Обзор

Неотдавнашното засилване на пандемията от коронавирус (COVID‑19) понижи краткосрочните перспективи за икономическата активност в еврозоната, но не осуети възстановяването. Въпреки удължените и по-строги ограничителни мерки икономическата активност през четвъртото тримесечие на 2020 г. отбеляза значително по-слаб спад от очакваното според прогнозите на експерти на Евросистемата от декември 2020 г. Това се дължи на извлечените поуки, силния растеж на промишленото производство и възстановяването на външното търсене. Въпреки че новите ограничителни мерки са съпътствани от допълнителни фискални мерки за подкрепа, за първото тримесечие на 2021 г. се очаква нов спад в икономическата активност. Краткосрочните перспективи за активността зависят от развитието на пандемията, и по-специално от това колко бързо и до каква степен засилващият се темп на ваксинация ще позволи облекчаване на мерките за нейното овладяване. Към момента се допуска, че тези мерки ще са по-строги през първата половина на 2021 г., отколкото в прогнозите от декември 2020 г., преди съгласуваните усилия за ускоряване на производството и разпространението на ваксините да позволят по-сериозното им облекчаване и окончателно разрешаване на здравната криза до началото на 2022 г. в съответствие с предходните прогнози. Наред със значителна подкрепа от мерки по паричната и фискалната политика – включително отчасти средствата по „ЕС от ново поколение“ (NGEU) – и по-нататъшно възстановяване на външното търсене, това следва да доведе до стабилно възстановяване от втората половина на 2021 г. нататък, като се очаква реалният БВП да надхвърли предкризисното си равнище от второто тримесечие на 2022 г., едно тримесечие по-рано спрямо предходните прогнози. Следователно средносрочната перспектива за реалния БВП се очаква да бъде до голяма степен сходна с предвидената в прогнозите от декември 2020 г. Очаква се мерките по политиките да успеят да предотвратят силно умножаване на финансовите ефекти и да ограничат икономическите вреди от кризата и така реалният БВП към края на 2023 г. да бъде 3,3% над равнището си от 2019 г., преди кризата.^[1]

През следващите тримесечия инфлацията ще варира значително, но в средносрочен план базовият ценови натиск се очаква да остане слаб поради вялото търсене и леко и постепенно да се засили успоредно с икономическото възстановяване. Комбинираното възходящо въздействие от неотдавнашното рязко покачване на цените на петрола, края на временното намаляване на ставката на ДДС в Германия и изненадващо високите данни предполагат временен скок на ХИПЦ инфлацията през 2021 г. Тя е ревизирана нагоре с 0,5 процентни пункта спрямо прогнозите от декември 2020 г. Макар че според оценките сериозното изненадващо повишаване на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни, отчетено през януари 2021 г., е свързано главно с временни ефекти, включително статистически фактори като промени в ХИПЦ теглата и условни изчисления на цени, вероятно в някаква малка степен въздействието ще бъде по-устойчиво. Като цяло се очаква ХИПЦ инфлацията да се покачи рязко от 0,3% през 2020 г. до 1,5% през 2021 г., достигайки върхова стойност от 2,0% през последното тримесечие на 2021 г., след което да спадне до 1,2% през 2022 г., а след това да се увеличи до 1,4% през 2023 г. В сравнение с макроикономическите прогнози на експертите на Евросистемата от декември 2020 г. ХИПЦ инфлацията е ревизирана съществено нагоре за 2021 г., основно във връзка с много по-високи цени на петрола, има лека възходяща корекция за 2022 г., но остава непроменена за 2023 г.

В анализа на международната среда в прогнозите на експертите на ЕЦБ от март 2021 г. не се отчита наскоро одобреният фискален пакет в Съединените щати поради несигурността по отношение на неговия размер, състав и график към момента на крайната дата. Свързаните рискове за прогнозите за икономиките на САЩ и еврозоната са представени в Каре 4.

