ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ

Кристин Лагард, председател на ЕЦБ
Луис де Гиндос, заместник-председател на ЕЦБ

Франкфурт на Майн, 30 януари 2025 г.

Добър ден! Със заместник-председателя Ви приветстваме на нашата пресконференция.

Днес Управителният съвет взе решение да намали с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ. По-специално, решението да понижим лихвения процент по депозитното улеснение, чрез който задаваме курса на паричната политика, се основава на актуализираната ни оценка на перспективата за инфлацията, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

Процесът на дезинфлация протича според предвижданията. Инфлацията продължи да се развива в общи линии в съответствие с експертните прогнози и се очаква да се върне към средносрочното целево равнище от 2% през тази година. Повечето измерители на основната инфлация сочат, че инфлацията ще се стабилизира трайно около целевото равнище. Вътрешната инфлация остава висока, най-вече защото заплатите и цените в определени сектори все още се приспособяват със значително закъснение към рязкото покачване на инфлацията в предишния период. Но растежът на заплатите се забавя според очакванията, а печалбите служат за частичен буфер срещу въздействието на инфлацията.

Неотдавнашните намаления на лихвените ни проценти постепенно водят до поевтиняване на новите кредити за предприятията и домакинствата. Същевременно условията за финансиране остават затегнати, и защото паричната ни политика е все така рестриктивна, а повишенията на лихвените проценти в предишни периоди все още намират отражение в съществуващите кредити, като някои от тези с настъпващ падеж се подновяват при по-висока лихва. Икономиката все още е под въздействието на неблагоприятни фактори, но нарастващите реални доходи и постепенно отзвучаващите ефекти от рестриктивната парична политика би трябвало с течение на времето да стимулират засилване на търсенето.

Решени сме да осигурим трайно стабилизиране на инфлацията на средносрочното целево равнище от 2%. Ще прилагаме основан на данните подход, заседание по заседание, когато определяме целесъобразния курс на паричната политика. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията с оглед на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Приетите днес решения са представени в прессъобщение, което е публикувано на уебсайта ни.

Сега ще изложа по-подробно как виждаме развитието на икономиката и инфлацията, а след това ще обясня оценката ни на финансовите и паричните условия.

Икономическа активност

Според експресната оценка на Евростат през четвъртото тримесечие икономиката е била в стагнация. Очаква се тя да остане слаба в краткосрочен план. Проучванията показват, че промишленото производство продължава да се свива, докато в сектора на услугите се наблюдава растеж. Доверието на потребителите е крехко, а домакинствата все още не са набрали достатъчно увереност от повишаването на реалните доходи, за да увеличат съществено разходите си.

Все пак условията за възстановяване са налице. Макар че през последните месеци на пазара на труда се наблюдава отслабване, той остава солиден, а безработицата се задържа ниска – 6,3% през декември. Стабилният пазар на труда и по-високите доходи би трябвало да засилят доверието на потребителите и да направят възможно нарастване на разходите. По-голямата достъпност на кредитите също би трябвало да стимулира с течение на времето потреблението и инвестициите. Стига напрежението в търговията да не ескалира, износът би трябвало да подпомогне възстановяването с нарастването на търсенето в световен план.

Фискалните и структурните политики би трябвало да направят икономиката по-конкурентоспособна и устойчива, с по-висока производителност. Приветстваме Компаса за конкурентоспособността на Европейската комисия, който представя конкретен план за действие. От решаващо значение е предложенията на Марио Драги за засилване на конкурентоспособността на Европа и на Енрико Лета за укрепване на единния пазар да бъдат последвани от по-нататъшни конкретни и амбициозни структурни политики. Правителствата следва да изпълнят изцяло и незабавно ангажиментите си по рамката на ЕС за икономическо управление. Това ще допринесе за устойчиво намаляване на бюджетните дефицити и на съотношението на дълга, като същевременно приоритетна роля получават благоприятстващи растежа реформи и инвестициите.

Инфлация

През декември годишният темп на инфлация нарасна до 2,4% спрямо 2,2% през ноември. Както и в предишните два месеца увеличението се очакваше. То отразяваше преди всичко факта, че от изчислението отпадаха предишни резки спадове на енергийните цени. Наред с увеличението на месечна база през декември това доведе до малко по-високи енергийни цени на годишна база след четири последователни спада. Инфлацията на цените на храните намаля леко до 2,6%, а тази на стоките – до 0,5%. Инфлацията на цените на услугите леко се увеличи до 4,0%.

Повечето показатели за основната инфлация се развиват в синхрон с устойчиво връщане на инфлацията към средносрочната цел. Вътрешната инфлация, която следва плътно инфлацията на услугите, остава висока, тъй като заплатите и някои цени в сектора на услугите все още се приспособяват със значително закъснение към предишното рязко покачване на инфлацията. Същевременно актуалните сигнали сочат по-нататъшно отслабване на натиска от страна на заплатите и буферна роля на печалбите.

