Често задавани въпроси за цифровото евро
Актуализация – 2 декември 2024 г.
Предназначение на цифровото евро и ползи от него
- Защо би било нужно на Европа цифрово евро?
- По какъв начин би могло да допринесе цифровото евро за стратегическата независимост на Европа?
- Защо биха поискали гражданите да използват цифровото евро?
- Ще замести ли цифровото евро парите в брой?
- Каква полза би донесло цифровото евро на търговците?
- Каква полза би донесло цифровото евро на посредниците?
Приложение и функционалност
- Как би функционирало цифровото евро?
- Кой ще може да използва цифровото евро?
- Каква ще бъде неприкосновеността на личния живот при използването на цифрово евро?
- Как ще осигури ЕЦБ приобщаващия характер на цифровото евро?
- Как ще гарантира ЕЦБ, че плащанията с цифрово евро ще се извършват по един и същи начин навсякъде в еврозоната?
- Ще бъде ли цифровото евро алтернативна валута в рамките на Евросистемата?
- Каква би била връзката между незабавните плащания и цифровото евро?
- Ще се основава ли цифровото евро на технология на децентрализирани регистри като например блокови вериги?
Напредък и заинтересовани страни
- На какъв етап се намира в момента проектът за цифрово евро?
- Кой участва в проекта за цифрово евро?
- Как участват в процеса европейските законодатели?
- Как се разработва правилникът за цифровото евро?
Въздействие и съображения
- Цифровото евро ще представлява ли програмируеми пари?
- Ще трябва ли гражданите да плащат, за да използват цифровото евро?
- Ще бъдат ли компенсирани посредниците за разпространението на цифровото евро?
- Ще застраши ли цифровото евро финансовата стабилност, като лиши банките от посредническата им роля?
- Въвеждането на цифрово евро ще направи ли плащанията в Европа по-уязвими от кибератаки?
- С какво цифровото евро ще се различава от „стабилните криптовалути“ и от криптоактивите?
- Колко би струвал на Евросистемата проектът за цифрово евро?
В1. Защо би било нужно на Европа цифрово евро?
Цифровизацията променя начина, по който плащаме. Употребата на пари в брой за извършване на плащания намалява, а преминаването към пазаруване онлайн и цифрови плащания се ускорява. Цифровото евро би представлявало електронна форма на пари в брой за цифровизирания свят. То би предоставило на потребителите възможност да използват пари на централната банка в цифрова форма в допълнение към банкнотите и монетите.
Цифровото евро би улеснило живота на гражданите, осигурявайки нещо несъществуващо понастоящем – цифрово платежно средство, което е всеобщо прието навсякъде в еврозоната, за плащания в магазини, онлайн или между отделни лица. Подобно на парите в брой цифровото евро би било безрисково, широко достъпно, удобно и безплатно за основна употреба.
Нещо повече, то би укрепило стратегическата независимост и паричния суверенитет на еврозоната, засилвайки ефективността на плащанията в Европа като цяло, стимулирайки иновациите и повишавайки устойчивостта срещу потенциални кибератаки и технически смущения, като например прекъсвания на електрозахранването.
Повече информация за това защо се нуждаем от цифрово евро.
В2. По какъв начин би могло да допринесе цифровото евро за стратегическата независимост на Европа?
Цифровото евро би осигурило общоевропейски вариант на плащания, достъпен навсякъде в еврозоната, под европейско управление.
Цифровите плащания в еврозоната остават фрагментирани и се различават в зависимост от държавата и ситуациите, в които се използват.. Съществуващите възможности за цифрови плащания в Европа са предназначени основно за националните пазари и конкретна употреба. За да извършват плащания във всички европейски държави, потребителите трябва да разчитат на няколко неевропейски доставчици, които са понастоящем с водеща роля в този сектор.
Следователно цифровото евро би могло да допринесе и за намаляване на зависимостта на Европа от частни, неевропейски доставчици на платежни услуги и същевременно би действало като противовес на господстващото им положение на пазара.
Съответно то би внесло конкурентоспособност и иновативност в картината на плащанията в Европа, като предложи платформа, улесняваща доставчиците на платежни услуги самостоятелно да предлагат общоевропейски варианти за тях.
