ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 10 март 2022 г.

Добър ден, със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Руската инвазия в Украйна е повратна точка за Европа. Управителният съвет изразява пълната си подкрепа за украинския народ. Ще осигуряваме гладки условия на ликвидност и ще прилагаме санкциите, приети от Европейския съюз и европейските правителства. Ще предприемем всички необходими действия за изпълнение на мандата на ЕЦБ за ценова стабилност и за запазване на финансова стабилност.

Войната между Русия и Украйна ще окаже съществено влияние върху икономическата активност и инфлацията с по-високи цени на енергоносителите и суровините, нарушаване на международната търговия и по-слаба увереност. Тежестта на тези последици ще зависи от развитието на конфликта, от ефекта на настоящите санкции и от евентуалното въвеждане на нови мерки. Като взе предвид крайно несигурната среда, на днешното си заседание Управителният съвет обмисли редица сценарии.

Въздействието на войната между Русия и Украйна трябва да се оценява в контекста на стабилните заварени условия за икономиката на еврозоната, подпомагани от силна подкрепа от страна на политиките. Отслабващото влияние на варианта Омикрон на коронавируса благоприятства възстановяването на икономиката. Затрудненията в предлагането показват признаци на отслабване, а положението на пазара на труда все повече се подобрява. В базисния сценарий на новите ни експертни прогнози, които включват първоначална оценка на последиците от конфликта, прирастът на БВП е коригиран надолу в краткосрочен план заради войната в Украйна. В прогнозите се предвижда растеж на икономиката с 3,7% през 2022 г., 2,8% през 2023 г. и 1,6% през 2024 г.

Инфлацията продължава да отбелязва изненадващо високи равнища заради неочаквано високите енергийни разходи. Също така увеличенията на цените станаха по-широкообхватни. Базисната стойност на инфлацията в новите прогнози на нашите експерти е значително коригирана във възходяща посока, с годишна инфлация от 5,1% през 2022 г., 2,1% през 2023 г. и 1,9% през 2024 г. Предвижда се средната стойност на инфлацията без храните и енергоносителите да бъде 2,6% през 2022 г., 1,8% през 2023 г. и 1,9% през 2024 г. – също по-висока спрямо декемврийските прогнози. По-дългосрочните инфлационни очаквания при редица измерители отново се стабилизираха на равнището на нашата инфлационна цел. Управителният съвет смята за все по-вероятно инфлацията да се стабилизира на целевото равнище от 2% в средносрочен план.

В алтернативни сценарии за икономическото и финансовото въздействие на войната, които ще бъдат публикувани заедно с експертните прогнози на уебсайта ни, икономическата активност може да претърпи значително забавяне поради по-рязкото покачване на цените на енергоносителите и суровините и по-голяма тежест върху търговията и нагласите. Инфлацията може да бъде значително по-висока в краткосрочен план. Във всички сценарии обаче очакването е тя да намалява постепенно и да се установи на равнища около нашата инфлационна цел от 2% през 2024 г.

Въз основа на актуализираната ни оценка и като взе предвид несигурните условия, днес Управителният съвет преразгледа графика на своята програма за закупуване на активи (APP) за идните месеци. Месечните нетни покупки по APP ще бъдат в размер на 40 млрд. евро през април, 30 млрд. евро през май и 20 млрд. евро през юни. Калибрирането на нетните покупки за третото тримесечие ще зависи от данните и ще отразява динамичната ни оценка на перспективата. Ако входящите данни дават основание да се очаква, че средносрочната перспектива за инфлацията няма да отслабне дори след края на нетните покупки на активи, Управителният съвет ще приключи нетните покупки по APP през третото тримесечие. Ако средносрочната перспектива за инфлацията се промени и ако условията за финансиране станат несъвместими с по-нататъшно напредване към целевото равнище от 2%, имаме готовност да преразгледаме графика на нетните покупки на активи по отношение на размера и/или продължителността им.

Корекциите, ако има такива, на основните лихвени проценти на ЕЦБ ще се осъществят известно време след края на нетните ни покупки по APP и ще бъдат и постепенни. Движението на основните лихвени проценти на ЕЦБ все така ще се определя от ориентира за паричната политика на Управителния съвет и от стратегическия му ангажимент да стабилизира инфлацията на равнище от 2% в средносрочен план. Съответно Управителният съвет очаква основните лихвени проценти на ЕЦБ да се задържат на сегашното си равнище, докато не отбележи, че инфлацията е достигнала 2% доста преди края на прогнозния период и трайно за остатъка от него, и докато не прецени, че отбелязаният напредък на основната инфлация е достатъчен, така че да бъде в съответствие със стабилизиране на инфлацията на равнище от 2% в средносрочен план.

Потвърдихме и останалите си мерки, както е изложено в прессъобщението, публикувано в 13:45 ч. днес.

Сега ще опиша по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

Икономиката отбеляза растеж от 5,3% през 2021 г., като в края на годината БВП се върна на равнището си от преди пандемията. Растежът обаче се забави до 0,3% през последното тримесечие на 2021 г. и се очаква да остане слаб през първото тримесечие на 2022 г.

Изгледите за икономиката ще зависят от хода на войната между Русия и Украйна и от въздействието на икономическите и финансовите санкции, както и на другите мерки. Същевременно вече отшумяват други неблагоприятни за растежа фактори. В базисния сценарий на прогнозите на нашите експерти се очаква икономиката на еврозоната отново да расте стабилно през 2022 г., но с по-бавен темп от очакваното преди началото на войната. Мерките за ограничаване на разпространението на варианта Омикрон имаха по-слаб ефект в сравнение с предходните вълни и вече се отменят. Нарушенията в предлагането, причинени от пандемията, също показват признаци на отслабване. Огромният шок за гражданите и предприятията от покачването на цените на енергията може да бъде отчасти смекчен от използване на спестявания, натрупани по време на пандемията, и от компенсационни фискални мерки.