Отново са изготвени два алтернативни сценария с оглед на продължаващата значителна несигурност по отношение на развитието на пандемията и степента на икономическите щети. При лекия сценарий се предвижда по-успешно разпространение на ваксините, което дава възможност за поетапно премахване на ограничителните мерки до края на 2021 г., а по-бързото прилагане на извлечените поуки ограничава икономическата цена. При този сценарий реалният БВП би отбелязал нарастване от 6,4% през 2021 г. и би достигнал нивата си от преди кризата през третото тримесечие на годината, а инфлацията би се увеличила до 1,7% през 2023 г. За разлика от това при тежкия сценарий се предвижда сериозно засилване на пандемията, като новите варианти на вируса водят и до намаляване на ефикасността на ваксините, принуждавайки правителствата да запазят някои ограничителни мерки до средата на 2023 г. Това би довело до значителни и трайни загуби на икономически потенциал. При този сценарий реалният БВП би нараснал едва с 2,0% през 2021 г., без да достигне предкризисното си ниво в рамките на прогнозния период, а инфлацията би била едва 1,1% през 2023 г. Тези алтернативни сценарии са представени в Раздел 5.

1 Основни допускания, на които се опират прогнозите

Базисната прогноза стъпва на допусканията за бързо облекчаване на ограничителните мерки от второто тримесечие на тази година нататък и справяне със здравната криза в началото на 2022 г. Ограничителните мерки в еврозоната станаха по-строги в началото на 2021 г. и се предполага, че ще бъдат разхлабени чак към края на първото тримесечие. Очаква се средно те да бъдат по-рестриктивни, отколкото през четвъртото тримесечие на 2020 г. и отколкото беше предвидено в прогнозите от декември 2020 г. Според базисната прогноза от второто тримесечие на 2021 г. нататък се очаква бързо облекчаване на ограничителните мерки, главно поради съгласувани усилия за ускоряване на ваксинацията чрез одобрение на допълнителни ваксини и нови съоръжения за производство на ваксини. Като цяло се очаква ограничителните мерки да бъдат напълно премахнати до началото на 2022 г. – без промяна спрямо предходните прогнози. Подобни допускания по отношение на развитието на пандемията се правят средно за международната среда.

Значителни мерки по паричната и фискалната политика, включително пакетът „ЕС от ново поколение“, ще подпомогнат доходите и ще ограничат загубата на работни места и фалитите. Те ще помогнат и за овладяване на порочния кръг между реалната икономика и финансовия сектор. Освен мерките по паричната политика, предприети от ЕЦБ до крайната дата на прогнозите, базисната прогноза включва и дискреционни мерки на фискалната политика, свързани с кризата с COVID‑19, в размер на близо 4¼% от БВП за 2020 г. и 3¼% от БВП за 2021 г. (Раздел 3). Държавните кредити и гаранции или капиталови инжекции следва да допринесат за облекчаване на ликвидните затруднения. Освен това надзорните и макропруденциалните политики освобождават банков капитал, за да се поемат загуби и да се подкрепи кредитният поток към реалната икономика чрез освобождаване на капиталови буфери, насоки за намаляване на процикличното формиране на провизии и мерки за запазване на капацитета за поемане на загуби на банките. Важно е да се отбележи, че се допуска, че мерките по паричната, фискалната и пруденциалната политики като цяло ще успеят да предотвратят появата на сериозен порочен кръг между реалната икономика и финансовия сектор през прогнозния период.

2 Реална икономика

През четвъртото тримесечие на 2020 г. реалният БВП отбеляза спад, но много по-слаб от очакваното. Реалният БВП отбеляза спад от 0,7% през четвъртото тримесечие, което е значително по-малко от очаквания спад от -2,2% според базисната прогноза от декември 2020 г. и дори под предвиденото при лекия сценарий. Този изненадващо благоприятен тренд, въпреки по-строгите от очакваното ограничителни мерки, може отчасти да е свързан с по-силно от очакваното външно търсене, но също така изглежда отразява ефекти на извлечени поуки, тъй като икономическите субекти се приспособяват по-добре към ограничителните мерки във всички сектори на икономиката. Като цяло нивото на реалния БВП през четвъртото тримесечие на 2020 г. е 4,9% под нивото от четвъртото тримесечие на 2019 г.