Като цяло успехът на цифровото евро би могъл да превърне Европа в световен лидер в цифровите финанси и в областта на цифровите валути на централни банки.
В3. Защо биха поискали гражданите да използват цифровото евро?
Цифровото евро би било вариант за плащане за всякакви случаи, по всяко време и навсякъде в еврозоната. То би представлявало всеобщо прието цифрово платежно средство, което потребителите да използват безплатно в магазините, онлайн или помежду си. Би осигурило възможност за цифрово плащане, при което все пак се използва публично платежно средство. Освен това би било на разположение както онлайн, така и офлайн.
Дизайнът на цифровото евро би осигурил по-високо равнище на защита на неприкосновеността на личния живот отколкото обичайно предлагат други цифрови платежни средства. Евросистемата няма да установява самоличността на гражданите въз основа на техните плащания. Освен това подробностите по транзакцията при плащания с цифрово евро офлайн ще бъдат известни само на платеца и на получателя.
Цифровото евро би било сигурно и лесно за използване и би имало за цел също така да насърчава цифровото финансово приобщаване, като гарантира достъпност за всеки гражданин. То ще бъде съобразено с нуждите на хората с увреждания и на онези, които не разполагат с банкова сметка или нямат цифрови или финансови умения.
За да се гарантира, че цифровото евро ще бъде достъпно и ще може да се използва в цялата еврозона, представеният от Европейската комисия проект на законодателно предложение предвижда то да бъде приемано задължително от търговците и разпространявано задължително от поднадзорните посредници до техните клиенти.
В4. Ще замести ли цифровото евро парите в брой?
Не, цифровото евро не би заместило, а би допълнило парите в брой. То би съществувало успоредно с тях в отговор на засилващото се предпочитание на гражданите да извършват цифрови плащания, които да са бързи и сигурни. Парите в брой ще бъдат все така на разположение в еврозоната, както и останалите частни електронни платежни средства, които се използват в момента.
В5. Каква полза би донесло цифровото евро на търговците?
Цифровото евро би било действително общоевропейско средство, приемано навсякъде в еврозоната. То би осигурило по-лесна и по-евтина алтернатива на сегашната фрагментирана картина на плащанията, пред която са изправени търговците. Цифровото евро би ги поставило в по-силна позиция, когато договарят условия с доставчиците на платежни услуги, и така би намалило собствените им разходи.
То би могло също така да допринесе повече клиенти на търговците да завършват поръчките си. Това важи особено за пазаруването онлайн, тъй като е по-малко вероятно потребителят да се откаже от покупка, ако е запознат с платежния инструмент. Също така, цифровото евро би дало възможност на търговците да получават плащанията незабавно и без допълнителни разходи.
В6. Каква полза би донесло цифровото евро на посредниците?
Поднадзорни посредници, като например банките, биха имали ключова роля в разпространението на цифровото евро. Те ще бъдат главното звено за контакт за гражданите, търговците и фирмите по всички въпроси, свързани с цифровото евро, и ще предоставят всички услуги за крайните потребители.
Също така, цифровото евро би могло да донесе на посредниците нови бизнес възможности.
То ще им даде възможност за пряк достъп в цялата еврозона, за разлика от повечето частни иновативни продукти, които по-скоро се съсредоточават върху конкретни вътрешни пазари. Така то може да послужи като платформа за посредниците за увеличаване на клиентската им база и разработване на услуги с добавена стойност (например условни плащания или програми за лоялни клиенти), която да стимулира иновациите и конкуренцията в пазарите на цифрови плащания в цялата еврозона.
Нещо повече, моделът за компенсации при цифровото евро, предвиден в момента в проекта на законодателно предложение на Европейската комисия, включва икономически стимули за посредниците, съпоставими с други цифрови методи на плащане.
В7. Как би функционирало цифровото евро?
Цифровото евро би позволило на гражданите да извършват сигурни незабавни плащания във физически и онлайн магазини и помежду си, независимо в коя държава от еврозоната се намират и кой е доставчикът им на платежни услуги. В момента ЕЦБ проучва как това би могло да функционира на практика.