Съгласно базисния сценарий в прогнозите на експертите в средносрочен план стабилното вътрешно търсене, подпомогнато от по-силен пазар на труда, ще бъде обуславящ фактор за растежа. При по-високия брой заети би трябвало домакинствата да получават по-високи доходи и да изразходват повече средства. Възстановяването в световен план и продължаващата подкрепа от страна на фискалната и паричната политика също допринасят за тази перспектива за растежа. Подкрепата от фискалната и паричната политика остава жизненоважна, особено в настоящото тежко геополитическо положение.

Инфлация

Инфлацията се увеличи до 5,8% през февруари от 5,1% през януари. Очакваме в средносрочен план да нарасне още. Цените на енергоносителите, които скочиха с 31,7% през февруари, все така са основната причина за това високо равнище на инфлацията, като освен това тласкат нагоре цените в много други сектори. Цените на хранителните продукти също се покачиха поради сезонни фактори, увеличени разходи за транспорти и по-високата цена на торовете. Енергията поскъпна още повече през последните седмици и цените на някои хранителни продукти и суровини ще бъдат подложени на допълнителен натиск поради войната в Украйна.

Увеличенията на цените станаха по-широко разпространени. Повечето измерители на базисната инфлация отбелязаха повишение през последните месеци и достигнаха равнища над 2%. Несигурно е обаче колко устойчиво ще бъде повишението на тези показатели, предвид ролята на временни фактори, свързани с пандемията, и косвеното влияние на по-високите енергийни цени. Пазарните показатели сочат, че цените на енергоносителите ще останат високи по-дълго от очакваното преди, но ще се понижат до края на прогнозния период. Следва да отшуми и ценовият натиск, предизвикан от затруднения в глобалните вериги на доставка.

Условията на пазара на труда продължиха да се подобряват, като безработицата спадна до 6,8% през януари. Въпреки че недостигът на работна ръка засяга все повече отрасли, растежът на заплатите остава като цяло слаб. С течение на времето връщането на икономиката към пълна производителност би трябвало донякъде да подпомогне по-бързия растеж на заплатите. Различни измерители на дългосрочните инфлационни очаквания, извлечени от финансови пазари и от анкети, са на равнище около 2%. Тези фактори също така допълнително ще способстват за базисната инфлация и ще спомогнат общата инфлация да се установи трайно на нашето целево равнище от 2%.

Оценка на рисковете

Рисковете за икономическите перспективи съществено нараснаха след нахлуването на Русия в Украйна и клонят в низходяща посока. Въпреки че свързаните с пандемията рискове намаляха, войната в Украйна може да окаже по-силно влияние върху икономическите нагласи и отново да засили ограниченията от страна на предлагането. Задържането на високите цени на енергията, заедно със загуба на увереност, може да отслаби търсенето повече от очакваното и да свие потреблението и инвестициите.

Същите фактори са рискове за перспективата за инфлацията, които са възходящи в краткосрочен план. Войната в Украйна е значителен възходящ риск, особено за цените на енергоносителите. Ако ценовият натиск доведе до по-голямо от очакваното увеличение на заплатите или ако са налице упорити неблагоприятни последствия за предлагането, е възможно инфлацията да се окаже по-висока и в средносрочен план. Ако обаче търсенето отслабне в средносрочен план, това може също така да намали натиска върху цените.

Финансови и парични условия

Руската инвазия в Украйна стана причина за значителни колебания на финансовите пазари. След избухването на войната безрисковите пазарни лихвени проценти частично промениха посоката на нарастване, наблюдавана от нашето февруарско заседание насетне, и цените на акциите паднаха.

Финансовите санкции срещу Русия, сред които и изключване на някои руски банки от SWIFT, засега не са причинили сериозно напрежение на паричните пазари, нито недостиг на ликвидност в банковата система на еврозоната. Балансите на банките продължават да бъдат като цяло в добро състояние благодарение на силни капиталови позиции и по-малък брой необслужвани кредити. Сега рентабилността им е същата както преди пандемията.

Лихвените проценти по банкови кредити за предприятията отбелязаха известно повишение, докато лихвените проценти по ипотечни заеми за домакинствата остават стабилни на безпрецедентно ниски нива. Потоците на кредитиране към предприятията намаляха след силното увеличение през последното тримесечие на 2021 г. Кредитирането на домакинствата остава на непроменено равнище, особено за закупуване на жилища.

Заключение

В обобщение, руската инвазия в Украйна ще засегне неблагоприятно икономиката на еврозоната и вече значително увеличи несигурността. Ако базисният сценарий в прогнозите на експертите се осъществи, би следвало икономиката да продължи да се възстановява благодарение на отслабващото въздействие на пандемията и изгледите за стабилно вътрешно търсене и силни трудови пазари. Фискалните мерки, включително на нивото на Европейския съюз, също ще спомогнат за предпазване на икономиката. Въз основа на актуализираната ни оценка на перспективата за инфлацията и отчитайки несигурната среда, преразгледахме графика на нетните покупки на активи за идните месеци и потвърдихме останалите си мерки на политиката. Много внимателно следим преобладаващите условия на несигурност. Калибрирането на политиките ни все така ще зависи от данните и ще отразява динамичната ни оценка на перспективите. Имаме готовност да коригираме всички свои инструменти, за да осигурим стабилизирането на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.