Очаква се ограничителните мерки в началото на 2021 г. да доведат до допълнително леко свиване на реалния БВП през първото тримесечие, последвано от слабо увеличение през второто тримесечие. Изправени пред нарастващ брой нови случаи на COVID‑19 и заплаха от нова вълна, причинена от мутации на вируса, много държави от еврозоната удължиха и допълнително затегнаха ограничителните мерки в началото на 2021 г. Моделите за краткосрочно прогнозиране на базата на наличните данни към крайната дата, като комплексния индекс за производството на мениджърите по продажбите (който е на ниво 48,1 през февруари) и други високочестотни показатели, също сочат ограничен спад на реалния БВП през първото тримесечие. Както и през четвъртото тримесечие на 2020 г., се очаква ограничителните мерки да доведат до по-малко смущения в промишленото производство, но допълнително да потиснат активността в сектора на услугите. Наскоро обявените целеви фискални мерки в подкрепа на секторите, засегнати от ограничителните мерки, вероятно също ще смекчат цялостния спад на икономиката. Като цяло се очаква реалният БВП да спадне с 0,4% през първото тримесечие на 2021 г. (в сравнение с увеличение от 0,6% според прогнозите от декември 2020 г.) и да нарасне с 1,3% през второто тримесечие (спрямо 1,7% в предходните прогнози).

Очаква се икономическата активност да отбележи силен подем през втората половина на 2021 г., тъй като се предвижда ограничителните мерки да бъдат разхлабени. Прогнозираният подем се основава на допускането за бързо облекчаване на ограничителните мерки, по-нататъшно отслабване на несигурността, засилване на доверието в резултат на очакваното ускоряване на ваксинацията, продължаващо стабилно възстановяване на външното търсене, стимулираща фискална и парична политика и известно латентно търсене. Подемът ще бъде обусловен главно от вътрешното търсене, по-специално от частното потребление. През второто тримесечие на 2022 г. се очаква реалният БВП да надхвърли предкризисното си ниво от четвъртото тримесечие на 2019 г. и да достигне 3,3% над предкризисното си ниво през последното тримесечие на прогнозния период.

Очаква се стабилно възстановяване на частното потребление през 2021 г., както и то да остане основният двигател на възстановяването впоследствие. След стабилния, но непълен подем през третото тримесечие на 2020 г. частното потребление отново намаля през четвъртото тримесечие на годината в отражение на допълнителните мерки за карантина и затегнатите ограничения. Това беше основният фактор, обуславящ новия спад в икономическата активност. Подновеният спад в потреблението обаче беше по-слаб от очакваното преди, което вероятно отразява прилагането на по-целенасочени ограничителни мерки и ефекти на извлечени поуки при домакинствата (като например увеличено използване на онлайн пазаруване). Силните колебания и цялостният спад на нивото на частното потребление през 2020 г. контрастират с по-сдържаните тенденции при реалния разполагаем доход, стабилизиран от държавната подкрепа, което води до значителни промени в нормата на спестяване. В перспектива, очаква се частното потребление да спадне още повече през първото тримесечие на 2021 г. вследствие на допълнително затягане на ограничителните мерки, което води до ново слабо увеличение на нормата на спестяване. Прогнозата сочи, че частното потребление ще възобнови възстановяването си от второто тримесечие на 2021 г. и ще надхвърли предкризисното си ниво през третото тримесечие на 2022 г. Този подем би трябвало да бъде подкрепен от постепенно отслабване на несигурността и постепенно приближаване на нормата на спестяване към предкризисното ѝ равнище, тъй като се очаква както принудителните, така и предпазните спестявания да отзвучат, а повишаването на безработицата и намаляването на нетните фискални трансфери вероятно ще имат възпиращ ефект върху възстановяването.

Очаква се рязкото и внезапно свиване на жилищните инвестиции през 2020 г. постепенно да обърне тенденцията си през прогнозния период. Жилищните инвестиции нараснаха с 0,5% през четвъртото тримесечие на 2020 г., но все още са с почти 3% под равнището от преди пандемията. В перспектива, с очакваната инфлация при цените на жилищата, изпреварваща разходите за жилища, положителните ефекти Tobin’s Q и възстановяването на разполагаемия доход би трябвало да подкрепят жилищните инвестиции. Въпреки това слабото доверие на потребителите и по-високата безработица в сравнение с предкризисното ниво вероятно през по-голямата част от прогнозния период ще потиснат в средносрочен план възстановяването на жилищните инвестиции, които се очаква да се върнат до предкризисното си ниво до края на 2022 г.