Първата стъпка е да си създадете портфейл в цифрово евро с помощта на Вашата банка или пощенски клон.
След като се сдобиете с портфейл в цифрово евро, можете да прехвърлите пари в него от свързана банкова сметка, или като внесете пари в брой. След това можете да извършвате плащания с цифровото евро във Вашия портфейл.
Когато получавате пари в цифрово евро, ще ги съхранявате в портфейла си в цифрово евро – до някаква граница, или ще ги внасяте в банковата си сметка. Можете да правите това ръчно или да зададете настройка да става автоматично.
Плащанията в цифрово евро винаги ще бъдат сигурни и незабавни, независимо дали се извършват във физически или онлайн магазини, или между отделни лица.
Цифровото евро би предоставяло както онлайн, така и офлайн функционалности. Това означава, че можете да го използвате и когато мобилното покритие е слабо или въобще липсва. Освен това подробностите по транзакцията при плащания с цифрово евро офлайн ще бъдат известни само на платеца и на получателя. Така се осигурява равнище на неприкосновеност на личния живот, сходно с това на парите в брой.
Повече информация за това как би функционирало цифровото евро.
В8. Кой ще може да използва цифровото евро?
Както е посочено в законодателното предложение, представено от Европейската комисия, цифровото евро ще бъде достъпно за физически лица, предприятия и субекти на публичното право, трайно или временно пребиваващи или установени в държава членка на еврозоната.
Лица, които пътуват за еврозоната по лични или служебни причини, или които в миналото са пребивавали или са били установени в държава от еврозоната, също могат да получат достъп до цифровото евро.
Освен това физически лица, предприятия и субекти на публичното право, пребиваващи или установени извън еврозоната, могат да получат достъп до цифрово евро чрез откриване на сметки в цифрово евро при доставчици на платежни услуги, установени или осъществяващи дейност в държава, която е членка на Европейското икономическо пространство, или в трета държава, при условие че има предварително сключено споразумение между ЕС и третите държави и/или сключени договорености между Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки извън еврозоната и третите държави.
В9. Каква ще бъде неприкосновеността на личния живот при използването на цифрово евро?
Неприкосновеността на личния живот е една от най-важните характеристики на цифровото евро.
Цифровото евро е разработено така, че да функционира офлайн, по начин, който осигурява на потребителите равнище на неприкосновеност на личния живот, сходно с това при парите в брой, при плащания както между отделни лица, така и във физически магазини. В тези случаи подробностите по транзакцията ще бъдат известни само на платеца и на получателя
При онлайн плащания в цифрово евро защитата на неприкосновеността на личния живот ще бъде приложена по такъв начин, че дори самата Евросистема – емитент и доставчик на платежната инфраструктура – няма да може да свърже пряко транзакциите с конкретни лица.
Научете повече за цифровото евро и защитата на неприкосновеността на личния живот.
В10. Как ще осигури ЕЦБ приобщаващия характер на цифровото евро?
Цифровото евро ще представлява обществено благо, каквото са в момента банкнотите и монетите, само че в цифрова форма.
Основната му употреба ще бъде безплатна за желаещите да го използват, посредством мобилно приложение или физическа карта. Цифровото евро ще функционира и офлайн, за в случай на ограничена свързаност.
Представеният от Европейската комисия законопроект предвижда от кредитните институции, които разпространяват цифровото евро, да се изисква да предоставят безплатно основни платежни услуги в цифрово евро при поискване от клиентите им.
Освен това във всяка държава от еврозоната ще бъдат определени държавни учреждения като например пощенски клонове, които да осигурят възможност на всички, включително хората с увреждания, функционални ограничения или ограничени цифрови умения, както и на възрастните хора, да плащат с цифрово евро. Те ще предоставят на хората, застрашени от липса на достъп до цифрови финанси, безплатна подкрепа и достъп до такива услуги, като например помощ на място и съдействие при откриване на сметка и използване на всички основни услуги в цифрово евро. Безплатен достъп до основни услуги в цифрово евро ще бъде предлаган и на хора без банкова сметка.
Освен това особено внимание ще бъде отделено на включването на уязвими групи като лица без постоянен адрес, лица, търсещи убежище, или лица, ползващи се от международна закрила.