Очакваме в краткосрочен план инфлацията да варира около сегашното си равнище. Тя би трябвало впоследствие да се установи трайно около средносрочното целево равнище от 2%. Отслабването на натиска от страна на разходите за труд и продължаващото въздействие от предишното затягане на паричната ни политика върху потребителските цени би трябвало да подпомогнат този процес. Макар че пазарните показатели за компенсиране на инфлацията до голяма степен сочат обрат на наблюдавания през есента спад, повечето измерители на дългосрочните инфлационни очаквания остават на равнище около 2%.

Оценка на рисковете

Рисковете за икономическия растеж все така клонят в низходяща посока. Засилване на напрежението в световната търговия би могло да възпрепятства растежа в еврозоната, потискайки износа и отслабвайки световната икономика. Възможно е понижаване на доверието да попречи потреблението и инвестициите да се възстановяват с очаквания темп. Такава тенденция би могла да бъде засилена от геополитически рискове като неоправданата война на Русия срещу Украйна и трагичния конфликт в Близкия изток, които биха могли да причинят смущения в енергийните доставки и да възпрепятстват още повече световната търговия. Възможно е също растежът да бъде по-слаб, ако настъпващите със закъснение ефекти от затягането на паричната политика продължат по-дълго от очакваното. Той може да се окаже по-голям, ако разхлабването на условията за финансиране и спадът на инфлацията дадат възможност за по-бързо възстановяване на вътрешното потребление и инвестиции.

Възможно е инфлацията да достигне по-високи стойности, ако заплатите или печалбите се увеличат повече от предвиденото. Възходящи рискове за инфлацията произтичат и от засиленото геополитическо напрежение, което би могло да тласне нагоре цените на енергоносителите и транспортните разходи в краткосрочен план и да причини смущения в световната търговия. Освен това е възможно екстремни метеорологични явления и развиващата се климатична криза в по-общ план да доведат до по-голямо от очакваното поскъпване на храните. Обратното, инфлацията може да се окаже изненадващо по-ниска, ако слабото доверие и опасенията, свързани с геополитически събития, попречат потреблението и инвестициите да се възстановят с очаквания темп, ако паричната политика потисне търсенето в по-голяма степен от предвиденото или ако икономическите условия в останалия свят внезапно се влошат. Засилване на напрежението в световната търговия би направило по-несигурна перспективата за инфлацията в еврозоната.

Финансови и парични условия

От заседанието ни през декември насам пазарните лихвени проценти в еврозоната са се увеличили, отчасти в отражение на по-високите лихвени проценти на световните финансови пазари. Макар че условията за финансиране остават затегнати, намаляването на лихвените ни проценти постепенно води до поевтиняване на кредитите за предприятията и домакинствата.

Средният лихвен процент по нови кредити за предприятия намаля до 4,5% през ноември, а цената на емитирането на пазарен дълг остана на равнище от 3,6%. Средният лихвен процент по нови ипотеки намаля леко до 3,5%.

Прирастът на банковото кредитиране за предприятия нарасна от 1,5% през декември спрямо 1,0% през ноември в условия на силен месечен поток. Растежът на дълговите ценни книжа, емитирани от предприятията, намаля до 3,2% на годишна база. Ипотечното кредитиране продължи постепенно да расте, но като цяло остана слабо с годишен темп на прираст от 1,1%.

През четвъртото тримесечие на 2024 г. условията за предоставяне на кредити на предприятията отново се затегнаха, след като предишните четири тримесечия в общи линии се бяха стабилизирали. Това показва последното ни проучване на банковото кредитиране. Възобновеното затягане се дължи основно на факта, че нарастват опасенията на банките за рисковете пред техните клиенти и те самите са по-малко склонни да поемат рискове. Търсенето на кредити от предприятията леко нарасна през четвъртото тримесечие, но като цяло остана слабо. Кредитните стандарти за ипотеките останаха в общи линии непроменени след три тримесечия на разхлабване, а търсенето на такива кредити отново отбеляза силен растеж, главно поради по-привлекателните лихвени проценти.

Заключение

Днес Управителният съвет взе решение да намали с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента на ЕЦБ. По-специално, решението да понижим лихвения процент по депозитното улеснение, чрез който задаваме курса на паричната политика, се основава на актуализираната ни оценка на перспективата за инфлацията, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Решени сме да осигурим трайно стабилизиране на инфлацията на средносрочното целево равнище от 2%. Ще прилагаме основан на данните подход, заседание по заседание, когато определяме целесъобразния курс на паричната политика. По-специално, решенията ни за лихвените проценти ще се основават на оценката ни за перспективата за инфлацията с оглед на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Не се ангажираме предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Във всеки случай имаме готовност да коригираме всички инструменти в рамките на нашия мандат, за да осигурим трайно стабилизиране на инфлацията на целевото равнище в средносрочен план и да запазим гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика.

А сега сме готови да отговорим на Вашите въпроси.

Точната формулировка, съгласувана от Управителния съвет, се съдържа във версията на английски език.