Очаква се бизнес инвестициите да се засилят значително през 2021 г. и 2022 г., достигайки предкризисното си равнище в началото на 2022 г. Според оценките те са се повишили значително през втората половина на 2020 г., възстановявайки се донякъде от слабото равнище през първата половина на годината. След поредно леко свиване през първото тримесечие на 2021 г. в контекста на слаба обща икономическа активност се очаква да започне по-нататъшно подобрение от второто тримесечие на 2021 г. с възстановяването на световното и вътрешното търсене и връщането на прираста на печалбата към положителна стойност. То ще бъде подкрепено от допускането за благоприятни условия за финансиране и положителното въздействие на плана „ЕС от ново поколение“ върху бизнес инвестициите.

Очаква се брутната задлъжнялост на нефинансовите предприятия, която нарасна съществено през 2020 г., да спадне леко, но да остане над равнището си от преди кризата в края на прогнозния период. Увеличението на брутната задлъжнялост се обуславяше от отчетливия спад на корпоративните печалби при първите мерки за карантина и произтичащото от това засилено използване на дългово финансиране, което да компенсира недостига на ликвидност. В перспектива, след по-нататъшно леко повишение в краткосрочен план, корпоративната брутна задлъжнялост се очаква да намалее слабо и през 2023 г. да бъде значително над така или иначе повишеното си предкризисно ниво. Очаква се увеличението в съотношението на брутния дълг да ограничи растежа на бизнес инвестициите през прогнозния период, въпреки силните парични наличности, тъй като фирмите трябва да възстановят доброто състояние на балансите си. В същото време евентуални опасения за устойчивостта на дълга би трябвало да бъдат успокоени от корпоративните брутни лихвени плащания, които се очаква да се увеличат само леко през следващите години от рекордно ниските си нива.

Очаква се възстановяването на външното търсене да поддържа растежа на износа, което ще доведе до положителен принос на нетната търговия през 2021 г., който впоследствие ще стане неутрален. Подкрепата от силното външно търсене подпомогна възстановяването на износа от еврозоната, който регистрира силен прираст през четвъртото тримесечие на 2020 г. въпреки връщането на ограничения. Докато изместването в търсенето от услуги към потребителски стоки стимулира износа от промишленото производство на еврозоната, възстановяването на износа на услуги – особено туристически услуги – остава слабо. От 2021 г. стабилното външно търсене би трябвало да действа като буфер за растежа на износа, докато свързаните с COVID несигурност, затруднения в логистичните сектори и загуби на ценова конкурентоспособност в износа поради предходното поскъпване на еврото може да имат сдържащ ефект. Тъй като динамиката на пандемията възпрепятства вътрешното търсене, вносът се очаква да нарасне по-слабо от износа през 2021 г., следователно приносът на нетната търговия към БВП ще стане положителен през 2021 г., но ще бъде като цяло неутрален през 2022 г. и 2023 г.

След многократните положителни изненади перспективата на пазара на труда е по-силна от прогнозираната през декември 2020 г., като се очаква съвсем слабо увеличение на темпа на безработица през следващите тримесечия. Равнището на безработицата се увеличи от 7,4% през второто тримесечие на 2020 г. на 8,2% през четвъртото тримесечие, което е още една изненада спрямо стойността от 8,8%, предвидена в декемврийските прогнози след завишените стойности в предишните две експертни прогнози. Изненадата отново се дължи на много по-устойчивата заетост и неочакваното увеличаване на броя на работниците в схемите за запазване на работни места след втората вълна от ограничителни мерки. Въпреки това заетостта през четвъртото тримесечие на 2020 г. остава с 1,9% под равнището, отчетено през четвъртото тримесечие на 2019 г. Тъй като пазарът на труда започва да се нормализира и работниците напускат схемите за запазване на работни места, се очаква нивото на безработицата да достигне върхова стойност от 8,7% през второто тримесечие на 2021 г. (ревизирана надолу от 9,5% в прогнозите от декември 2020 г.), след което да спадне до 7,5% до края на 2023 г. успоредно с икономическото възстановяване. В прогнозата се допуска, че голям процент от работниците, обхванати от схеми за запазване на работни места, могат да се върнат към обичайната си заетост. До края на прогнозния период нивото на безработицата и броят на заетите се очаква да се доближат до нивата от преди кризата, но без да ги достигнат.