Цифровото евро ще има такива характеристики, че да отговаря на нуждите на всички, без никой да бъде лишен от достъп.
В11. Как ще гарантира ЕЦБ, че плащанията с цифрово евро ще се извършват по един и същи начин навсякъде в еврозоната?
За разпространението на цифровото евро ще отговарят поднадзорни посредници (например банките в еврозоната). За да се гарантира, че схемата за цифрово евро се прилага еднакво в цялата еврозона, Евросистемата разработва правилник за цифровото евро, който съдържа единен набор от правила, стандарти и процедури за стандартизиране на плащанията в цифрово евро. Така се осигурява общоевропейски обхват.
В12. Ще бъде ли цифровото евро алтернативна валута в рамките на Евросистемата?
Не, то би било още един начин за извършване в Европа на плащания в евро – нашата единна валута. Ще може да се превръща едно към едно в банкноти. Цифровото евро би отговорило на нарастващото предпочитание на гражданите и фирмите да плащат по електронен път.
В13. Каква би била връзката между незабавните плащания и цифровото евро?
В момента потребителите рядко имат възможност да използват незабавни плащания, когато пазаруват в магазините, а това означава, че и търговците не си получават парите веднага. Цифровото евро би променило това – всички плащания с него ще бъдат незабавни.
Създаването на единен набор от правила, стандарти и процедури и, ако те бъдат одобрени, тяхното прилагане за цифровото евро би означавало, че могат да се разработят допълнително варианти за незабавни плащания до всички държави от еврозоната. Това би намалило зависимостта от частни неевропейски компании, които в момента имат господстващо положение в сектора на плащанията.
В14. Ще се основава ли цифровото евро на технология на децентрализирани регистри като например блокови вериги?
Евросистемата експериментира с различни технологии – както централизирани, така и децентрализирани – в разработването на цифрово евро. Това включва технологии на децентрализирани регистри. Все още обаче не е взето решение.
В15. На какъв етап се намира в момента проектът за цифрово евро?
След двегодишен проучвателен етап Управителният съвет на ЕЦБ реши да се премине към подготвителен етап, който започна на 1 ноември 2023 г.
Подготвителният етап е съсредоточен върху доразвиването и тестването на цифровото евро в съответствие с определените в проучвателния етап характеристики и технически изисквания.
Във връзка с това Евросистемата провежда обширен анализ, тестване, експериментиране и контакти със заинтересованите страни, за да гарантира, че цифровото евро ще покрие най-високите стандарти за качество, сигурност и използваемост.
Сегашният етап ще продължи две години, ще приключи в края на 2025 г. и тогава Управителният съвет ще вземе решение дали да се премине към следващ етап на подготовката и, ако е така, какъв да бъде неговият обхват и продължителност.
Управителният съвет на ЕЦБ ще постави на дневен ред обсъждането на решение дали да се емитира цифрово евро едва след като бъде прието съответното законодателство.
В16. Кой участва в проекта за цифрово евро?
Евросистемата – ЕЦБ и националните централни банки от еврозоната – трябва да се погрижи цифровото евро да отговаря на нуждите на потребителите. Ето защо тя поддържа постоянен контакт със създателите на политики, законодателните органи, участниците на пазара, организациите на гражданското общество и гражданите, които в крайна сметка ще бъдат ползватели на цифровото евро.
Тези контакти се осъществяват в различни формати, като например Съвета за плащанията на дребно в евро – форум, председателстван от ЕЦБ, който свързва участници на пазара на платежни инструменти, и Групата за разработване на правилник, включваща представители на централните банки от Евросистемата и европейския пазар за плащания на дребно (вижте В20).
Освен това ЕЦБ поддържа редовни контакти с:
- частни дружества, които предоставят обратна информация за техническите аспекти на цифровото евро въз основа на своите познания и опит в областта на пазара;
- Европейски организации на гражданското общество посредством семинари, за да могат те да изразят мненията си и да се стимулира открит диалог;
- потенциални крайни потребители посредством проучвания, интервюта и фокусни групи, за да се опознаят техните нужди и предпочитания.
