ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 5 февруари 2026 г.

Добър ден! Със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Най-напред бихме желали да поздравим България за присъединяването ѝ към еврозоната на 1 януари 2026 г. Приветстваме сърдечно и управителя на Българската народна банка Димитър Радев в Управителния съвет. От 1999 г. насам броят на държавите членки на еврозоната почти се удвои и това е доказателство за привлекателността на единната валута и за трайните ползи от европейската интеграция.

Сега ще Ви запознаем с резултатите от днешното заседание.

Днес Управителният съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Актуализираната ни оценка потвърждава отново, че инфлацията би трябвало да се стабилизира на целевото равнище от 2% в средносрочен план. Икономиката остава устойчива при сложна обстановка в света. Растежът се опира на ниското равнище на безработица, солидните баланси в частния сектор, постепенното отпускане на публични средства за отбрана и инфраструктура и благоприятния ефект от това, че намалихме лихвените проценти. Същевременно перспективата остава несигурна, особено поради продължаващата нестабилност в световната търговия и геополитическото напрежение.

Решени сме да осигурим стабилизиране на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план. При определянето на подходящия курс на паричната политика ще следваме основан на данните подход, заседание по заседание. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията и свързаните с нея рискове, въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

Според предварителната оценка на Евростат през четвъртото тримесечие на 2025 г. икономиката е отбелязала растеж от 0,3%. Той е обусловен главно от услугите, по-специално в информационно-комуникационния сектор. Промишленото производство е устойчиво въпреки неблагоприятните фактори, свързани със световната търговия и геополитическата несигурност. Строителството набира инерция, благодарение и на публични инвестиции.

Пазарът на труда все така подкрепя доходите, въпреки че търсенето на работна ръка продължи да отслабва. През декември безработицата беше на равнище от 6,2% спрямо 6,3% през ноември. Нарастването на трудовите доходи успоредно с намаляването на нормата на спестяване на домакинствата би трябвало да стимулира частното потребление. Държавните разходи за отбрана и инфраструктура също би трябвало да допринесат за вътрешното търсене. Очаква се бизнес инвестициите да продължат да се засилват, а проучвания показват, че предприятията все повече инвестират в нови цифрови технологии. Същевременно външните условия остават трудни поради по-високите митнически тарифи и поскъпването на еврото през последната година.

Управителният съвет подчертава спешната необходимост еврозоната и нейната икономика да бъдат укрепени с оглед на сегашните геополитически условия. Правителствата трябва да отдадат приоритет на устойчивите публични финанси, стратегическите инвестиции и стимулиращи растежа структурни реформи. Все така от ключово значение е да се разгърне пълният потенциал на единния пазар. Също така решаващо е да се насърчи по-тясна интеграция на капиталовите пазари, като се завърши съюзът на спестяванията и инвестициите и банковият съюз в амбициозен срок, както и бързо да бъде приет регламентът за създаването на цифровото евро.

Инфлация

През януари инфлацията спадна до 1,7% спрямо 2,0% през декември и 2,1% през ноември. Инфлацията на енергийните цени се забави до -4,1% след -1,9% през декември и -0,5% през ноември, а при цените на храните нарасна до 2,7% спрямо 2,5% през декември и 2,4% през ноември. Инфлацията без компонентите енергоносители и храни намаля до 2,2% спрямо 2,3% през декември и 2,4% през ноември. Инфлацията на стоките е отбелязала леко покачване до 0,4%, а тази на услугите е намаляла до 3,2% спрямо 3,4% през декември и 3,5% през ноември.

През последните месеци показателите за основната инфлация останаха почти без промяна и в съответствие със средносрочната ни цел от 2%. Прирастът на договорените заплати и перспективно ориентираните показатели, например инструментът на ЕЦБ за проследяване на заплатите и проучванията на очакванията за заплатите, сочат продължаващо постепенно намаляване на разходите за труд. Все пак приносът за цялостното нарастване на заплатите от плащанията над договорените заплати остава неясен.