Очаква се нарастването на производителността на труда на наето лице да се възстанови от началото на 2021 г. След възстановяването от резкия спад през първата половина на 2020 г. производителността на труда на наето лице спадна отново през четвъртото тримесечие на годината поради затегнатите ограничителни мерки и свързаното с тях повишено прилагане на схеми за запазване на работни места в много държави. Очаква се нарастването на производителността на труда на наето лице да се възстанови през първата половина на 2021 г. и постепенно да се забави през останалата част от прогнозния период. Профилът на повишаване на производителността на труда на отработен час е много по-слаб в условията на пандемия, тъй като се очаква общият брой отработени часове да следва плътно динамиката на БВП. До края на прогнозния период се очаква производителността на час да нарасне постепенно и да се достигне около 3% над предкризисното си ниво.

В сравнение с прогнозите от декември 2020 г. профилът на годишния прираст на реалния БВП като цяло е непроменен в отражение на няколко неутрализиращи фактора. До голяма степен непроменената прогноза за прираст на реалния БВП през 2021 г. отразява по-слабата краткосрочна перспектива, най-вече поради удължаването на карантината, което неутрализира възходящата изненада през четвъртото тримесечие на 2020 г. и някои възходящи корекции за втората половина на 2021 г. Тези възходящи корекции се дължат на по-силно очаквано подобрение, тъй като се допуска, че по-строгите ограничителните мерки през първата половина на годината ще бъдат разхлабени по-бързо, отколкото се допускаше в декемврийските прогнози. Освен това растежът е подкрепен от положителното въздействие на по-силното външно търсене и допълнителен фискален стимул. През 2022 г. известен положителен пренос от по-силното възстановяване през втората половина на 2021 г. се очаква да компенсира отрицателното въздействие от допусканията, по-специално за поскъпване на петрола и оттегляне на допълнителната фискална подкрепа през 2021 г.

3 Фискална перспектива

След силната фискална експанзия през 2020 г. се очаква продължаващата фискална подкрепа да смекчи макроикономическото въздействие на кризата с COVID-19 през 2021 г. и допълнително да стимулира възстановяването. През 2020 г. мерките за фискално стимулиране, предприети от правителствата в отговор на пандемията, се оценяват на около 4¼% от БВП, което е малко по-ниско от допусканията в прогнозите от декември 2020 г. Що се отнася до 2021 г., правителствата удължават извънредните мерки с оглед на новите карантини, разширяват обхвата им и/или приемат нови мерки за подкрепа, оценени на общо 3¼% от БВП. Повечето от допълнителните мерки са временни и се очаква да бъдат премахнати през 2022 г. Някои бяха удължени допълнително и заедно с други мерки за възстановяване, включително разходите, финансирани по „ЕС от ново поколение“^[3], възлизат общо на около 1½% от БВП в периода 2022–2023 г. По отношение на състава, както и през 2020 г. по-голямата част от подкрепата през 2021 г. е за допълнителни разходи под формата на субсидии и трансфери към предприятия, включително по схеми за запазване на работни места, и увеличено потребление на сектор Държавно управление. В приходната част мерките се отнасят най-вече до по-нататъшно намаляване на преките и косвените данъци. Допълнителните държавни инвестиции, макар и ограничени през 2020 г., имат по-висок дял през 2021 г., главно благодарение на очакваното финансиране с безвъзмездни средства по „ЕС от ново поколение“. След корекция за въздействието на безвъзмездните средства по „ЕС от ново поколение“ фискалната позиция^[4] се очаква да бъде като цяло неутрална през 2021 г., като очакваното преди затягане е отложено за 2022 г.