ЕЦБ участва редовно в срещите на Еврогрупата с финансовите министри на държавите от еврозоната и представя на Европейския парламент последните актуализации на проекта за цифрово евро.
Преди обратна информация постъпваше и от Консултативната група по пазарни въпроси, обединяваща експерти, които през проучвателния етап предоставяха становища за дизайна и разпространението на цифровото евро.
Прочетете повече за управлението на проекта и участието на заинтересованите страни.
В17. Как участват в процеса европейските законодатели?
На 28 юни 2023 г. Европейската комисия представи проект на законодателно предложение за евентуално цифрово евро. Целта на законодателното предложение е да се гарантира, че ако се осъществи в бъдеще, цифровото евро би осигурило на гражданите и предприятията допълнителен вариант за извършване на цифрови плащания посредством всеобщо приета, евтина, сигурна и устойчива форма на публични пари навсякъде в еврозоната.
Двата процеса – законодателство и разработване на характеристиките на цифровото евро – ще се развиват успоредно, така че Евросистемата да може бързо да емитира цифровото евро, ако и когато има основание за вземане на решение, след като бъде приета законодателната рамка.
Евросистемата ще вземе под внимание всички необходими промени в характеристиките на цифровото евро, които биха могли да произтекат от разискванията по законодателството. ЕЦБ е готова също така да предостави според необходимостта подкрепа и техническа информация в хода на законодателния процес.
Управителният съвет на ЕЦБ ще вземе решение дали да емитира цифрово евро едва след приемането на законодателния акт.
В18. Как се разработва правилникът за цифровото евро?
Евросистемата сформира Група за разработването на правилник, която да го състави, използвайки информация от различни заинтересовани страни.
Групата, която се състои от представители на централните банки от Евросистемата и на европейския пазар за плащания на дребно, включително потребители, търговци на дребно и сдружения на посредници, работи въз основа на характеристиките на цифровото евро, които вече са одобрени от Управителния съвет на ЕЦБ.
В рамките на групата са създадени работни направления, които отговарят за отделни раздели на правилника, изискващи конкретни експертни знания.
Повече информация за правилника за цифровото евро.
В19. Цифровото евро ще представлява ли програмируеми пари?
Цифровото евро никога няма да бъде програмируеми пари.
Програмируемите пари представляват цифрова форма на пари, използвани за предварително определена цел, като например ваучер, с ограничения за това къде, кога или при кого могат да се използват.
Както е предвидено и в законодателното предложение за цифрово евро, представено от Европейската комисия, цифровото евро няма да бъде програмируеми пари, но би могло да улесни автоматизираните плащания, ако потребителите желаят да използват тази функция. Може например потребителят да нареди автоматично ежемесечно незабавно плащане в цифрово евро към членове на семейството или приятели.
В20. Ще трябва ли гражданите да плащат, за да използват цифровото евро?
Цифровото евро би представлявало обществено благо. Затова основната му употреба от индивидуални потребители ще бъде безплатна.
Банките и доставчиците на платежни услуги биха могли да предлагат на клиентите си допълнителни, платени услуги в цифрово евро. Тези допълнителни услуги биха направили цифровото евро още по-привлекателно за потребителите с функции като възможност за поделяне на сметка между приятели или извършване на периодични плащания.
В21. Ще бъдат ли компенсирани посредниците за разпространението на цифровото евро?
В очакване на окончателния законодателен акт Евросистемата предлага модел на компенсация, който ще създаде справедливи икономически стимули доставчиците на платежни услуги, като например банките, да намерят решение за оперативните разходи за разпространението на цифровото евро.
Както е случаят сега с други платежни системи, доставчиците на платежни услуги, които разпространяват цифровото евро, ще могат да налагат на търговците такса за тези услуги. Цените за търговците и доставчиците на платежни услуги ще имат горна граница, както е посочено от Европейската комисия в законодателното предложение за цифровото евро.
Както и при производството и емитирането на банкноти, Евросистемата ще поеме разходите за създаване на схема и инфраструктура за цифровото евро. Освен това Евросистемата ще се стреми да сведе до минимум допълнителните инвестиционни разходи за посредниците, като използва във възможно най-голяма степен съществуващата инфраструктура.
