоставка с прогнозите от септември 2023 г. перспективата за ХИПЦ инфлацията е ревизирана надолу с 0,2 процентни пункта за 2023 г. и с 0,5 процентни пункта за 2024 г. За 2025 г. тя е неревизирана. Низходящата ревизия за 2024 г. се дължи главно на изненадващите последни данни за компонентите енергоносители и храни, както и на по-ниските фючърси за цените на енергийните суровини. През 2024 г. се очаква по-силният натиск върху вътрешните разходи (отразен във възходяща ревизия на прираста на разходите за труд на единица продукция) и допусканото поевтиняване на еврото постепенно да намерят отражение и в крайна сметка да придобият водеща роля, водейки до лека възходяща ревизия на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни за 2025 г. Общата инфлация обаче не е ревизирана за 2025 г., тъй като възходящата ревизия на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни се очаква да бъде неутрализирана от низходяща ревизия на енергийната инфлация поради малко по-стръмните низходящи криви на фючърсите за цените на петрола и природния газ.

Очаква се номиналният растеж на заплатите да остане силен, подкрепен от все още затегнатите условия на пазарите на труда, но с течение на времето постепенно да намалява с отслабването на натиска, свързан с мерките за компенсиране на инфлацията и увеличенията на минималните работни заплати. Прогнозира се прирастът на компенсацията на наето лице да намалее от 5,3% през 2023 г. до 3,3% през 2026 г. В съпоставка с прогнозите от септември темпът на растеж е ревизиран нагоре за 2024 г., но не е ревизиран за 2025 г. Възходящата корекция за 2024 г. отразява по-затегнатия пазар на труда и очакваното по-голямо увеличение на договорените заплати в краткосрочен план. По-силният растеж на заплатите означава също, че загубата на покупателна способност вследствие на рязкото нарастване на инфлацията се очаква да бъде възстановена до края на 2024 г., което е малко по-рано от предвиденото в прогнозите от септември. Очаква се нарастването на разходите за труд на единица продукция да е достигнало най-високото си равнище и да започне чувствително да намалява благодарение отчасти на прогнозирания прираст на производителността (Графика 8), който все пак се очаква да остане под ретроспективното равнище.

Графика 8

Разбивка на разходите за труд на единица продукция в еврозоната

(годишно процентно изменение; процентни пунктове)

Предвижда се вътрешният ценови натиск, измерен чрез нарастването на дефлатора на БВП, да намалява постепенно от настоящите си безпрецедентно високи стойности със спадането най-напред на прираста на печалбата, а след това и на прираста на разходите за труд на единица продукция (Графика 9). Годишният темп на прираст на дефлатора на БВП достигна върхова стойност от 6,1% през първата половина на 2023 г. и се очаква бързо да спадне до 2,6% до края на 2024 г., след което да намалява по-плавно до средно 1,9% през 2026 г. Прирастът на печалбата на единица продукция също достигна най-високото си равнище в началото на 2023 г. и се очаква да стане отрицателен през 2024 г. Такъв профил означава, че от втората половина на 2023 г. печалбите ще служат отчасти за буфер на сравнително силния растеж на разходите за труд.^[8] Със забавянето на прираста на разходите за труд на единица продукция от 2025 г. нататък растежът на печалбата на единица продукция ще се засили, подпомаган от подобряващите се перспективи за растежа и възобновено нарастване на производителността.

Графика 9

Дефлатор на БВП в еврозоната – разбивка на приходната страна

(годишно процентно изменение, процентни пунктове)

След рязко покачване през 2022 г. годишният темп на прираст на цените на вноса намаля до отрицателни стойности през 2023 г., но се очаква да се възстанови с отслабването на базовите ефекти от цените на суровините, след което да се нормализира по-късно през прогнозния период. Очаква се прирастът на дефлатора на вноса да е спаднал рязко от 17,4% през 2022 г. до -2,9% през 2023 г. След това се очаква той да стане положителен и да достигне 1,0% през 2024 г. и 2,3% през 2025 г., а после да се забави до 2,0% през 2026 г., което като цяло съответства на прогнозата за износните цени на конкурентите (Каре 2).