След значителния спад през 2020 г. до -7,2% от БВП бюджетното салдо на еврозоната се очаква да се възстанови до известна степен през 2021 г. и да бъде -2,4% от БВП през 2023 г. Подобрението на бюджетното салдо през 2021 г. отразява спада на циклично изгладения първичен дефицит, като част от допълнителните разходи се очаква да бъдат финансирани с безвъзмездни средства по „ЕС от ново поколение“, както и с малко по-добър цикличен компонент и по-ниски лихвени плащания. По-значимото подобрение на бюджетното салдо през 2022 г. се дължи главно на приключването на повечето спешни мерки за стимулиране и на по-благоприятен цикличен компонент. И накрая, през 2023 г., при като цяло неутрална фискална позиция и по-добри циклични условия, се предвижда общото бюджетно салдо да се подобри още, достигайки -2,4% от БВП. Предвижда се лихвените плащания да намалеят допълнително през прогнозния период и да възлизат на 1,1% от БВП през 2023 г. В сравнение с прогнозите от декември 2020 г. бюджетното салдо на еврозоната беше ревизирано нагоре, освен за 2021 г., когато временният допълнителен стимул неутрализира подобрените циклични условия и базовия ефект на по-слабо експанзионистична фискална позиция през 2020 г.

Дългът на еврозоната се очаква да достигне върхова стойност от 98% от БВП през 2021 г., след което да отбележи лек спад. Спадът през 2022–2023 г. се дължи основно на благоприятния диференциал между лихвените проценти и растежа, който повече от компенсира продължаващите, макар и намаляващи, първични дефицити.

4 Цени и разходи

Очаква се ХИПЦ инфлацията рязко да се повиши от 0,3% през 2020 г. до средно равнище от 1,5% през 2021 г., достигайки 2,0% през четвъртото тримесечие на годината, а през 2022 г. да отбележи спад до 1,2%, след което да нарасне до 1,4% през 2023 г. (Графика 2). През януари 2021 г. ХИПЦ инфлацията се увеличи значително до 0,9% спрямо -0,3% през декември 2020 г. Това увеличение се обуславя главно от рязкото нарастване на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни, което отчасти се дължеше на съществена промяна в ХИПЦ теглата в резултат от промяната в потребителското поведение в контекста на пандемията през 2020 г.^[5] Освен въздействието на промените в теглата редица временни фактори намериха отражение в скока на общата инфлация: краят на временното намаление на ставката на ДДС в Германия, по-късните разпродажби в някои държави и ефектът от неотдавнашното поскъпване на петрола върху енергийната инфлация в ХИПЦ. Наред с това значителният дял на условните цени в ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни през януари 2021 г. (18%) означава по-голяма от обичайната несигурност по отношение на реалния ценови натиск в икономиката. В перспектива се очаква ХИПЦ инфлацията да се покачи до 2,0% през четвъртото тримесечие на 2021 г. След като временните фактори спрат да оказват въздействие върху годишните темпове, се очаква инфлацията да се върне до равнище от 1,0% в началото на 2022 г. и след това постепенно да се повиши до 1,4% през 2023 г.^[6] След голямото изменение от -6,8% през 2020 г. до 6,1% през 2021 г. приносът на енергийната инфлация в общата ХИПЦ инфлация се очаква да бъде като цяло неутрален през 2022 г. и 2023 г. През 2021 г. се очаква обръщане на свързаното с COVID покачване на инфлацията на цените на храните в ХИПЦ, а след средата на 2022 г. – ново увеличение, докато достигне 1,9% през 2023 г.

Очаква се ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни да нарасне от 0,7% през 2020 г. до 1,3% през 2023 г., отчитайки сериозни тримесечни колебания през 2021 г. и 2022 г. Колебанията са свързани най-вече с промени в ХИПЦ теглата и ефекти от косвени данъци, които се очаква да доведат до много ниски показатели на ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни през лятото, последвани от доста силно покачване през последното тримесечие на 2021 г. Ако се абстрахираме от ефектите на промените в теглата и в косвените данъци, се очаква основната инфлация постепенно да се засили в условията на продължаващото възстановяване на икономиката.

Схемите за запазване на работни места водят до висока волатилност на прираста на компенсацията на наето лице, но смекчават въздействието на флуктуациите в икономическата активност върху разходите на предприятията за заплати. През 2021 г. тези схеми засягат основно компенсацията на наето лице. Те защитават заетостта в условия на значително намаление на отработените часове и оказват натиск за намаляване на годишния темп на прираст на компенсацията на наето лице. С постепенното отслабване на ефекта от схемите и нормализирането на динамиката на пазара на труда се очаква нарастването на компенсацията на наето лице постепенно да се увеличи до 2,3% през 2023 г., което е малко над темповете от преди пандемията.