В22. Ще застраши ли цифровото евро финансовата стабилност, като лиши банките от посредническата им роля?
Нашата финансова система, в центъра на която е банковата система, функционира добре, а Евросистемата иска да запази ключовата роля на банките за осигуряване на ефективно кредитиране на реалната икономика.
ЕЦБ избра следните характеристики, за да сведе до минимум всички потенциални рискове за финансовата система, които цифровото евро би могло да породи.
- Потребителите ще могат да държат в портфейла си само ограничено количество цифрово евро. Така ще се гарантира, че то ще бъде сигурно средство за съхранение на стойността, подобно на парите в брой. По този начин ще се запази стабилността на финансовата ни система и ще се предотврати отлив на банкови депозити дори и по време на криза.
- Свързването на портфейла за цифрово евро с банкова сметка ще позволи на потребителите да извършват плащания, надхвърлящи лимита за наличност, като недостигът ще бъде покрит веднага, без да се налага предварително зареждане на портфейла в цифрово евро (при условие, че в свързаната сметка има достатъчно налични средства).
Както при парите в брой, върху наличностите в цифрово евро няма да се начислява лихва.
В23. Въвеждането на цифрово евро ще направи ли плащанията в Европа по-уязвими от кибератаки?
Подобно на други цифрови инфраструктури цифровото евро би могло да стане обект на кибератаки. За да се намали този риск, при разработването на цифровото евро ще се използват най-съвременни технологии, създаващи киберустойчива и сигурна и занапред среда.
В24. С какво цифровото евро ще се различава от „стабилните криптовалути“ и от криптоактивите?
Цифровото евро би представлявало централнобанкови пари. Това означава, че зад него ще стои централна банка и че ще бъде разработено така, че да задоволява нуждите на хората, които го използват. В този смисъл цифровото евро ще бъде безрисково. Освен това то ще осигурява неприкосновеност на личния живот и личните данни. Централните банки имат задача да поддържат стойността на парите, били те във физическа или в цифрова форма.
Стабилността и надеждността на така наречените „стабилни криптовалути“ в крайна сметка зависят от това кой ги емитира и от надеждността и изпълнимостта на обещанието на емитента да поддържа стойността им с течение на времето. Частните емитенти могат също така да използват лични данни за търговски цели.
Няма ясно определено лице, което да носи отговорност за криптоактивите, а това означава, че вземанията не подлежат на принудително изпълнение.
В25. Колко би струвал на Евросистемата проектът за цифрово евро?
Инвестирането в цифровото евро е решаващо, за да се гарантира, че нашата парична единица и секторът на плащанията са все така целесъобразни в цифровата епоха.
Разходите за него ще зависят от окончателния му дизайн, компонентите и свързаните с него услуги, които ще трябва да бъдат създадени. Някои от тях, като например сетълментът на плащания, ще бъдат разработени вътрешно в рамките на Евросистемата. А по-рано тази година обявихме покана за подаване на заявления за други компоненти, като например компонента за офлайн услуги. Целта е да сключим рамкови споразумения с външни доставчици.
Както и в случая с банкнотите, Евросистемата ще поеме разходите за създаване на схема и инфраструктура за цифровото евро. Също както при банкнотите се очаква тези разходи да бъдат компенсирани изцяло от генерирания емисионен доход[1], макар че това в крайна сметка ще зависи от реалното количество цифрово евро, държано от потребителите. ЕЦБ се ангажира да поддържа разходите ниски, като използва във възможно най-голяма степен съществуващата инфраструктура, но все пак да предостави цифрово евро, което носи полза на потребителите и търговците.
Тъй като цифровото евро е поначало обществено благо, основната му употреба ще бъде безплатна за потребителите и икономически изгодна за европейските търговци. Евросистемата няма да начислява и да се облагодетелства от такси за транзакции в цифрово евро.
Емисионният доход от банкнотите постъпва в ЕЦБ във връзка с емитирането на банкноти и се отразява в нейния баланс. Той представлява разликата между лихвата по ценни книжа, придобити срещу емитирани банкноти, и разхода за отпечатването и разпространението на банкнотите.