Повечето показатели за дългосрочните инфлационни очаквания все така са на равнище около 2%, което потвърждава стабилизиране на инфлацията около целевото ниво.

Оценка на рисковете

Еврозоната е все така изправена пред нестабилна политическа обстановка в световен мащаб. Ново засилване на несигурността би могло да отслаби търсенето. Влошаване на нагласите на световните финансови пазари – също. Допълнително напрежение в международната търговия би могло да причини смущения във веригите на доставка, да потисне износа и да отслаби потреблението и инвестициите. Геополитическото напрежение, по-конкретно неоправданата война на Русия срещу Украйна, остава значителен източник на несигурност. За разлика от това планираните разходи за отбрана и инфраструктура, както и приемането на повишаващи производителността реформи и въвеждането на нови технологии от фирмите в еврозоната, може да засилят растежа повече от очакваното, включително чрез положително въздействие върху доверието на предприятията и потребителите. Нови търговски споразумения и задълбочена интеграция на единния европейски пазар също биха могли да стимулират растеж над очакванията в момента.

Перспективата за инфлацията продължава да бъде по-несигурна от обичайното вследствие на нестабилната политическа обстановка в световен план. Инфлацията би могла да се окаже по-ниска, ако митническите тарифи отслабят повече от очакваното търсенето на износ от еврозоната и ако държавите със свръхкапацитет увеличат още износа си към нея. Освен това по-висок обменен курс на еврото би могъл да доведе до по-голямо понижение на инфлацията от това, което се очаква в момента. Възможно е по-голямата волатилност и нежеланието за поемане на риск на финансовите пазари да потиснат търсенето и съответно също да понижат инфлацията. Обратното, тя би могла да се окаже по-висока, ако се наблюдава трайно възходящо движение на енергийните цени или ако по-голяма разпокъсаност в световните вериги на доставка доведе до покачване на цените на вноса, свие предлагането на критично важни суровини и влоши ограниченията на капацитета в икономиката на еврозоната. Ако прирастът на работните заплати отслабва по-бавно, инфлацията при услугите може да спадне по-късно от очакваното. Планираното засилване на разходите за отбрана и инфраструктура също би могло да доведе до покачване на инфлацията в средносрочен план. Възможно е екстремни метеорологични явления и развиващите се свързани с климата и природата кризи в по-общ план да доведат до по-голямо от очакваното поскъпване на храните.

Финансови и парични условия

Пазарните лихвени проценти са намалели от последното ни заседание насам, а напрежението в световната търговия и геополитика временно са засилили волатилността на финансовите пазари. Лихвените проценти по банковите кредити за предприятията са нараснали леко до 3,6% през декември спрямо 3,5% през ноември, както и разходите за емитиране на пазарен дълг. Средният лихвен процент по нови ипотеки е останал стабилен и през декември на равнище от 3,3%.

През декември банковото кредитиране за предприятията е отбелязало нарастване от 3,0% на годишна база спрямо 3,1% през ноември и 2,9% през октомври. Емитирането на корпоративни облигации се е увеличило с 3,4% през декември. Според последното ни проучване на банковото кредитиране в еврозоната търсенето на кредити от предприятията е било малко по-силно през четвъртото тримесечие, особено за финансиране на материални запаси и оборотен капитал. В същото време кредитните стандарти за бизнес кредитите са били затегнати отново.

Ипотечното кредитиране е нараснало с 3,0% спрямо 2,9% през ноември и 2,8% през октомври в резултат от все по-голямото търсене на заеми и разхлабването на кредитните стандарти.

Заключение

Днес Управителният съвет реши да запази непроменени трите основни лихвени процента на ЕЦБ. Решени сме да осигурим стабилизиране на инфлацията на средносрочното целево равнище от 2%. При определянето на подходящия курс на паричната политика ще следваме основан на данните подход, заседание по заседание. Решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията и свързаните с нея рискове, въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Във всеки случай, имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим трайно стабилизиране на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план и да запазим гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.