Освен силните флуктуации през 2021 г. се очаква нарастването на разходите за труд на единица продукция в крайна сметка да окаже само слаб инфлационен натиск. Силните флуктуации като цяло отразяват очакваната динамика на производителността, а не на заплатите. Очаква се силното нарастване на производителността на труда през 2021 г., когато производството се възстанови, но пазарите на труда останат потиснати, и, в по-малка степен, през 2022 г. да доведе до отрицателен прираст на разходите за труд на единица продукция през тези две години, след което през 2023 г. този прираст отново да стане умерено положителен.

Очаква се динамиката на цените на вноса да бъде силно повлияна от движението на цените на петрола и да отразява умерения външен ценови натиск през втората половина на прогнозния период. Очаква се годишният темп на прираст на дефлатора на вноса да се развие от -1,6% през 2020 г. до 3,3% през 2021 г., което до голяма степен отразява увеличението на цените на петрола, и след това да се забави до по-умерен темп около 1%. Наред с по-високите цени на петрола положителната инфлация на цените на вноса от 2021 г. нататък отразява също така известен възходящ ценови натиск от страна на цените на неенергийните суровини, както и положителното въздействие от намаляване на неизползвания капацитет с възстановяването на икономиката в световен мащаб.

В съпоставка с прогнозите от декември 2020 г. перспективата за ХИПЦ инфлацията е ревизирана нагоре за 2021 г. и 2022 г., но остава непроменена за 2023 г. Енергийната инфлация в ХИПЦ е ревизирана нагоре за 2021 г. и надолу за 2022 г. и 2023 г. поради допускането, отразено в кривата на петролните фючърси. Инфлацията на цените на храните е ревизирана надолу за 2021 г. в отражение на по-слабите постъпващи данни, но е ревизирана нагоре за 2022 г. и 2023 г. в съответствие с по-силните допускания за цените на хранителните суровини. ХИПЦ инфлацията без компонентите енергоносители и храни е ревизирана леко нагоре за прогнозния период поради изненадващи актуални данни, които до голяма степен, но не изцяло, се оценяват като резултат от временни фактори, и малко по-високи очаквания за инфлацията в частния сектор.

5 Алтернативни сценарии за икономическата перспектива за еврозоната

Тъй като продължава да е налице значителна несигурност относно бъдещото развитие на пандемията от COVID-19 и степента на икономическите щети, са разгледани два сценария, които са алтернативни на базисната прогноза на експертите на ЕЦБ от март 2021 г. Те илюстрират спектър от възможни въздействия на пандемията от COVID-19 върху икономиката на еврозоната.

При лекия сценарий се предвижда преодоляване на здравната криза до края на 2021 г. и по-малки дългосрочни щети, а при тежкия сценарий се допуска по-продължителна криза и трайни загуби на икономически потенциал. В сравнение с базовия сценарий при лекия се предвижда по-бързо прилагане на ваксините, по-голяма степен на приемане от гражданите и по-висока ефикасност на ваксините и по отношение на мутации на вируса. Това би позволило по-бързо разхлабване на ограничителните мерки, а по-ефикасни решения на властите и икономическите субекти ограничават още повече икономическата им цена. За разлика от това при тежкия сценарий се предвижда сериозно засилване на пандемията през идните месеци предвид появата на мутации на вируса, което означава и по-слаба ефикасност на ваксините и поддържане на много строги мерки в краткосрочен план, макар и с ограничени резултати.^[15] Ограничителните мерки ще продължат значително да забавят икономическата активност във всички сектори на икономиката до успешното прилагане на медицински мерки. В лекия сценарий се допуска, че това ще се случи до края на 2021 г., а в базовия – до началото на 2022 г. Според тежкия сценарий обаче известни ограничителни мерки ще бъдат необходими до средата на 2023 г. В сравнение с базисната прогноза тежкият сценарий предвижда по-продължителен отрицателен икономически ефект на ограничителните мерки. Това се засилва от по-големия брой случаи на неплатежоспособност, което води до проблеми със заемите, а това оказва неблагоприятно въздействие върху разходите по кредити на домакинствата и предприятията. Същевременно дори и при тежкия сценарий се допуска, че паричните, фискалните и пруденциалните политики ще ограничат много тежкото умножаване на финансовите ефекти.

Същите цялостни параметри са залегнали в сценариите за световната икономика и съответно за външното търсене към еврозоната. Поради високата процикличност на световната търговия по отношение на икономическата активност в глобален план в края на 2023 г. се предвижда външното търсене към еврозоната да бъде с около 11% над предкризисното си равнище при лекия сценарий, а при тежкия едва ще възстанови предкризисното си равнище.

При лекия сценарий реалният БВП би отбелязал стремително нарастване и би се върнал до предкризисното си равнище още през третото тримесечие на 2021 г., а при тежкия сценарий би се доближил до това ниво едва в края на 2023 г. (Графика 3). Лекият сценарий сочи нарастване на реалния БВП с 0,4% през първото тримесечие на 2021 г., последвано от отчетлив подем през второто и по-нататъшно засилване на икономическата активност до края на годината, обусловено от допусканото бързо прилагане на ваксините, пораждащо ефект върху доверието. В резултат на това икономическата активност ще се върне към равнището си от преди пандемията към края на 2021 г. Очаква се негативните ефекти от пандемията до голяма степен да отзвучат до края на 2022 г., когато БВП ще се върне близо до равнището, предвидено в предкризисните прогнози от декември 2019 г. При тежкия сценарий икономическата активност ще намалее с 0,9% през първото тримесечие на 2021 г., а през второто ще отбележи едва слабо нарастване, след което ще продължи с умерено възстановяване. При тежкия сценарий икономическият растеж остава слаб до началото на 2022 г. поради допусканото допълнително затягане на ограничителните мерки през първото тримесечие на 2021 г. и последвалото едва слабо постепенно разхлабване. Този резултат е повлиян и от доста ограничен ефект на извлечени поуки, продължаваща значителна несигурност и механизми за умножаване на финансовите ефекти, и е смекчен едва частично от мерките за подкрепа на от страна на политиките. При тежкия сценарий в сравнение с базовия малко по-енергично възстановяване на растежа се предвижда едва от края на 2022 г. поради силния потенциал за догонване, което помага до края на прогнозния период да бъдат компенсирани почти всички загуби на реален БВП спрямо предкризисното равнище. За разлика от прогнозите от декември 2020 г. настоящите сценарии са по-симетрични спрямо базовия.

При лекия сценарий пазарите на труда се възстановяват, тъй като политиките до голяма степен успяват да предотвратят отложените ефекти. При тежкия сценарий те биват овладени само частично. При лекия сценарий темпът на безработица следва сходна тенденция като при базовия сценарий – връхна точка през 2021 г. след очакваното понастоящем приключване на повечето държавни мерки за подкрепа и бързо връщане към предкризисното равнище през 2022 г. За разлика от това при тежкия сценарий темпът на безработица не се връща към предкризисното равнище от четвъртото тримесечие на 2019 г. и остава значително повишен в отражение на по-голямата нужда от преразпределение във всички сектори. Това откроява възходящите рискове, свързани с възможни фалити и уязвимости на предприятията, както и потенциални отложени ефекти.

Според двата сценария ХИПЦ инфлацията ще нарасне в краткосрочен план, но след това вариантите са повече поради разликите в баланса на търсенето и предлагането. Това отразява факта, че основните фактори, обуславящи засилване на инфлацията в краткосрочен план при базовия сценарий (а именно допусканията за цените на петрола, базови ефекти в енергийния компонент и въздействието от временното намаление на ставката на ДДС в Германия), са също толкова валидни за алтернативните сценарии. Отвъд краткосрочния хоризонт се очаква низходящите ефекти от търсенето и възходящите ефекти от предлагането върху инфлацията да са по-силни при тежкия, отколкото при лекия сценарий, но при тежкия се предвижда свръхпредлагането да бъде по-голямо, отколкото при лекия и това да окаже натиск за понижаване на инфлацията. Въпреки това в сравнение с прогнозите от декември 2020 г. разликите между сценариите са видимо по-малки, тъй като перспективите при тежкия сценарий вече са по-малко песимистични.